ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО
Всяко пренебрежение към естествения ход на нещата, всяка припряност скъпо се плаща с реки от кръв. Количествените натрупвания в сферата на духа не водят до скокообразни качествени промени, а до еволюция, която е твърде бавен, постепенен процес. Не може вечерта да си легнеш тарикат и измамник, а сутринта да се събудиш кавалер на честта. Тази работа така не става.
Светът на общественото мнение и съзнание се гради не толкова върху материалния интерес, тъй като човекът е зависим, но и силно повлиян от феномени с интензивна духовна същност, каквито са Вярата, Надеждата, Любовта, или с други думи: стремежът към вътрешна хармония, трепетът пред инстинктите ни за живот, продължение на рода, щастие, вродените и преоформени и опредметени/олицетворени представи за Добро-Зло, Хаос и Хармония ни съпътстват през целия ни съзнателен живот.
Човешкият разсъдък много по-сложно, отколкото го представят идеално стройните теории, отразява света. Героизма, подвига ни ги предлагат като еталон за личност и достойнство, а и героизмът, и подвигът са всъщност изключения от нормалното. Баща ми се завърнал от окопите на фронта с орден за храброст, без да си дава сметка, че – изтегляйки напред с триста метра фронтовата линия, върши нещо изключително. Изключителното го видели стоящите отстрани. По оскъдните, изтръгнати с ченгел думи, 22-годишният редник просто си вършил работата, стрелял или на прибежки между труповете се промъквал в обстрелваната зона между две армии – немската и българската. Какъв подвиг, какъв героизъм! Великолепието му в моите представи е, че отказваше да приеме именно подвига и героизма.
Мирозданието се крепи върху твърде яки основи, заложени в човешката ни склонност сами да се възгордяваме, да се възторгваме от себе си, т.е. да се виждаме център на Вселената, тъй че представите ни непрекъснато изкривяват истината, моделират я, казано без емоция. Политиката е сред ярките доказателства за склонността да се самозаблуждаваме, изкушени от красиви лъжи. Понятието Демокрация* е категорична неистина, понеже се подрежда в някакъв вид йерархия на духовните стойности. А понятия, като Свобода, Равенство, фиксират горещи наши желания и блянове, ала обективно погледнато ни свобода, нито равенство съществуват в живота.
Идеализира се т.нар. Борба. Представят борбата като сражение с хаоса, докато тя е всъщност носител на самия хаос. Народите нямат склонност да воюват помежду си, за да се докажат пред когото и да е. Отвращението помежду им го внасят обладани от грандомания манипулатори, теоретици на идеализма, оратори от името на висши някакви инстанции, каквито се явяват и световните религии.
Строго погледнато, най-ценното в християнската философия за живота е в хармонизирането на човека със света и общността на другите човеци, независимо от вродения си егоизъм. Затова пък идеите имат свойството сами да се опровергават. Реплика на момичето, с което бяхме женени до декември 1988 г., в момент на ярост: "Ти си самият ад. Как живееш с този ад у себе си!" Та оттам ми хрумва, че всеки сам твори своя ад. Проблем на днешната цивилизация в годините след 11 септември 2001 г. е как – без да се почувстват засегнати милиард и половина вярващи по света, да бъде елиминирана древната злост в първоосновата на Стария завет и Исляма.
Светът на общественото мнение и съзнание се гради не толкова върху материалния интерес, тъй като човекът е зависим, но и силно повлиян от феномени с интензивна духовна същност, каквито са Вярата, Надеждата, Любовта, или с други думи: стремежът към вътрешна хармония, трепетът пред инстинктите ни за живот, продължение на рода, щастие, вродените и преоформени и опредметени/олицетворени представи за Добро-Зло, Хаос и Хармония ни съпътстват през целия ни съзнателен живот.
Човешкият разсъдък много по-сложно, отколкото го представят идеално стройните теории, отразява света. Героизма, подвига ни ги предлагат като еталон за личност и достойнство, а и героизмът, и подвигът са всъщност изключения от нормалното. Баща ми се завърнал от окопите на фронта с орден за храброст, без да си дава сметка, че – изтегляйки напред с триста метра фронтовата линия, върши нещо изключително. Изключителното го видели стоящите отстрани. По оскъдните, изтръгнати с ченгел думи, 22-годишният редник просто си вършил работата, стрелял или на прибежки между труповете се промъквал в обстрелваната зона между две армии – немската и българската. Какъв подвиг, какъв героизъм! Великолепието му в моите представи е, че отказваше да приеме именно подвига и героизма.
Мирозданието се крепи върху твърде яки основи, заложени в човешката ни склонност сами да се възгордяваме, да се възторгваме от себе си, т.е. да се виждаме център на Вселената, тъй че представите ни непрекъснато изкривяват истината, моделират я, казано без емоция. Политиката е сред ярките доказателства за склонността да се самозаблуждаваме, изкушени от красиви лъжи. Понятието Демокрация* е категорична неистина, понеже се подрежда в някакъв вид йерархия на духовните стойности. А понятия, като Свобода, Равенство, фиксират горещи наши желания и блянове, ала обективно погледнато ни свобода, нито равенство съществуват в живота.
Идеализира се т.нар. Борба. Представят борбата като сражение с хаоса, докато тя е всъщност носител на самия хаос. Народите нямат склонност да воюват помежду си, за да се докажат пред когото и да е. Отвращението помежду им го внасят обладани от грандомания манипулатори, теоретици на идеализма, оратори от името на висши някакви инстанции, каквито се явяват и световните религии.
Строго погледнато, най-ценното в християнската философия за живота е в хармонизирането на човека със света и общността на другите човеци, независимо от вродения си егоизъм. Затова пък идеите имат свойството сами да се опровергават. Реплика на момичето, с което бяхме женени до декември 1988 г., в момент на ярост: "Ти си самият ад. Как живееш с този ад у себе си!" Та оттам ми хрумва, че всеки сам твори своя ад. Проблем на днешната цивилизация в годините след 11 септември 2001 г. е как – без да се почувстват засегнати милиард и половина вярващи по света, да бъде елиминирана древната злост в първоосновата на Стария завет и Исляма.
Воин на Ислямската държава и неговата... съпруга
Никакви бетонни стени и телени гранични огради не ще ни предпазят от злото, докато не бъде детайлно изяснен механизмът, по който омразата бясно се възпроизвежда. Светът е в състояние на перманентна война – война уникална, непозната до наши дни по мащабите си, понеже нейните "свещени бойци", "воините на Джихад", както сами се назовават, отричат априори и собствения си живот. Вниманието ни е заето с "подвизите" на дрогирани самоубийци сред невинни жертви в името на бог, а всъщност тези манипулирани от човеконенавистни тълкуватели фанатици са краен продукт на Духовна сила, която повърхностно познаваме.
Събитията от тези първи години на третото хилядолетие от появата на Спасителя потвърждават великолепието на философия, която се гради върху любовта и смирението, като основа на живота върху планетата. Богът на фанатично вярващите, представен по този начин – като версия на Бога-отец от Стария завет, е олицетворение на типичния грандоман, на настояващия да бъде въздиган над реки от кръв и земи, осеяни с трупове. Поне хищното лице на този вид тълкуване, превъзходна маска на яростта, трудно може повече да бъде представяно за Съвършено добро. Именно ислямският фанатизъм най-мощно опровергава първоосновата на този начин да се вярва. Но то е само начало на дълъг процес за елиминиране не на исляма, а на парадокса Вяра във Висшето Добро чрез озлобление.
Къде бъркат обществата, изградени върху християнските постулати? Вероятно самите мюсюлмани, за които Аллах е Свещен образ на Добрата световна сила, ще ни подскажат отговора. Защото именно те са най-силно уязвените и унижени в честта и човешкото си достойнство. За милиардно множество мюсюлмани по света днес Съединените щати са Враг № 1; но на мястото на САЩ би могла да бъде всяка просперираща държава, която охранява интересите и живота на своите граждани или поданици.
Струва ми се, онази малобройна група от свръхзаможни и практически необезпокоявани от общественото мнение властници в Близкия Изток е извор на нещастия, а янките със своята хаотична и безобразна политика от позиция на силата се държат в онези територии като слон в стъкларски магазин. Този конфликт не се нуждае от оръжия, а от разум. Съдбата на бедния мюсюлманин е тема, която тепърва предстои да бъде обсъждана. Какво добро да очаква Европа от него, като са му отнели възможността да живее с достойнство! Трохите, подаянията вече не са достатъчни за него, и това е очевидно. Какво добро е видял този мой беден събрат от страна на заможния Запад!
Човек се ражда добър, изпълнен с копнеж и мечти... Когато към него се отнасят като към терорист, ще отиде да се взриви на някой многолюден площад като убиец. Неговият върховен Бог ли се грижи за него?... Но той се кълне в бога си, защото не вижда изход, и самоубивайки се в името на вярата, смята, че възстановява честта и достойнството си. Тъй лесно е да го осъдиш, и толкова трудно да го разбереш. Дали причината е у него, или във всеобщото нехайство към неговата участ? Докато разумният търси причината първом у себе си, невежият злобее срещу... врага.
Войниците на САЩ са жива мишена на омразата, която набъбва в Ирак. Какво правят там освен дето явно разпалват ненавист, като онагледяват лицемерието на висшата държавна администрация в материално най-могъщата държава на съвременния свят? Един ден рейнджърите й ще напуснат Близкия Изток, както преди това с подвита опашка напуснаха Виетнам, за да се потвърди старата максима, че битът и съдбата на един народ е дело преди всичко на самия народ, не на пришълци.
Най-тревожното е, че съдбата на мюсюлманина влияе и върху нашата участ, независимо какво знаем за този човек и колко отдалечени сме от неговия дом и отечество.
Човек се ражда добър, изпълнен с копнеж и мечти... Когато към него се отнасят като към терорист, ще отиде да се взриви на някой многолюден площад като убиец. Неговият върховен Бог ли се грижи за него?... Но той се кълне в бога си, защото не вижда изход, и самоубивайки се в името на вярата, смята, че възстановява честта и достойнството си. Тъй лесно е да го осъдиш, и толкова трудно да го разбереш. Дали причината е у него, или във всеобщото нехайство към неговата участ? Докато разумният търси причината първом у себе си, невежият злобее срещу... врага.
Войниците на САЩ са жива мишена на омразата, която набъбва в Ирак. Какво правят там освен дето явно разпалват ненавист, като онагледяват лицемерието на висшата държавна администрация в материално най-могъщата държава на съвременния свят? Един ден рейнджърите й ще напуснат Близкия Изток, както преди това с подвита опашка напуснаха Виетнам, за да се потвърди старата максима, че битът и съдбата на един народ е дело преди всичко на самия народ, не на пришълци.
Най-тревожното е, че съдбата на мюсюлманина влияе и върху нашата участ, независимо какво знаем за този човек и колко отдалечени сме от неговия дом и отечество.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 29 uli 2004 – edited by 26 noe. 2018
Илюстрации:
- Политическа личност и сенатор, обявен за Герой на САЩ (горе);
- Най-древното селище на Европа с 8-хилядолетна история (долу).
___
* От гр. demos "народ" и kratos "сила", demokratia през лат.: държава, устроена върху правни норми, сред които основни са равeнството пред закона, граждански свободи, и най-важната – императивът, че народът е суверен и с вота си определя кой да управлява общите дела, кой да отстоява интересите на нацията. Бел.м., tisss.
* От гр. demos "народ" и kratos "сила", demokratia през лат.: държава, устроена върху правни норми, сред които основни са равeнството пред закона, граждански свободи, и най-важната – императивът, че народът е суверен и с вота си определя кой да управлява общите дела, кой да отстоява интересите на нацията. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар