Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 13 април 2018 г.

Ars Poetica – ПАМЕТ ЗА НЕЗНАЙНИЯ ВОИН

ПАМЕТ ЗА
НЕЗНАЙНИЯ ВОИН

Пред паметта на незнайния воин
заставам смирено с длани по кантовете,
и тогава някакви чужди знамена
изпълзяват от здрача на Историята.

Виждам дядо ми с набучен щик
на дългоцевната манлихера
в лятна куртка на Български войник
как охранява пленници наперен,
а те – седнали по турски, хем боси,
са отчаяно безгрижни и се хилят
на фотографа отсреща им, който
се е надупил смешно зад обектива,
за да излязат образите им живи,
не мъртвешки оловносиви.

Виждам и бъдещия мой баща
как рови с лопатка окопче в пръстта
там някъде на майната си в Централна Европа,
сред унгарската Пуста – млад,
в сезона на силните чувства,
когато мъжът вместо да прави войни
бленува сражения със знойни жени.

Себе си виждам как кофти стрелям
и мишената от тенеке все не уцелям,
а куртката под мишниците ми стяга,
понеже ми иде да размахам крила
и оттук да отлетя, да избягам,
да даря бойните си отличия и доспехи
на храстите, и да се разкрещя:


Че кое му е тук прекрасното,
да кървя посред някакво бойно поле,
когато за някой търгаш стрелям бясно
като подкарано към скотобойната теле,
и какво от тези не свои, а чужди войни
можем за Отечеството си да спечелим
освен в земята да легнем покосени, сами,
горди, че сме просто достойно умрели? 


Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, apr. 1996 – edited 14 apr. 2018

Илюстрации:
Редник Борис Ненков Ангелов на пост, набор 1900 г. 
Редник Кирил Г. Бояджиев (по средата), набор 1922 г. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар