ЖИВОТЪТ НЕ Е ШКОЛА ЗА ИЗТЪНЧЕНО ПОВЕДЕНИЕ

ЖИВОТЪТ НЕ Е ШКОЛА ЗА ИЗТЪНЧЕНО ПОВЕДЕНИЕ

Културна дискусия с намесата и на Ярослав Хашек

  15.VIII.2010.

  Олег Айрянов:

  – Животът не е школа за изтънчено поведение. С този цитат на Ярослав Хашек моят стар/нов опонент по някои литературни въпроси tisss се изказа в полза на действащия министър Божидар Димитров и оправда стила на неговото медийно изявление по случай някои реакции от събитията в Созопол. Стилът на медиите и на писане l последните 20 години доста се промени. Едните казват, че станал по-откровен, други – отвратени, престанаха да четат, понеже огромният брой цинизми не им понасял. Какво ще кажете? Каква доза цинизъм, простащина и грозотия понася публицистиката и литературата?

  tisss:

  – Може и да съм силно пристрастен към днешния българин, но ме дразнят усилията образът на Ганьо Балкански да ми натрапват за еталон за проумяване на т.нар. българска душевност. Поставят този неандерталец като обект и основа за волни словесни упражнения с днешна дата и... всъщност, драги сънародници, априори ни унижават. Дълбаенето в минали събития и драми, за да се извадят аргументи за собственото ни злепоставяне ангро (наедро), смятам за чиста проба схоластика. Този ли е праобразът на българина? Единствено неговите уродливи гени ли носим в наследство?

  Ганьовци несъмнено шетат и днес, и в бъдеще ще ги има, но каква радост и кому доставя назидателното почукване с нокът по челото: Българино, ти си тарикат и невежа, ти си тъп, прост, алчен, циничен и груб пред общността на благородна и изтънчена Европа! Прекаленото, скрупульозно вглеждане в един от многобройните варианти на българина от отминала епоха и обявяването му за изначален символ и алегория на българщината не зачерква ли множеството анонимни и не толкова анонимни съдби и образи само защото не се намерило и до днес перо, което подобно на Алековия талант да ги изобрази?

  Литературната класика има и възпитателна задача. Противна манипулация е да се извади един духовен урод и да се обсъжда и набеждава с перверзна страст пред любопитния поглед на Онази Европа, която тепърва начева да се интересува от нас и с която тепърва ни предстоят тежки разговори какви сме, чии сме в семейството на европейските народи. Не е ли печално гротеската да сочим за нормалност? Смехът, така предизвикан, не е ли симпатично издевателство? Виждам цялата ни нация дамгосана с печата "байганьовци"; внушават ни, че всички българи сме безвъзвратно едва ли не пропаднала пасмина от селски тарикати, кюнлии, наглеци, жалки грандомани, несъзнаващи своето духовно нищожество, своя селяндурски манталитет на кокошкари. Кой има полза от това, пита се. Кой на тази манипулация се радва? Все едно да ми налагат, че депутатът Камен Влахов е типичен образ на днешния българин (Текст от КАКЪВ МИ Е НА МЕН ТРЕТИ МАРТ, 16.03.2005.). 

  16.VIII.2010.

  Олег Айрянов: 

  – Така де, то се очакваше, не можеше да стане дума за цинизъм и простащина в литературата, и да не се спомене на преден план Ганьо Балкански. Но това е класика, писана преди повече от 100 години, драги. Мен въпросът ми касаеше съвремената публицистика и литература. 

  17.VIII.2010.

  tisss:

  – 1) За разлика от салама, който – знае се! – има два края, популярен курс обикновено начева с класическите образци, пък после иде ред и на съвременни текстове.

  2) Обръщението "драги" е знак за уважение може би?! Или си е така познатото фамилиарничене (вж. епизода "Бай Ганьо у Иречека")?
  3) Тема за размишление: Изобилието от първични образи на родния неандерталец в съвременната естрада (чалга-текстовете на бившия зам.министър на културата г-жа Надежда Захариева (вдовицата на Дамян Дамянов), Азис, Милко Калайджиев, Руслан Мъйнов, "Комиците", "Шоуто на Слави", "Аламинут" и пр.), публицистика (Мартин Карбовски, Иван Кулеков, Христо Бойчев и пр.), художествена литература (Христо Стоянов, Христо Калчев, Георги Стоев и пр.) за разпад на духовността ли свидетелства, или напротив! – е от повишена взискателност у днешния българин към самия себе си?

