Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 10 юли 2018 г.

Допълнение към предното писмо до Данко – КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ

    Българинът влезе ли в битка, от хленчеща и мърмореща овца се превръща в корав боец, проблемът е да му посочиш цел, да го извадиш веднъж от кожата, от печалната участ на унижаван от властта човек. Няма за властника по-ужасна заплаха от това да бъде превърнат в посмешище. Да покажеш на света как зад фасадата с официалния моден костюм, вратовръзка за 1200 долара и чепици от крокодилска кожа стърчат фъндъци коноп и слама от кърпените на задника гащи.

КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ

    Онзи, който се заяде с мен в хасковския кино-салон "Клокотница", някогашният асистент, днес вече проф. Иван Попиванов*, през 1969-70 г. ни водеше упражненията във втори или трети курс Българска филология в Софийския университет и спорът ни е оттогава – твърдеше, че няма как в мерена реч на български език стихове с две ударени една до друга срички. На следващото ни упражнение при него четох писан специално за да го опровергая текст в рима и ритъм, дето точно ударените една до друга срички се набиват в очи и служат като логически център на писаното (години по-късно и в поемката "Балада за масата"** ползвах тези ударени една до друга срички). Обаче преподобният Попиванов се заинати, тържествуващ обяви: "Да, това е изключение, което само подкрепя правилото", което в стила на фатмаците ще рече: като говориш с мен, ще мълчиш.

    Петнайсетина години по-късно в хасковското кино "Клокотница", човекът вече беше фактор в Съюза на писателите, май завеждащ отдел Поезия или нещо от този сорт, и като фактор, не пропусна да вметне в обясненията си за моята некадърност: "Драги Гьорги, вий още на времето ми доказахте, че у вас много куца представата ви за рима и ритъм в поезията".

   Аре, у лево таквиз нещастници, дето – като не могли да напишат едно свястно стихотворение в младостта си, станали литературни оценители. Буквално такова весело самопризнание беше направил някога в изблик на сантиментални спомени сегашният проф. Симеон Хаджикосев*** с принос към родната литература, който ми беше главен редактор в студентския вестник "Софийски университет", като завърши спомена как и той се пробвал преди години някога в полето на интимната лирика със свои стихотворения: "От лошото вино става превъзходен оцет"

   Все пак мисля, трябва да си достатъчно интелигентен, за да си направиш такава характеристика, но пък същият оценител ме уволни от редакцията, заради това че го бях ядосал нещо, вече не си спомням какво. Май че беше за отпечатания ми там разказ "Мелодиите на Дино"****, за който нафукано обяви, че това моето, според него, било писано в стил италиански кинематографичен неореализъм, но за да не заподозрат "онези отгоре", че сюжетът засяга строителите на социализма у нас, постави условие да намеря начин изрично да бъде упоменато, че става дума за упадъчното Западно общество. И за да види бял свят текстът, нарисувах графика, където млад мъж говори от улична телефонна кабинка, а над главата на момъка се мъдри изографисано на латиница "Telephone", и с таз ми ти илюстрация номерът мина, разказът се появи във вестника, белетристът Николай Стоянов (1948) ме изнуди да му ударя един подпис върху "Мелодиите на Дино", вече отпечатан във вестника, и пак същият разказ ми бе един вид визитка при среща с телци, свахи и част от нашумелите автори в някогашната родна соц. литература.  

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 uli 2018
–––
* Проф. Иван Попиванов (1927)
вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2

** БАЛАДА ЗА МАСАТА (1974), https://jores-tisss.blogspot.com/2018/06/ars-poetica_23.html

*** Проф. Симеон Хаджикосев (1941)
вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B2

**** МЕЛОДИИТЕ НА ДИНО (1969), https://jores-tisss.blogspot.com/2018/02/story.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар