Ars Poetica - ПРЕПОДОБНИ ГОРАН БЛАГОЕВ И БОРБАТА С ЙОГИТЕ

Горан Благоев (1967) 

 Ислямът в най-откровената си версия (план "Ислямски халифат" на US) е в настъпление, но на хора като преподобния очевидно точно йогите нарушават нормалния сън и храносмилане... Вж. http://www.marica.bg/%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BF…

ПРЕПОДОБНИ ГОРАН БЛАГОЕВ И БОРБАТА С ЙОГИТЕ

Набожност дивна честичко се крие 

у фарисеи в тога на съдии. 
Кълнат се в Бог тъй често те, 
за да се отвратиш от нас, Небе.

Plovdiv, 26 uni 2012 – redact. 28 uni 2015 юни

Ars Poetica - ДЪЛГОКОСАТА НИНЕТ

ДЪЛГОКОСАТА НИНЕТ

Виждал ли си ти Нинет с дългите коси,
по горещата Нинет пламнал бил ли си?

Дето и да питаш вред, знаят я Нинет,

че бленуват по Нинет тук момци безчет.

Тя е гъвкава и мила, тя танцува, не върви,

зарад нежната й сила сума мъжки свят кърви,

сума кротки домакини побесняват, дето мине –
вдигат на мъжа си свада както дърта, тъй и млада.

Че заплаха е Нинет за семействата, проклет

чара й наричат всички, просто няма безразлични:

от побойника хлапак до плешивеца сакат,

щом по улицата мине дългокосата Нинет,

пулят зъркелите, сякаш поразени са от гръм,

и сънува всеки в мрака от мераци своя сън.

Да, същинска Афродита в пяната на тоя свят,

нявга кльощава, изпита, тя разцъфна като цвят.

Пощръкляло е градчето, леле, хич не е добре!

И така ще е, додето мъж Нинет си избере.

 

Plovdiv, 22 mart 2009 – not edited 27 uni 2015

Ars Poetica - БЪЛГАРИТЕ ПАНИЧЕСКИ НАПУСКАТ БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИТЕ ПАНИЧЕСКИ НАПУСКАТ БЪЛГАРИЯ

Битки печелят силните духом,

на слабия дай му да хленчи в киреча.

Отечество мило, оставаш на сухо,

щом силните духом избягаха вече.

Нека последният, който хлопне вратата,
запали свещица за тебе, Българийо,

че били сме издухани от бурния вятър,
отровил земята ни с гнус и поквара.

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 26 uni 2015 – edited 26 uni 2018

Ars Poetica - ОБИЧАЙНИТЕ СЕМЕЙНИ ДРАМИ

ОБИЧАЙНИТЕ

СЕМЕЙНИ

ДРАМИ

– Боли ме глава, не разбираш ли! – казва,

докато бърка той в нейната пазва,

сръчно опитва да я целуне

и говори й нежни и хубави думи,

каквито на всеки увлечен прилича,

щом пожелае свойто момиче.

Момичето обаче отдавна го няма,

от живота превърнато в уморена дама,

която се труди от сутрин до здрач

изнервена от детския плач,

от досадните му важни роднини,

без които празник няма да мине…

Поспри се. Не си желаният вече,

когото налага се да омагьосва вечер,

докато го превърне във верен другар,

чисти, подрежда, пере и го глади,

с ястия вкусни чат-пат го изненадва.

Понеже отдавна той не разбира

толкова скука как я нервира.

И отчаяна от това еднообразие,

тя не знае вече как да отказва,

понеже това е участ за двама

и от нея отърване няма и няма.

Иди за риба с приятели, значи,

остави я сама да се справи обаче

изпаднала в своето отчаяние,

от което сякаш измъкване няма…

Докато като орел високо в небето

друг мъж покори й сърцето

и като жена, която още я бива,

изпърха до тебе ужасно красива.

Plovdiv, 25 uni 2015

Ars Poetica - БАЛАДА ЗА МАСАТА

В памет на Петър Ненов Петров (1917-1983)

Винсент ван Гог (1853-1890)
БАЛАДА ЗА МАСАТА

Косата ти е вече сива,
ти в миналото пак отиваш
и кучето от студ се свива
под твоя стар стол,
а зад усмивката ти крива
витае глух стон.

Как весело и тъжно тече
животът ти! И ти си вече
пред прага на един далечен
спокоен стар път,
че няма-няма нищо вечно –
ни камък, ни пън.

Таз маса тук отдавна знае
на младостта ти всички знаци:
какво под името ти значи
сърцето без връх
и че носил си нявга знаме
и в боя бе пръв.

Тя помни чаши с руйно вино,
китарата на някой Дино
и панделките светлосини
край трепкаща свещ...
Че случва се подир години
да спомниш лик свеж.

Тук сядаше при свойта мила
и удряше от мъжка сила
по масата с юмрука жилест,
а днес си тъй слаб,
че да разчупиш си безсилен
парчето сух хляб.

И тук зачена синовете,
под таз икона, дето свети
за вярата от памтивека,
но крехки са те,
щом сбогом с масата си взеха
и даже със теб.

Не се сърди, не им прощавай –
ти ще си тръгнеш, те остават:
от масата ти ще направят
един стар ковчег
и всеки дълго ще заравя
спомена за теб.

Но ти напролет ще израснеш
и ще напъпи тая маса
край глух и с бурени обрасъл
спокоен стар път
и някой ще бере цветята
от твоята плът.

 

Dobrudzha, Trigorci, noe.1983 – redact. Plovdiv, 24 uni 2015

Публицистика - 10 ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОВЕДЕНИЕ В ОБЩЕСТВОТО

...всеки гледа пред себе си

и всичко уж вижда,

но тъй малко разбира,

горкият, сам –

защото себе си дори не познава...

Из стария ми бележник

10 ПРЕПОРЪКИ 
ЗА ПОВЕДЕНИЕ

В ОБЩЕСТВОТО

1. Мълчи, за да чуваш по-добре.

2. Дръж се приветливо, когато губиш опора под нозете си. 

3. Има и много по-големи нещастия от твоето.

4. Повтаряй "Аз съм щастлив", и ще си щастлив.

5. Приемай се здравословно: виж се откъм смешната си страна.

6. Говоренето е лесно. Замълчи, ако искаш да чуеш вътрешния си глас.

7. Оставяй резервен изход, особено от благоприятна ситуация. 

8. Не позволявай да знаят какво точно те интересува. 

9. Бъди добронамерен – вътрешно не се церемони с никого.

10. Живей със самочувствие, никой не може да ти отнеме загубите. 

Plovdiv, 22 uni 1984 – redact. 22 uni  2015

Ars Poetica - ПРЕГАРЯ ПШЕНИЦАТА

ПРЕГАРЯ ПШЕНИЦАТА

Прегаря пшеницата, съхне тревата.

Къде ли остана оня пламък зелен!

В полята спокойни няма го вятъра,

дано ти остане поне спомен за мен.

Пак съм си същия, няма промени,

огледалото може би нещо греши,

като ме гледа с ей такива големи

очи, състарени от мъртви души.

Тича в тревата зелена момиче,

някой го чака там нейде смутен;

тоз някой на мен вероятно прилича,

но аз съм отминал в жежкия ден.

И какво от това, и защо са тук драми!

Мен ми е хубаво да си мисля за теб -

нищо, че мене отдавна ме няма,

дъжд пак ще вали и трева ще расте.

Plovdiv, 16 uni 2015

Ars Poetica - РЕНИ

РЕНИ* 


Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

“Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам”.

Блясва иззад очилата българикът строг –
бъркат му се времената в тъпия урок.

Грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван.

Що пък да не я целува?! Нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям...

Мае се горката Рени: ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме тоя влюбен до уши.

Plovdiv, 11 maj 2006 – redact. 16 uni 2015

______

* На снимката горе – актрисата Ашли Олсън (1986)

Ars Poetica - ГОРЧИВАТА ЧАША

…Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра до колени,

в цъфналата ръж…

Из „В цъфналата ръж”, Робърт Бърнс (1759-1796)

ГОРЧИВАТА ЧАША 

Тича хубавата Джени. Цялата е вир-вода.
А ръжта е до колени. И вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака оня мъж любим!
Над полето пада мракът, над селцето – дим.

И една самотна врана, сгушила се в храст,
там на пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
– Мила Джени, ах, глупаче! Я, за миг поспри,

твоят мил целува друга в тая киша с дъжд.
Трябва да си малко луда да търчиш по мъж –

мъж, за чийто ласки нежни глупави жени
падат в свойте тънки мрежи, влюбени, сами.

Чу я Джени. Запъхтяна, даже и не спря.
И оная черна врана се стопи в дъжда.

А селцето, към което Джени продължи,
ще я срещне там проклето със торба лъжи.

Истината се узнава в някой кишав ден, 
че е любовта такава, ако питат мен.

Plovdiv, 6 sept. 2009 – redact. 15 uni 2015 

Ars Poetica - КОСЕНАТА ТРЕВА

На приятелите, които не напуснаха Отечеството

КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева...
Нима я чухме някога да плаче,
а колко мрачни хора при това
по раните й тежко крачат?

Минава нощ, минават ден и два,
тя вдига нови кълнове нагоре
и расне пак косената трева –
оная, дето рязаха до корен.

Боли ли я косената трева...
Не съм я чувал някога да плаче
и казвам си: Какво пък от това,
че пълен е животът ни с косачи! 

Пловдив – европейска културна столица 2019  

Plovdiv, 14 uni 1975 – edited 4 noe. 2017