  Олег Айрянов: 

  Цитат:
  1. За разлика от салама, който – знае се! – има два края, популярен курс обикновено начева с класическите образци, пък после иде ред на съвременни текстове.

  – Простете, не знаех, че ми провеждате курс. 

  Цитат:
  2. Обръщението "драги" е знак за уважение може би?!

  – Моля да бъде разбрано точно така. Да сте се замисляли, че дори един Ганьо Балкански, въпреки склонността си към фамилиарничене, може да храни уважение към Иречек? 

  18.VIII.2010.

  Тих Южен:

  – Мисля, че съм се изказвал в този форум по темата за цинизмите в литературата. Например, "Приключенията на добрия войник Швейк" е пълна с цинизми, но книгата не е пошла, т.е. не може да описваш войниците и една война (която е в далечината за тях, но е доста реална) без цинизми. Но няма нито един от тях използван, за да се прави авторът на интересен. Даже през далечната вече 1980 г., помня, че в родната казарма, къде-къде по-швейковски цинизми се ръсеха наляво и надясно от войници и офицери. Всъщност, "Швейк" е книга-енциклопедия.  И аз я четох пет дни първия път, а после още поне седем пъти. Точно както е книга-енциклопедия "Гаргантюа и Пантагрюел", която също е пълна с цинизми; но това е Животът.

  Иначе, министърът си е гафаджия и май беше подпийнал. То и аз, като си пийна, псувам разни идиоти в разговори на масата. Не мога да преценя дали е прав или не и кого визира, и дали народът ни е толкова лош, ако него е имал предвид. Народите по света са пълни с прости хора, с престъпници, глупаци, завистливци, така че едва ли сме по-лоши или по-добри.

  Олег Айрянов:

  – Армията е биотоп за цинизми и простотии, това е ясно. Цивилният живот може спокойно да мине и без. Което не значи, че го прави. Мисля обяче, че ти (Тих Южен) напипа един добър ориентир – написаният цинизъм става пошлост, когато служи на автора за евтин ефект, а не за да опише героя си автентично.

  23.V.2011.

   tisss:

   Ако е необходимо да се употреби някой силен израз, който действително е бил казан, аз не се двоумя да предам всичко така, както се е случило. Да описвам или да замествам някои думи с многоточия, смятам за най-идиотско лицемерие. (...) От това, което е естествено, се отвращават само най-големите мръсници и рафинирани простаци, които със своя най-жалък лъжеморал не виждат съдържанието, а се нахвърлят с възмущение срещу отделни думи. Преди години четох рецензия за някаква новела, в която критикът се възмущаваше от обстоятелството, че авторът написал: "Той се изсекна и избърса носа си". Това било в противоречие с всичко естетическо и възвишено, което литературата трябвало да даде на народа. Това е само малък пример какви говеда се раждат под слънцето. Хората, които осъждат силните изрази, са страхливци – реалният живот ги изненадва неподготвени, и именно такива слаби хора са най-големите вредители на културата и на човешкия характер. Би превърнали народа в група изнежени хорица, мастурбанти на фалшивата култура от типа на свети Алоис, за когото в книгата на монаха Евстах се разказва следното: "Когато свети Алоис чул някакъв мъж как с гръмотевичен трясък изпуща газовете от червата си, светията избухнал в плач и само молитвата го успокоила. 

  П.П.: Как по-ясно да се каже! Чехът Ярослав Хашек, чийто фрагмент от книгата "Швейк" привеждам по-горе, ми е еталон за умението да се пише.

  Армията – биотоп на цинизми... И така да е! Но простакът – литературен герой само заради простотиите му, какво внушава? Пошлост. Смях заради самия смях. Подобно самоцелно скудоумие съдържат, например, скечовете от телевизионните поредици "Пълна лудница", "Комиците", "Аламинут"... Искрящите от шегобийство разкази на Димитър Чорбаджийски–Чудомир не са на нивото на Елин-Пелиновите "смешни" герои – защо? Какво отличава литературата от смешките ли?! Колкото и да служи за услаждане на душата, изкуството е преди всичко инструмент на духовността. 

  24.V.2011.

  Светлозар:

   – Цитат:

  Ако е необходимо да се употреби някой силен израз, който действително е бил казан, аз не се двоумя да предам всичко така, както се е случило. Да описвам или да замествам някои думи с многоточия, смятам за най-идиотско лицемерие. (...) От това, което е естествено, се отвращават само най-големите мръсници и рафинирани простаци, които със своя най-жалък лъжеморал не виждат съдържанието, а се нахвърлят с възмущение срещу отделни думи.

  – Не съм съгласен, че неприличните думи са (а приори) естествени, още по-малко – силни, tisss. Зависи от това, кой ги изговаря. Може да съм от горепосочената категория, но пред "пръднах" (употребено от момчето, пишещо писмо на Слави Трифонов от фейлетона на Файтър) предпочитам "пуснах един гълъб" (изречено от Джейк от тв-сериала "Двама мъже и половина").

  P.S.: Честит празник на Българската култура!

  tisss:

  С този цитат на Ярослав Хашек моят стар/нов опонент по някои литературни въпроси tisss се изказа в полза на действащия министър Б. Димитров и оправда стила на неговото изявление по случай някои реакции от събитията в Созопол. Стилът на медиите и на писане в последните 20 години доста се промени. Едните казват, че станал по-откровен, други – отвратени, престанаха да четат, понеже огромният брой цинизми не им понасял. Вие какво ще кажете? Каква доза цинизъм, простащина и грозотия понася публицистиката и литературата?

  – "Професорът" Божидар Димитров (той всъщност си е старши научен сътрудник ІІ степен) е идеална компания за мухабет и разпивка на сянка край маса, отрупана с т.нар. морски дарове. Особено в тези летни жеги, когато слънцето спряно сърдито пече и жетварка жъне нейде в полето, както писал поетът Ботйов. Зад фразичките на "професора" се мъдри родолюбив непукизъм, жизнелюбието на тъпака, дивна склонност към кавга, сексуални самохвалства и други такива ми ти радости от живота. Инак, Божо е искрена душа, макар неособено сложна личност, събрат на квартални пройдохи и жизнерадостни фуклювци, като Митьо Пищова и Папа Жан. 

  От поредицата изцепки на проф. Божо най-голям кеф ми доставяха усилията му да замаже кофти впечатлението от фразичката, отнасяща се до това колко "шибан народ сме ние, българите". И колкото повече се опитва да замаже нещата, толкова по-весело става, та целият кокошкарник на политическия цирк в днешна България започна да ухае на посредственост и чалга.

  Що се отнася до безобразния стил на сегашната ни Българска журналистика, до нивото на творящите по вестници, радио и телевизии, можем да обсъждаме, хем в много по-сериозна тема, но само да отбележа – Българската журналистика измина дълъг път от лайнохвъргачките на Петьо Блъсков до гробищния ентусиазъм на Мартин Карбовски. Навит съм да побъбрим по тази тема именно заради усилията да бъде превърнат масовият българин в кръгъл простак и невежа. И понеже за целта през последните двайсетина* години са хвърлени ужасно много грешни пари и голям кяр се е извлякло, струва си да ровнем и в това бунище на днешната наша масова субкултура.

  26.VII.2011.

  Олег Айрянов: 

  – Положени усилия и доста инвестирани пари с такава цел несъмнено има. В тази категория се включват и ред учебници по английски със съмнително качество, спонсорирани през 90-те години от "благодетели" зад граница. В тях удивителна част от материала се състои от изречения в повелително наклонение, целяща да научи децата да разбират и изпълняват най-вече императиви**. Резултатите, според мен, ще са били скромни до никакви. Спонсорите просто не са се сетили, че тази част от поколението, продължаваща да изучава чужд език, рано или късно придобива самостоятелно мислене, което впоследствие се обръща против императивите. 

  Но ние всъщност говорим на първо място за публицистиката и шоу-бизнеса, нали така? Е, там, според мен, всичко е пазар. Никой няма да инвестира в един Азис, ако Азис не е интересен за значителна целева група консуматори. И не Азис определя нивото на публиката, а публиката определя нивото на Азис.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 30 maj 2019

–––

* Тридесет станаха годините. Тридесет години медиите у нас промиват съзнанието на българина, за да му внушат, че е глупак и Ути Бъчваров, но трябва да се съобразява преди всички с указанията отвън.

** Учебниците по енглиш ланглиш си следват задачката да дресират българчето правилно да изпълнява заповеди, преди всичко заповеди – днес вече на английски, както преди беше на руски. Бел.м., tisss.