Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 8 юли 2018 г.

Личен архив – ПИСМА ОТ И ДО ДАНКО (3.)

Писмо от 3 юни 1983
ДАНКО:

    Прочетох рецензията на Луко Захариев*. Определено мога да кажа, че не съм съгласен с неговото мнение. Разбира се, всеки има лично светоусещане, но не е правилно личното да поставя над обективната истина. Ако Луко Захариев не е чувал да кряскат часовниците, аз съм чувал**. Но за това, че не е чувал, не мога да го обвиня в бедна житейска духовна биография. 

    И не мога да разбера защо непременно героят на нашето време трябва да бъде едва ли не активен физически борец върху тепиха на земята. Той може да бъде арбитър, съдия, зрител... По-важното е човек да се пребори с мислите и чувствата си, отколкото да запретне ръкави и да започне с лопата да рине тинята на този свят.


    Току-що ми поднасят пакетчето с твоите книги. Прочетох писмото ти и продължавам с него. Стиховете от епохата на революцията са хубави, но стоят някак си чужди в тъканта на книгата. Ако имаш такива още двайсетина, би могъл да подредиш отделна книга. Тогава вече няма да ме смущават.

    Мисля, че нищо не липсва на твоите стихове и на твоята книга. В тях има достатъчно горчив хъс, който Захариев кой знае защо не се е опитал да забележи. И ако човек не остави след себе си товар от грижи в този свят, какво друго може да остави? И дори Омуртаг ни е оставил грижата си да разберем страха му от смъртта и вечността.

    Правилно, Жоро! Няма да се даваме! Ще пишем онова, което е вътре в сърцата ни, а не това, което насила искат да вкарат в тях. 


     Мисля една от книгите да оставя в библиотеката на село Гурково, все пак си живял някога тук и хората те помнят.

    При мен нищо ново. От известно време съм в редицата на безработните. Чета, опитвам се да пиша, опитвам се да се влюбвам.

    Оставих ръкопис в "Бакалов", Варна
***.

    Пиши ми с повод и без повод. Горе главата!

     Гурково, 3 юни 1983 година 

    
     Йордан Кръчмаров

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 8 uli 2018
___
* ... не съумява да покаже собствено виждане за света, собствени открития в духовното битие на човека. (...) Личи липсата на собствена житейска биография, на собствен път към времето и към неговите проблеми. (...) Стиховете на Георги К. Бояджиев страдат най-вече от констативност, от безжизненост. В тях не можем да срещнем активния лирически герой, който иска да преобрази света, който се сражава за доброто не само с другите, но и със себе си. Странна е също липсата на темперамент, на хъс по отношение на живота... 

   Луко Захариев, в. "Пулс" от 24.V.1983 г.


Луко Захариев е роден на 24.XI.1945 г. в с.Каменица, Софийска област. След завършване на спец. Българска филология работи в Радио София, издателство “Народна младеж”, в.”Пулс”, в.”АБВ”. Гл. редактор на в.”Македония”. Основател и стопанин е на издат. къща “Стрелец”. Автор на книгите “Литературни бдения” (1975), “В търсене на националното” (1984), “Ранни срещи” (1985), “Български видения” (1988).

**                    Часовниците кряскат. Вълнува се прането.
От сънищата ясни изнизва се градчето.
Децата да приготвим за детската градина,
на печката – млекото, и пушек – от комина.
Додето се нахраним, на крак ще поговорим,
а после ще нарамим синчето непокорно...
И то върти очички, замеря с пръст небето.
Подтичват вече всички, ужасно сме заети.
На спирката – с цигара. Умира в пурпур мракът.
Разбитият икарус отгоре пада сякаш.
На крак един, простряло ръцете си нагоре,
                градчето литва бяло към делнични простори.
     Първият (ключов) текст в сб. "Сутрин рано", изд. "Хр.Г. Данов", 1983 г.

*** Варненското издателство "Георги Бакалов". По онова време, ако се не лъжа, редактор на първите стихосбирки от млади автори беше поетът Петър Алипиев (1930-1999). Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар