Животът в изкуството е не толкова мъка, болка, колкото
ирония и веселие; преди всичко обаче е самоирония, лудешки смях, че сме каквито
сме си – грешни, склонни да мечтаем, да се възторгваме от илюзии, преходни,
по-уязвими дори от пеперуда. Нейно величество Посредствеността
винаги заема ядовита, назидателна поза; това пъстро веселие и привидна лекота
да твориш както дишаш, няма как именно тя да ти ги прости. Нормално! Нима
очакваш истински поет да говори за себе си: аз съм поет, или истинският
философ да се кипри, навирил нос: аз съм философ, аз съм Сократ на ХХI
век.
Фалшивото винаги лъщи и ти взема очите. Да не откриеш, че е фалшиво, дрънчи
като празна тенекиена кутия: "Аз,
аз, аз! А бе, няма ли кой да ме забележи? Ами че аз така страдам за света,
предавам му уроци, а светът защо не ме цени? Очевидно светът е недостоен за
такъв като мен!" Вгледаш ли се, обаче в объркания му
живот на самозванец, разбираш – пред теб издува гърди типичният слепец,
въобразил си, че може да даде светлина за човеците, докато се лута в
собствената си дивна злост като пате в калчища. Душевна смрад излъчва, а пък не
съзнава клетият, не съзнава колко е безпомощен. И това е неговата драма на отритнатия от света заради злост и претенциозна тъпота. От такъв
по-надалеч стой, замълчи си, когато те предизвиква, него мълчанието го убива.
Както се казва – "Убий простака с мълчание!" Животът е изключителен дар, та не си струва да си губиш времето с озлобен самоубиец.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 12 noe. 2017 – edited by 12 noe. 2019
–––
* Теофраст (370 – ок. 285 г. пр.н.е.), живял в Ересос на остров Лесбос, ученик на Аристотел в Перипатетическата школа. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар