ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД... (продължение XI)

...а глашатаят без отдих разливаше в чашите вино.

В залата шумно тогава нахлуха женихите дръзки...

  Из "Одисея" на Омир (VIII в.пр.Хр.)

ОДИСЕЙ И ПЕНЕЛОПА

   20.06.2008

  Световното първенство по футбол във Франция. Снощи нашите паднаха от нигерийския отбор с 0:1. Но какво общо има смачканият от тарикатите с "нашите"? Повърхностни, показни знаци често ни се явяват с претенцията да ни представят като нация. Ако нация е целокупната и представителната общност на народа, с други думи, социалното му самосъзнание, може би е вярно, че търчащите подир кожения мехур по зелената морава на Парк дю Пренс в Париж май представяха моментното ни състояние като общност на изнервени невежи хора. Но "народ" е нещо основно; и в такъв смисъл хич не ме радва, че тези десетина яки, тренирани младежи търчат назад-напред подир кожения мехур в моя чест и за честта на моя род.

  Спортът си е спорт, ала онези паралии там, дето препускат и се млатят, и се разхождат по моравата с емблемата на Републиката върху гърдите, са част от каймака или пяната, докато истинските грижи на българина са много по-драматични. В крайна сметка, и футболът както всяко спортно състезание, разчитащо на мускули, сила и ловкост, е само зрелище, една атракция, странична фикция, която ни се представя за висша еманация (излъчване) на българския или какъвто и да е там друг... дух на народа. Търсим белезите на рода си върху нещо странично, зависещо повече от случайности, отколкото от морал и исторически опит. Футболният бяс е състояние, не система от възгледи за света; тъй че спортът да си остане при забавленията, игрите, да не му отделяме повече внимание, отколкото заслужава.

  Превърнах моето балконче – метър на три, в обсерватория. Животът в себе си е вълнуващ, много по-интересен от живота извън себе си. Какво отличава монашеската килия от този панелен апендикс? Уютно ми е тук, усещам благосклонното небе и онова огнено цвете, вдигащо се от изток

с прелитащите наоколо птичи ята в свежия утринен въздух, с шумящите листа на липата под нозете, разбирам, природата ме обича както и майка ми не ме е обичала. Това е велика сила, от тази любов дърпам енергия за думите, които редя. Самонадеяно ли е да си глас, който говори от името на безименни, изразява онези инак гласовити множества, които не умеят

да се изразяват подредено, литературообразно, стилно, находчиво, но са ти близки точно защото са стипчиви, люти и грапави, какъвто е всъщност животът им! Едно научих дотук за тези отминали години: всичко лъскаво е фалшиво. Не, няма съвършени неща; съвършена единствено е Смъртта. Животът е несъвършен; и с това ме изкушава.

 Жените са повече душа, отколкото тяло. Ала колцина мъже го разбираме!

Окови едно сърце, и то ще строши оковите. Свободата е най-естественото пространство за Любовта. И не е ли опияняващо гъвкавото й лъкатушещо движение, магията на привличане. Ако всекидневно, всеки миг не източва оръжията си, каква жена ще е! Желанията на мъжете я шибат като жребче, колко красота и изящество има в животното, подвластно на своя нагон! И колко печал всъщност лъха от дресираните животни в цирка!

  Моя млада тигрице! Харесвам те в прериите на живота; едновременно и ме плашиш, и ме изкушаваш; в мъркането ти дочувам твоето ръмжене, в меката лапичка усещам железните нокти. Видимо нищо не ме обвързва с теб; наоколо е пълно с кучета и котки; мога и да си тръгна, щом пожелая... Но не съм ти се наситил още: вероятно точно затова че желанията ми са повече, отколкото обстоятелствата ни позволяват. И дано дълго да е тъй! Прекаля ли, ще ми отмилееш; постигна ли те до дъно, няма да ми остане нищо за постигане.

  Искаш ли да изгубиш мъж, един ловец... засити сетивата му с плътта си, стани му сянка, старай се все да си му пред очи! Гладът изостря страстта, недоимъкът е гориво за любовните схватки. О-о, не сме приятелчета ние с теб! Мога да съчувствам, мога да играя роля на паж, на слуга от свитата, но ловецът у мен беснее от изкушението да те мачка, да пие от плътта ти като вампир. 

  Божо* онзи ден беше подхванал нещо за прераждането, казах му: "Спри се, там е бездна, ще се изгубиш. Така ми харесва този мой живот, че не ща да знам нищо отвъд него. Харесва ми с кожата и с петте сетива да усещам ветреца, аромата на липата и на цъфналата дива мандарина, топлината на слънчевия лъч, зеленината, птичия цвъртеж. Стой си тук на земята, не се губи в идиотщини". 

  Ние с теб, мила, сме крал и кралица и в пространството, където сме, ще допускаме само онова, което любовта пожелае. Пришълците желателно е да не са посредствени: тогава великодушно бих те споделил с някой друг. Макар че какво ти великодушие! – на пищен пир ловецът кани приятелите си от егоизъм, да се похвали, да се види как изглежда в техните очи.

  Ревнувам ли! Нямам категоричен отговор. Вероятно озвучавам импулси, които излъчва всяко полигамно младо женско животно. Фантазиите най-вероятно ми ги нашепва сърцевината ти, може би са утробни хлипове.

 Хайде сега да си представим картинката: защо Одисей бяга от Пенелопа! Защото то си е бягство на самец от рутината, от скуката на еднообразието. Извън семейството са приключенията, които правят от мъжа авантюрист и ловец – рискове, състезания с други мъже, сражения с вятърни мелници и великани, рани от схватки, низ от непознати и незавладени територии.

  Бил 40-годишен, Пенелопа – вероятно на 16; такава е в моята представа. Зарязал я с кърмаче на ръце (синът им Телемах е 6-месечно бебче; когато баща му се връща, вече е около 20-годишен). Десет години Одисей е край стените на Троя, десет години подир войната пътува към родната Итака. Би могъл да се прибере за месец-два, за седмици. За да е все още желана и за да може да ражда, Пенелопа не би следвало да е по-възрастна от 36-40-годишна. Имал ли Одисей любовен, сексуален живот през тези двайсет години? Наистина ли Пенелопа съхне, в буквалния смисъл, толкова дълго време по съпруга си? Той се завръща шейсетгодишен, документирано е от Омир. На 60 години мъжът – знам ли! – като че започва да се вълнува от по-други работи, не от жени, а от кръвното си налягане, от киселините в стомаха, от шум в ушите, унася се в спомени, умира от кеф да поучава по-младите и уж неопитните, изобщо, да досажда с каквото може и доколкото още може на околните. Що му е да се връща!

  Що се връща Одисей у дома мен ми е ясно: въобще, мъжките истории са логични, което ще рече, лесни за обсъждане. Защо обаче, и дали Пенелопа знойната, свикнала сама да се справя със себе си, с имота, царството, със слугите, все го чакала и чакала, и чакала, ей това никак, ама никак не ми е ясно. Психологически и философски погледнато, главно действащо лице в семейната им драма е тя. От малоазийския бряг, дето е Омировата Троя, до остров Крит днес, края на ХХ век, фериботът пътува около 12-16 часа. От Крит до Итака – не повече от 14 часа. Прекият курс по море пък от Троя до островчето Итака е не повече от десет часа при днешните транспортни комуникации. Въпросните десет часа благонравният Одисей пропътувал талантливо за... десет години, милият! Идва си у дома състарен, побелял, сбръчкан, хленчещ, опитвайки се поне пред благоверната да не размазва сълзи и сополи. Макар че все пак се поизпуснал: "...при помътен от вино разсъдък се стапям от сълзи".

  Душевното равновесие у Пенелопа Вярната някак не подсказва особени любовни, в смисъл – сексуални, лишения. Стопанинът зачезнал, забравил да се прибере след воаяжа до Троя. Десет години скитосва из разкошните

селища на Крит и други екзотични острови. Да вярвам ли на изреченото от нея пред маскиралия се като просещ клошар мил и предостоен съпруг?

Отговорите могат да са най-разнообразни, и до един двусмислени. Хайде де! – жената, която не само някога се е любила с него, но има и прекрасен син от този шейсетгодишен хаймана, ще се заблуди, няма да го разпознае, ако не по състареното мъжествено лице – поне по жестовете му и говора! И после как стават тези работи! Тази преследвана отвсякъде (от свекър и

свекърва,от родители, слуги, кандидат-женихи), но вече самостоятелна и решителна жена ще захване да споделя житие-битие с непознат, случаен, подозрителен дори за древните елински нрави пришелец?

  И тъй, сам Одисей разправя на жена си за Одисей. Ето я двусмислената

сцена, в която видимото (според както не е подозирал вероятно и самият Омир, ако е авторът, а не някоя древноелинска хетера)... сцена, която си е жива ирония, според мен, карикатура на истинското положение на нещата:

Много лъжи Одисей тъй разказа... А насреща му: 

Вслушана, лееше сълзи жената, топеше ланити... 

Тъй жал й станало, че бузите й подгизнали от плач. Съзнавал ли древният автор какъв мил паметник на женското притворство оставя за поколения

слаби, объркани, озадачени, наивни, глупави пред хитростта и силата на женската интуиция мъже! Парадоксалното обаче съвсем не свършва тук. Патриархалният стил на мислене и подредба в живота вижда Одисей като Супер пич, като Голям мъж, а Пенелопа – ами тя си е поначало гугутка. Е, така им се щяло, тъй го и тълкуват! Но въпреки обичайните тълкувания, аз все пак дочувам гръмотевичния кикот на древноелинските богове, който от някакви си три хиляди години просвредлява облаците над моето мижаво балконче и над многострадалните ни мъжки кратуни.

   Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 6 fev. 2019

___
* Археологът Божидар Чапъров (1941), по негови приказки, картографирал и изследвал част от десетте хиляди тракийски могили по нашенско, държал в ръце парченце от императорска  алена мантия с втъкани нишки злато; днес държи миниатюрна като кутия кибрит книжарница срещу Синдикалния дом на културата в Пловдив. Съдба! Бел.м., tisss.