Виждаш ли прегръдката им свята? Не страст, духът ги в плен държи...
Из "Влюбените" от Райнер Мария Рилке (1875-1926)
ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО (11)
27.10.1998
1.
Снощи, петия учебен час, за да привлека вниманието на осмокласниците към предстоящия урок по български език, захванах се да им разправям за някои чисто психологически, и затова невидими, особености – например, за разстоянието, което всеки човек подсъзнателно създава между себе си и своя събеседник, спътник в автобуса, на опашката в магазина, и за това, че в лично прилежащото си пространство допускаме само най-близките на сърцето същества... Че жените и момичетата – за разлика от мъжете и момчетата, допускат по-близко до себе си лица от своя пол... и пр., и пр. Моите палета от VІІІ-г ме зяпнаха. Накрая, като си предадох трудния урок за глаголните особености в българския ни език, идва Антония, шепне и ме гледа в очите: "Господине, ах, господине може ли всеки час така... да ни говорите по мъничко за тия работи, де... за разстоянията между жените и мъжете?"
Вчера колегата Татяна Бояджиева, рускиня, но преподава английски, ми показва пето или шесто стихотворение от "Кардиф", което превеждала на руски в нейната кухничка. Идея ми е да си видя сборника в руски превод, та както се изразява в баладичното "Невярната съпруга" Федерико Гарсиа Лорка,"с дълги уговорки стана". Родената в далечния Архангелск етична Татяна първо се дърпаше, после – като видя, че не настоявам, сама дойде да ми каже: Ще помисля; след седмица носи ми, както се изрази, опит за превод; прибра си листа, а подир още два или три дни, като ми връчваше почти тържествено други два текста преведени ("Непоправимое" и "Чудо любви"), каза да й намеря хартия, да продължи да превежда, доколкото й било възможно. И пак се застрахова, закърши ръце: "Георгий, поезията е отговорно нещо, притеснявам се дали ще успея", като цитира Александър Сергеевич какво мислел по въпроса. Отговарям нещо, прочетено кой знае къде, може пак от Пушкин да е, ала остроумно измислено – че за превода важи, както за жената: ако е вярна, грозновата е; хубавица ли е, не ще да е вярна.
Ден подир това носи ми в превод ключовия текст в сборника "Кардиф". Това става в присъствие на младия поет, лауреат на Голямата награда за дебютна лирика през 1990 г. в Националния конкурс "Южна пролет" Гален Ганев*, също преподавател по английски, женен за рускиня. Младият поет възмутен възкликва: "Аха-а, така значи, продължавате да превеждате!" и горката Татяна, доловила упрек в кокетната изненада на колегата, ситно-ситно примигва от смущение, па целомъдрено отвръща, тъй че да я чуят всички в учителската стая: "За друг не бих се наела, защото това е много отговорна работа и не зная дали ще успея да се справя". Сега – докато описвам ситуацията, иде ми на ум как подир разгорещен учителски съвет, дето се държах не особено уважително към новата ни училищна шефка, милата Татяна беше ми рекла, че съпругът й българин, и той се държи така безкомпромисно, когато се чувства прав; в нейните очи това било типична българска национална черта.
2.
Искам да съм с моето чаровно момиче край реката, там, на "нашето си" местенце. Което ще рече: походната ми маса, сгъваемите два стола, добре изгладена покривка, две порцеланови чашки с димящото ароматно кафе и мое благородие, естествено с цигара в ръка. Говорим. Ама какво говорим няма значение, важното е, че ми е хубаво да сме заедно. Мисля си. И какво измислих?... Че ще трябва да купя и термос. Стария го потурчих (строших) и... нали, без термос как ще се дотъркаляме с колата до това райско кътче край Марица, на десетина километра от Пловдив, и докато разгъна масата, оправя столовете да не се клатят, докато извадя покривката от багажника и не подредя порцелановите чашки – задължително с чинийката отдолу, и докато си запаля цигара... А греещото насреща момиче ще се опитва да ми издуха огънчето, да не мога да запаля, че цигарите били вредни... Изобщо, докато се натутаме-набутаме, кафето, при отсъствие на термос, вече ще е изстинало и... ега ти аромата, ега ти и студеното кафе!
Термос – ето кое притопляло щастието.
3.
Едва като се уверят, че хич не те е еня за тях, едва тогава започват да те ценят. Ама важи не само за жените, ами и за литературните телета. Колега, доктор по филологическите науки**, около два месеца вървяла по петите на много тачения тук поет, редактор и шеф на местния клуб на културните дейци Тодор Биков*** само да благоволи великият мъж да й отпечата част от научна студия за разказите на Йовков, което обещал веднъж в пристъп на снизхождение. Същият господин ме четка по телефона колко съм готин и прочие... Е, как се получава този номер! Ако ми пукаше за мижавото му и затънало в славянофилство, попщини и гняв вестниче, вероятно нямаше да съм тъй уважаван. Онова, дето ти се набутва в изобилие, кой го цени!? Пазарът всъщност не е ли надлъгване между търговец и клиент? Женският свят се изтрепва да харчи за боклуци с престижни имена; мазах колата си със свинска мас и я лъснах не по-зле, отколкото бих я пастирал с три-четири вида скъпи и прехвалени полир-пасти за автомобилни тенекета. Поетът Ганев ровичка завчера из книгата ми "Кардиф", да ми съобщи кое му харесало, кое иска доработване. Като че има значение това! Самовлюбеният Гален! Търси не там, където трябва; та му казвам: Като нарежеш нещо живо и цялостно на парчета, не ти ли мирише на аутопсия? – а той, внезапно зачервен до уши, усмихва ми се насреща недоумяващ.
Точно заради пазарните хитрости крия сборника "Кардиф". Значи, както се изразил, по-точно изкрещял онзи Наполеонов генерал Камброн!****към надменните самодоволни англичани, които на бойното поле го обкръжили – него и силно оредялата му войска, в далечната 1815 г., когато милозливо му предложили кротко да се предаде. "Лайно! – на френски то звучи къде-къде по-звучно – Мerde! – отвърнал Камброн. – Гвардията загива, но не се предава". За да бъде оценена творбата ти, трябва да принудиш света – ай, как става това! – да я търси, и като я търси, тя да не се предлага удобно и прелъстително като проститутка. Луксозните любовници не висят по сергиите, не преследват минувачите и шофьорите с изкусни сексуални намеци, а се предават внимателно, най-внимателно от ръка на ръка при подходящо обществено осветление/затъмнение. И поради что! Заради тайнството, необходимо на всяка магия. Бих перифразирал мъжествения генерал с перфидно удоволствие:
).jpg)
Ген. Камброн (1770-1842)
– Лайнари! Голямата литература, голямата любов не ти се предлага като шантонерка по пазарищата на суетата. Трябва да се напрегнеш, трябва да я потърсиш с тревожно питащо съзнание. Тя е като Любовта, може и да те разочарова отначало – да сметнеш, че е обикновена, твърде простовата, липсват й витиеватите словосъчетания, придихания и най-често нищо не значещи многозначни уж символи и метафори, липсват й финтифлюшките и панделките, по които толкова си пада тържествуващата снобска паплач от нихилисти. Ала внимавай!!! Точно когато решиш, че пак си се излъгал... че някой идиот пак ти е подложил динена кора под патъците, вързали са ти тенекия на задника, точно тогава с нещичко и незабележимо, и толкова обикновено, с нещо делнично, присъщо само на нормалния уж живот, тя те хваща за гърлото, нахлува в сърцето ти и то усеща спазма на Голямата тръпка... И ти политаш, ненагледни! Ти не си вече същият. Тя неусетно те е инжектирала с най-сладката отрова – с любов към света, с любопитство и състрадание към човека и към всяко живо същество на тази тъй грешна земя, което си щъка угрижено по пътечката; ала ти вече си влюбен в този странник, изкушава те неговото страдание, мечтите, възторзите, болките, как диша, как спи нощем, върти ли се жаден и зъзнещ в леглото, какво ли сънува, какво бълнува трескаво в просъница, от що се гърчи душата му и как се буди бистрият поглед към Божественото у него. Това е. Черупката ти е строшена, щитът – разпилян на късове, сърцето ти кърви, ти вече си обсебен от Нея, направила те е частица от човечеството, едновременно и силен, и слаб, и нежен, венец на Сътворението, оголения нерв на Космоса.
Следва
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 5 fev. 2019
___
* Гален Ганев (1963), http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=469
** Д-р кфн Невена Ичевска (1963), http://www.academy21century.com/team/bel/ichevska.php
*** Тодор Биков (1956), https://bikov.wordpress.com/category/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/
**** Пиер Жак Етиен Камброн (1770-1842), https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%8F_%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B5%D1%82,_%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%B4%D0%B0%D1%91%D1%82%D1%81%D1%8F Бел.м., tisss.
ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО (11)
27.10.1998
1.
Снощи, петия учебен час, за да привлека вниманието на осмокласниците към предстоящия урок по български език, захванах се да им разправям за някои чисто психологически, и затова невидими, особености – например, за разстоянието, което всеки човек подсъзнателно създава между себе си и своя събеседник, спътник в автобуса, на опашката в магазина, и за това, че в лично прилежащото си пространство допускаме само най-близките на сърцето същества... Че жените и момичетата – за разлика от мъжете и момчетата, допускат по-близко до себе си лица от своя пол... и пр., и пр. Моите палета от VІІІ-г ме зяпнаха. Накрая, като си предадох трудния урок за глаголните особености в българския ни език, идва Антония, шепне и ме гледа в очите: "Господине, ах, господине може ли всеки час така... да ни говорите по мъничко за тия работи, де... за разстоянията между жените и мъжете?"
Вчера колегата Татяна Бояджиева, рускиня, но преподава английски, ми показва пето или шесто стихотворение от "Кардиф", което превеждала на руски в нейната кухничка. Идея ми е да си видя сборника в руски превод, та както се изразява в баладичното "Невярната съпруга" Федерико Гарсиа Лорка,"с дълги уговорки стана". Родената в далечния Архангелск етична Татяна първо се дърпаше, после – като видя, че не настоявам, сама дойде да ми каже: Ще помисля; след седмица носи ми, както се изрази, опит за превод; прибра си листа, а подир още два или три дни, като ми връчваше почти тържествено други два текста преведени ("Непоправимое" и "Чудо любви"), каза да й намеря хартия, да продължи да превежда, доколкото й било възможно. И пак се застрахова, закърши ръце: "Георгий, поезията е отговорно нещо, притеснявам се дали ще успея", като цитира Александър Сергеевич какво мислел по въпроса. Отговарям нещо, прочетено кой знае къде, може пак от Пушкин да е, ала остроумно измислено – че за превода важи, както за жената: ако е вярна, грозновата е; хубавица ли е, не ще да е вярна.
Ден подир това носи ми в превод ключовия текст в сборника "Кардиф". Това става в присъствие на младия поет, лауреат на Голямата награда за дебютна лирика през 1990 г. в Националния конкурс "Южна пролет" Гален Ганев*, също преподавател по английски, женен за рускиня. Младият поет възмутен възкликва: "Аха-а, така значи, продължавате да превеждате!" и горката Татяна, доловила упрек в кокетната изненада на колегата, ситно-ситно примигва от смущение, па целомъдрено отвръща, тъй че да я чуят всички в учителската стая: "За друг не бих се наела, защото това е много отговорна работа и не зная дали ще успея да се справя". Сега – докато описвам ситуацията, иде ми на ум как подир разгорещен учителски съвет, дето се държах не особено уважително към новата ни училищна шефка, милата Татяна беше ми рекла, че съпругът й българин, и той се държи така безкомпромисно, когато се чувства прав; в нейните очи това било типична българска национална черта.
2.
Искам да съм с моето чаровно момиче край реката, там, на "нашето си" местенце. Което ще рече: походната ми маса, сгъваемите два стола, добре изгладена покривка, две порцеланови чашки с димящото ароматно кафе и мое благородие, естествено с цигара в ръка. Говорим. Ама какво говорим няма значение, важното е, че ми е хубаво да сме заедно. Мисля си. И какво измислих?... Че ще трябва да купя и термос. Стария го потурчих (строших) и... нали, без термос как ще се дотъркаляме с колата до това райско кътче край Марица, на десетина километра от Пловдив, и докато разгъна масата, оправя столовете да не се клатят, докато извадя покривката от багажника и не подредя порцелановите чашки – задължително с чинийката отдолу, и докато си запаля цигара... А греещото насреща момиче ще се опитва да ми издуха огънчето, да не мога да запаля, че цигарите били вредни... Изобщо, докато се натутаме-набутаме, кафето, при отсъствие на термос, вече ще е изстинало и... ега ти аромата, ега ти и студеното кафе!
Термос – ето кое притопляло щастието.
3.
Едва като се уверят, че хич не те е еня за тях, едва тогава започват да те ценят. Ама важи не само за жените, ами и за литературните телета. Колега, доктор по филологическите науки**, около два месеца вървяла по петите на много тачения тук поет, редактор и шеф на местния клуб на културните дейци Тодор Биков*** само да благоволи великият мъж да й отпечата част от научна студия за разказите на Йовков, което обещал веднъж в пристъп на снизхождение. Същият господин ме четка по телефона колко съм готин и прочие... Е, как се получава този номер! Ако ми пукаше за мижавото му и затънало в славянофилство, попщини и гняв вестниче, вероятно нямаше да съм тъй уважаван. Онова, дето ти се набутва в изобилие, кой го цени!? Пазарът всъщност не е ли надлъгване между търговец и клиент? Женският свят се изтрепва да харчи за боклуци с престижни имена; мазах колата си със свинска мас и я лъснах не по-зле, отколкото бих я пастирал с три-четири вида скъпи и прехвалени полир-пасти за автомобилни тенекета. Поетът Ганев ровичка завчера из книгата ми "Кардиф", да ми съобщи кое му харесало, кое иска доработване. Като че има значение това! Самовлюбеният Гален! Търси не там, където трябва; та му казвам: Като нарежеш нещо живо и цялостно на парчета, не ти ли мирише на аутопсия? – а той, внезапно зачервен до уши, усмихва ми се насреща недоумяващ.
Точно заради пазарните хитрости крия сборника "Кардиф". Значи, както се изразил, по-точно изкрещял онзи Наполеонов генерал Камброн!****към надменните самодоволни англичани, които на бойното поле го обкръжили – него и силно оредялата му войска, в далечната 1815 г., когато милозливо му предложили кротко да се предаде. "Лайно! – на френски то звучи къде-къде по-звучно – Мerde! – отвърнал Камброн. – Гвардията загива, но не се предава". За да бъде оценена творбата ти, трябва да принудиш света – ай, как става това! – да я търси, и като я търси, тя да не се предлага удобно и прелъстително като проститутка. Луксозните любовници не висят по сергиите, не преследват минувачите и шофьорите с изкусни сексуални намеци, а се предават внимателно, най-внимателно от ръка на ръка при подходящо обществено осветление/затъмнение. И поради что! Заради тайнството, необходимо на всяка магия. Бих перифразирал мъжествения генерал с перфидно удоволствие:
).jpg)
Ген. Камброн (1770-1842)
– Лайнари! Голямата литература, голямата любов не ти се предлага като шантонерка по пазарищата на суетата. Трябва да се напрегнеш, трябва да я потърсиш с тревожно питащо съзнание. Тя е като Любовта, може и да те разочарова отначало – да сметнеш, че е обикновена, твърде простовата, липсват й витиеватите словосъчетания, придихания и най-често нищо не значещи многозначни уж символи и метафори, липсват й финтифлюшките и панделките, по които толкова си пада тържествуващата снобска паплач от нихилисти. Ала внимавай!!! Точно когато решиш, че пак си се излъгал... че някой идиот пак ти е подложил динена кора под патъците, вързали са ти тенекия на задника, точно тогава с нещичко и незабележимо, и толкова обикновено, с нещо делнично, присъщо само на нормалния уж живот, тя те хваща за гърлото, нахлува в сърцето ти и то усеща спазма на Голямата тръпка... И ти политаш, ненагледни! Ти не си вече същият. Тя неусетно те е инжектирала с най-сладката отрова – с любов към света, с любопитство и състрадание към човека и към всяко живо същество на тази тъй грешна земя, което си щъка угрижено по пътечката; ала ти вече си влюбен в този странник, изкушава те неговото страдание, мечтите, възторзите, болките, как диша, как спи нощем, върти ли се жаден и зъзнещ в леглото, какво ли сънува, какво бълнува трескаво в просъница, от що се гърчи душата му и как се буди бистрият поглед към Божественото у него. Това е. Черупката ти е строшена, щитът – разпилян на късове, сърцето ти кърви, ти вече си обсебен от Нея, направила те е частица от човечеството, едновременно и силен, и слаб, и нежен, венец на Сътворението, оголения нерв на Космоса.
Следва
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 5 fev. 2019
___
* Гален Ганев (1963), http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=469
** Д-р кфн Невена Ичевска (1963), http://www.academy21century.com/team/bel/ichevska.php
*** Тодор Биков (1956), https://bikov.wordpress.com/category/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/
**** Пиер Жак Етиен Камброн (1770-1842), https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%8F_%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B5%D1%82,_%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%B4%D0%B0%D1%91%D1%82%D1%81%D1%8F Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар