ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (10.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (10.)

  25.02.2002.

  И тъй независим от Re., не се притеснявам за нещо несправедливо и странно, не страдам повече по клетката с дебели решетки, в която сам се бях напъхал заради тази жена. Пленник съм бил на илюзия; вече съм господар на илюзията. Илюзията някак естествено отлетя в периферията, мога да я призовавам за известно време, мога да забравям за нея, мога изобщо да я оставя да избледнее съвсем, да изгуби драматично влияние над моя вътрешен свят. Да се вайкам, че егоисти, изкушени от материална изгода, ми се изпречили в живота, или такива са Евините щерки заради естеството на женската им природа? Следствието нерядко определя и причината, досега не бях забелязал това. Свободата – за да я осъзная, изисква разочарование от предишното статукво. Промяната превърта калейдоскопично същите стъкълца, обаче фигурките са нови. Снощи или тази сутрин сънувах баща ми: тика ми в ръце пачка банкноти, газя плискаща се бистра вода, изкачвам с жигулата тесни стръмни улици, а сестра ми лапа сладолед на клечка, дразни ме. Като ми връчваше парите, баща ни рече: прави, каквото ти намериш за добре, искам синът ми да е щастлив, нещо от този род каза. Дори в съня съзнавах, че е дошъл за съвсем кратко от Света на мъртвите. На сестра ми не обърна внимание, а пък приживе много я харесваше, гордееше се, че има толкова красива дъщеря.

    - - - -

  Тъжно ми е да го изрека, но моите опасения и грижи вече нямат нищо общо с нея; реалната Re. е приключена история, не ме интересува очарователната героиня, по-далечна от всички действително отишли си от живота мои близки и приятели. И не желая да я срещам, ни да чувам как с учтив тон ми задава въпроси. Изобщо не ми е необходима повече. "Отчаянието и само отчаянието поражда героичната надежда, абсурдната надежда, безразсъдната надежда" – отбелязва Мигел де Унамуно, най-вещият тълкувател на Сервантесовия Дон Кихот, един стопроцентов испанец. Като споменавам смъртта на една любов, имам предвид контекста на цялата ни планета, надеждата и отчаяната страст за интензивен живот в пространствата на духа. "Да бе мозъкът ни толкова просто устроен, че да можехме да го разберем, щяхме да сме толкова прости, че нямаше да можем да го разберем – пише някой си Лайъл Уотсън, биолог, за изследванията си върху особеностите на човешкия ни мозък, вероятно стопроцентов янки. "Равновесието на живота ни е пунктирано от време на време от жесток стрес" – обяснение в популярна форма за изследвания върху еволюцията от някой си Стивън ван Гулд, харвардски био- и геолог, и някой си Найлз Елдридж от Американския музей на естествената история (в САЩ). "Мисли така, сякаш всяка твоя мисъл ще бъде изписана с огън на небето, за да я видят всички и всичко" – из "Книгата на Мирдад" (?!). 

  "Това, което търсим, е онова, което търси" – загадъчна мисъл на св. Франциск Асизки (1182-1226), живял едва 44 години... колкото живял и Антон П. Чехов. "В сърцевината на опита има ред и свързаност, които биха ни изненадали, ако да проявявахме достатъчно внимание, обич и търпение" – Лорънс Даръл, писател, в съчинението му "Джъстин", още един янки.

  26.02.2002. 

  От началото на тази година Re. ми дава да разбера, че желае да се срещаме и да разговаряме. Защо отбягвам ли! Защото откривам нарастващото й пренебрежение към мен – парадокс, и разбира се, правя всичко по силите си, за да помогна. Не ме ласкае идеята й да ме вмести някак между другото в живота си, изпълнен с новия й любим. Нямам необходимост от мили разкази, идеи, планове и съмнения. Жените, с които ми се е налагало да се разделям, независимо че са си тръгвали по своя воля, един и същи подход прилагат – появява ми се на хоризонта подир известно време, все едно нищо не се е случило и старата връзка си съществува непокътната. Този род изпълнения са затихващи вълнения, все по-ефирни вълнички върху езерото, където преди са бликали страсти. След време старата любов престава да им пречи да се посветят изцяло на новата си любов, и тогава най-сетне ме оставят на мира. Горкичките!

  Дали изневярата не е вид посредственост. Момичетата, които са влизали в живота ми, сами се сриваха в битовата или материална ограниченост. Жал ми е, но не мога да бъда бавачка, впрегатно животно или средство за удовлетворяване на женските капризи и изкушения. В ролята на жиголо не се виждам. Принцеса, отредена за мен, мисля си понякога, някое тъпо говедо я прегръща и никога няма да я срещна в този живот, уви.

    - - - -

  Когато за известно време имаш диамант, от един момент нататък преставаш да го цениш, просто не го забелязваш. Къде е причината? Диамантът не е виновен, нали! Нямам самочувствие на незаменим, но когато съм поемал ангажимент по неписани договори, не съм предателствал. Инак виждам, като козлета наоколо се прескачат бъдещи предатели с меки влажни очи, готови дълбоко и красиво да ти съчувстват, след като са те предали. Някой да разчита на теб, да ти има доверие е отговорност, но и начин да си докажеш кой си, склонен ли си да се продадеш.

  Духовно джудже на престижна длъжност, тип мижитурка, обграден от възторжени почитатели, това все по-често се случва да виждам напоследък. Лечителят вътре в нас е най-мъдрото, най-сложното, най-интегрираното (приобщеното) същество във Вселената. Емил* завчера се оплакваше от съботния си крос в парк Лаута, казах му по този повод, че физическите упражнения винаги трябва да са с мярка, колкото да доставят радост за тялото и духа. Казах, че се уча от котките; котката уж мързеливо се изтяга по цели дни, а как успява да съхрани взривната си пъргавина? Духът ми ако е ведър, свеж, оптимистичен, цигарите, мисля си, не биха ми вредили; явяват ми се необходимата доза стрес за преодоляване, нещо като репетиция за аварийни ситуации. Животните, например, са по-наясно с това, което им помага при болести и травми. Любовта и Приятелството също лекуват; не знам по-добър илач от Любов и Приятелство. Когато човек обича, зареден е с положителна енергия от Небесата. Понякога в просъница нощем, с полуоткрехнато съзнание, затворил очите, виждам някое от тези великолепни в нежността си митични същества, долавям пърхането на могъщите им, почти четириметрови в разперено състояние снежнобели крила.

  Вече си възвърнах усещането, че съм щастливец; в дреболиите даже по-щастлив отпреди... може би понеже откривам неподозиран доскоро разкош в изследването върху трансформацията от плътска към духовна привързаност спрямо Re.

  27.02.2002. 

  Източна мъдрост: "Ако видиш Буда на пътя си, убий го!"** Авторитетът оковава творческия гений у човека, затваря го в схеми; антипод на авторитета могат да са, мисля си, съчувствието, приятелската ирония, радостта, любовта ни към живота в развитие, но не към закостенелия в застинали представи и форми живот в духа.

  "Истинското страдание е безпощадно" – не знам от кой древен мъдрец е казано, но лично за себе си съм се уверил, че е вярно. Ценя стипчиво-нагарчащия вкус на истинското приятелство, не поглаждане по перушината с милозливото "ах, че сме си неоценени!" Рязък удар в лицето е по-здравословната реакция от успокояващо примирение, отколкото отклоняваща встрани лъжа.

  "Трябва да живееш в себе си и да зависиш от себе си, постоянно със запретнати ръкави и в готовност да започнеш" – Хенри Торо, трансценденталист от първата половина на ХІХ век, янки, роден през 1836 г., малко преди да се роди Васил Левски (1837).

  Паисий е роден през 1722 г., Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ – в 1732 г. Двама духовни бащи на две съвременни национални общности с коренно различен характер, макар формирани по едно и също историческо време.***

  Съзнанието е моето битие и моята авантюра. Нищо в реалността няма значение, докато не го вплета в моите си представи, докато не го усетя и съживя със сърцето си. Не ми е достатъчно да знам; нужно ми е знание, трансформирало се в чувство, в преживяване, както става в музиката и театъра, в голямата истинска литература.

  Ние променяме света според отношението си към него и околните. А егоизмът ни капсулира живота, превръща те в затворник на самия себе си; Любовта е която ме приобщава към растенията и животните, към океани и планини, към всички твари и същества върху нашата залутана из Космоса симпатична планетка.

  Политическото делене на партии ни донесе куп разочарования вместо очакваната радост. Защо, Боже мой, дотолкова се объркахме с тези партии-мартии? Вместо да ни бранят от Злото, партии-мартиите ни вкараха в спирала от ненавист между хора и държави, между етноси и религии. Това дали е безперспективен подход, защото не служи на честния, а обслужва капсулирани групи от самозванци, устройващи се за наша сметка, ползващи се за късо време (докато ги изберем) с нашето доверие. Тези грандомани са духовно осакатени от амбицията си за власт, успех и слава на всякаква цена. Истинският лидер на едно общество е гражданинът, а не онези, дето сме избирали да ни служат, но нарушават договора си с нас. Ние сме огромна сила, която търси, но още не е открила могъществото си в духа. Учим се от лошите хора, от тарикатите, и защо е така! Учениците дали сами трябва да открият учителя си, а не обратно. "Застани над нещата, продължи пътя си и бъди свободен!" – препоръка от цитирания вече Ринзай. Човек следва качества, а не хора.

  Бъркаме стила с някоя известна личност, у която съзираме стил; ала и личността може да смени ритъма и посоката. Затова по-добре да следваме качества, не хора. Отбелязах си, като обсъждах Левски в контекста на Иисус – че Левски продължава Иисус, доразвива учението, философията на Иисус, а и самият Иисус вероятно би бил доволен (ако съществува...). Защото Християнската идея задава не граници, не лимит, а посока на разкрепостяваща човечеството идея за добронамереност между човеците. Няма ограничения за разума, съчетал се с интуиция, т.е. с чувствителност към ядрото от информация в Космоса наоколо и вътре в самите нас. Виждам океан от светлина във въображението си. И колко допотопна, ръждясала и поскърцваща машинария изглежда от тази позиция световната политика в зората на ХХІ век!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited by 13 dec. 2019

Илюстрация:

- Емил Калъчев, автор на "Свидетелство за честност" (сб. разкази, 1962), "Носач на взрив" (повест, 1964), "Отражения" (сб. разкази, 1966), "Дочакай деня" (роман, 1970), "Кариера" (сб. разкази, 1976), "Прощално за времето на самотата" (новела, 1983).

___
* Емил Калъчев (1932-2013). Вж. т. II на Българска литературна енциклопедия.
** Изречена от Ринзай, който пояснил: "Не се впримчвайте в никое учение".
*** Модерното обществено съзнание, не средновековното, започва да се формира у нас, българите, следвайки сякаш драматичния Предговор на Хилендарския монах към сборника компилации относно романтичния мит колко велики в миналото сме били. Бел.м., tisss.