Публицистика – ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (5.)

ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (5.)

   

   Продължение

  28.04.1997. 

  Мина й представлението на Re. Излъчваха го и по националната ни телевизия, та го записах на видеото вкъщи. Седим след концерта й двамата с нея в кокетно кафе сред тиха уличка встрани от големия шумен булевард между Сточна гара и Тунела под Древния Римски театър. Собственикът вероятно – двайсетинагодишен нахакан момък, прави демонстрации, май за да го забележим ли, що ли. Мята тъпи шегички на висок глас и си се хилоти, качи си краката на съседната маса (по хамерикански). Подхвърля тарикатски реплики с претенция за остроумие към пиянде – то пък на третата маса от общо четирите. Задява се с девойчето зад бара в преустроения за кафене бетонен гараж. Накъсо, след като телевизионната камера поне в една трета от времето, докато Re. бе на сцената, я снимаше, глупакън сега ми изглеждаше два пъти по-неприятен от конска муха. 

  И си рекох: българинът е в състояние от нищо с много мерак и усилия да направи нещо хубаво, а после сам да го съсипе и срине. Хубав ден. Свежо. Въздухът резлив. Носи се ароматът от дворчетата и от скоро развилите се люлякови храсти наоколо. И греещата лъчезарна Re, разтоварила се от напрежението на сцената. И се появява тогава Негово величество Досадникът и започваш да се питаш: аз какво правя тук?

  Бяхме си го харесали това кипро кафененце, но тази подробност развали всичко.

   06.07.1997.

  За сборника "Кардиф"* продавач на сергия, някогашният й даскал по българска литература, правил аналогия със стила на Вапцаров, а местният поет Иван Вълев от Стрелци, село на 40 км. от Пловдив, някогашен редактор в местното издателство, важно-важно се произнесъл пред Re. за текстовете ми: "Това е стилът на Кавафис". Сергиджията, след като около час развивал философските си възгледи относно съдбата на хубавите жени и щастието, подметнал между другото, че много странно, но за първи път милият открил у Re. излъчването на продавачка на хот-дог. Демек, що се интересува как възприемали стиховете ми тези двама продавачи на книги.

  Бясна бе моята аристократка с благородническа кръв. По бащина линия се явява баронеса в Австро-Унгарската империя, чичо й Патрик – музикант от виенски бар, в чест на раждането й композирал мелодия.

  Изгълтахме в 40-градусовата жега общо три шишета кока-кола, както се изрази тя, "в унес от това определение за продавачката". За гомнарски бръмбар най-добра ще да е гомнарската бръмбарка, успокоявам я, макар двамата с бясната Re. да нямаме нищо против продавачките на хот-дог естествено.

  Прав е поетът Вълев, че в сборника "Кардиф" има май нещичко от Константинос Кавафис. Но пак там някой би могъл да открие със същия успех и заемки от Сесар Вальехо, Албер Камю (нищо, че е прозаик), Маркес, Жак Превер, Лорка, Сафо и от всичката ни най-обща родна представа за древноелинска лирика, за прокълнатите френски поети Верлен, Маларме, Бодлер, Рембо, и както твърди колегата д-р на филологическите науки Невена Ичевска, може би нещо и от Александър Вутимски; а защо не, бих попитал – и от Димитър Бояджиев, Уолт Уитман, Пърси Биш Шели и Габриела Мистрал, Емили Дикинсън вкупом?!

  Пак добре, че въпросният не ме е причислил към могъщата плеяда съветски и родни певци на светлото бъдеще и най-хуманния от всички общества строй. Виж, на стиховете на филигранния Венко Марковски съвсем не съответства "Кардиф"! Но ровне ли под заглавието, току-виж изскочили неколцина предтечи от лириката на "смръщений Албион". 

  Изобщо, родни предвземки!

   15.07.1997. 

  Библията е построена по каноните на лириката: повторения, алегории, смислови обрати, лаконизъм, внушения, озвучени от образ и картина. Например, в "Четвърта книга Мойсеева" (гл.24, ст.15-16) има такъв пасаж: "И мъж с отворени очи, говори оня, който чува думите Божии, който притежава знание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени".

  Ето и пример за поетически обрат в речта, който ми звучи чудесно в "Пета книга Мойсеева" (гл.27, ст.2-3): "И кога преминеш Йордан в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, постави си големи камъни и ги измажи с вар; и напиши на тия камъни всички думи на тоя закон, кога преминеш Йордан..."

  Ами че това е началото на стихотворение!

  Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 3 dec. 2019 

__
* Сборник стихотворения от 1998 г. Бел.м., tisss.