Ars Poetica – ВРАБЦИТЕ НА КИКО ПАПАЗЯН

    Човек се показва в истинския си лик понякога в един само епизод. В тази лична история са замесени двама известни на местната публика поети: Киркор и другият, чието име няма да спомена, но познаващият Пловдив веднага ще се досети кой е.

1939-2016

    Седим двамата с Кико в кипро квартално кафе досами жп-прелеза, в онзи край на някогашния бул. Малчика, замислен да свързва в един архитектурен ансамбъл паметника Альоша и Братската могила с Розариума зад нея. Дошли сме с жигулата ми по негово настояване, както рече, на спокойствие да ми разправи дертовете си около вехта сграда в Стария Пловдив, в която вехта постройка приютил закъсал приятел, докато онзи си намери дом, а въпросният зад гърба му се уредил да купи къщата от общинската управа и една неделна утрин Кико се събужда от писъка на ужасените врабци, с чиито гнезда под стрехите свикнал от ранното си детство, т.е. откак се помни. "Какво правиш, бе! – извикал Кико от втория етаж на съборетината, която и сега, ако се не лъжа, се намира над стълбището към Стария град, току над северния изход на Тунела. – Що ми гониш врабците?" "Щото полза от тях йокму – рекъл онзи, – само курешки ми серат" – отвърнал пресният собственик и с дълъг сарък продължил да разрушава врабешките гнезда.

    "Опитах да напиша стихотворение и нищо не излезе – завърши Кико, – може би понеже съм много навътре в тая дива история, че да мога да я опиша. Опитай и ти. Ето, давам ти идея за стихотворение."

ВРАБЦИТЕ НА КИКО ПАПАЗЯН

В памет на един истински поет по душа

Под стряхата врабците чуруликат

и аз пораснах с техния цвъртеж,

бях млад и буен, дето му се вика,

с чешит такъв и времето ще спреш!

Мотаехме се гладни, диви, горди,

момци от кал и ведри небеса –

ту дърт пергиш по Главната ни гони,

ту по момиче свиркаме с уста,

пикираме над пъстрите сергии,

отрупани с пищялки и пиринч,

или си търсим някого да бием,

да мерим сили с мачка и челик,

на джамини до късно да играем,

консерви да взривяваме с карбид,

да шепнем на ушенце сладки тайни,

мъжът с които расне тук честит.

Еврейчета, арменчета – бродяги,

и в пазвата ни – жилка, лък, стрели;

понякога се случва и с тояги

да ни пердашат хора мрачни, зли.

На онзи Пловдив покрай Джумаята

май бяхме най-обичните чеда,

родени да се скитат по реката,

и по тепетата на свобода.

Историйо, за нас не ще разкажеш,

че и в смъртта останахме си тук –

напук на хора разни безобразни,

на всеки властник в този град напук.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 10 fev. 2016 –  edited 14 fev. 2017

_____

* Киркор Папазян (1936-1993), вж. https://literaturensviat.com/?p=26046