вторник, 12 ноември 2019 г.

ФИЛОСОФИЯТА И ИЗКУСТВОТО

  ФИЛОСОФИЯТА 
И ИЗКУСТВОТО
Почти по Теофраст*, "Характери"

  Животът в изкуството е не толкова мъка, болка, колкото ирония и веселие; преди всичко обаче е самоирония, лудешки смях, че сме каквито сме си – грешни, склонни да мечтаем, да се възторгваме от илюзии, преходни, по-уязвими дори от пеперуда. Нейно величество Посредствеността винаги заема ядовита, назидателна поза; това пъстро веселие и привидна лекота да твориш както дишаш, няма как именно тя да ти ги прости. Нормално! Нима очакваш истински поет да говори за себе си: аз съм поет, или истинският философ да се кипри, навирил нос: аз съм философ, аз съм Сократ на ХХI век. 

  Фалшивото винаги лъщи и ти взема очите. Да не откриеш, че е фалшиво, дрънчи като празна тенекиена кутия: "Аз, аз, аз! А бе, няма ли кой да ме забележи? Ами че аз така страдам за света, предавам му уроци, а светът защо не ме цени? Очевидно светът е недостоен за такъв като мен!" Вгледаш ли се, обаче в объркания му живот на самозванец, разбираш – пред теб издува гърди типичният слепец, въобразил си, че може да даде светлина за човеците, докато се лута в собствената си дивна злост като пате в калчища. Душевна смрад излъчва, а пък не съзнава клетият, не съзнава колко е безпомощен. И това е неговата драма на отритнатия от света заради злост и претенциозна тъпота. От такъв по-надалеч стой, замълчи си, когато те предизвиква, него мълчанието го убива. Както се казва – "Убий простака с мълчание!" Животът е изключителен дар, та не си струва да си губиш времето с озлобен самоубиец.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 Plovdiv, 12 noe. 2017 – edited by 12 noe. 2019
–––
* Теофраст (370 – ок. 285 г. пр.н.е.), живял в Ересос на остров Лесбос, ученик на Аристотел в Перипатетическата школа. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...