Ars Poetica - Series Of Dreams или...

МУЦУНАТА ОСТАРЯВА, МЕРАЦИТЕ НЕ!

 

Сутрин, когато посягам да се обръсна,
един тип от огледалото ме гледа все по-навъсен.
И какво съм му сторил, Боже мой!
Какво иска? Защо ми е сърдит той?

Муцуната остарява, мераците не!
Над мен е все същото недостижимо Небе
и все същите ветрове между ушите
карат хората да са ми люто сърдити.
А момичетата са все тъй изкусително привлекателни -
че съм спокоен: не се е сгърчила още душата ми
и лудите пламъчета, които излъчват насреща,
ме хвърлят в океана от страсти горещи.

Муцуната остарява, мераците не!
И съм все още хлапак и дете
на мимолетни чувства и грехове изкусителни,
въпреки на опита знаците предупредителни.
И разбирам: докато съм в техния плен,
има си смисъл да ме има и мен.

Ars Poetica - Сбогувам се със мойте мъртъвци

Тъй тихо е навън, тъй бяло!
Здрависах се със мойте мъртъвци.*

или HAPPY FOR YOU

На Соня

Отмина нейде с лятото на тоя ден сърцевината жълта.
Като жълтък в мъглата слънцето клони на запад.
Ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълта
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.

Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара.
Разтъпкваме се с няколко връстници по перона.
И пловдивската боядисана във охра тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.

Къде да идем, като иде пак неделя и отминал - влакът!
Отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива - неугледни, изгладнели - чакат
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа.

Животът е това. Дотука поиграхме си доволно:
опитахме от всичко и не беше никак скучно.
Днес купих си за зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.

Пловдив, 16 ноември 2007 година

____________

* По мотив от едноименното стихотворение на Соня Пехльова.

Ars Poetica - Love Itself*

или ДЕСЕТО: ...НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ЖЕНАТА

НА БЛИЖНИЯ СИ!

Много работи имам да кажа.
Колко много са нямаш представа.
Цвят израсъл току от паважа -
може би Любовта е такава.

Цяла нощ аз звездите си гася
или може би пак си внушавам,
но те виждам трижди по-ясно -
може би Любовта е такава.

Днес си само на длан разстояние,
ала зная, не те заслужавам:
незаконни са всички желания -
може би Любовта е такава.

Може би... Може би през полето
коловоза съм сбъркал изцяло.
Затова нямам право, което
значи, че Любовта е раздяла?

Ние с тебе сме странна история:
уж юздите си дърпаме здраво,
но напразно - светът ни говори...
Може би Любовта е такава.


Пловдив, 29 май 2011 година

                                           __________

                                          * Love Itself - Самата Любов.

ПЪТЯТ КЪМ ДИОНИСОПОЛИС*

Балчик - сред сипеи и вятър,
край залив романтичен град,
на любовта амфитеатър,
далечен и така познат!

Златисти плажове и крясък
на гларуси, и мараня
с изтичащия като пясък
зрял август в образ на жена.

Балчик на вино и веселие,
таляни, сладичко безделие
с жужене на пчели в лоза
под гроздовете на греха...

Днес триж по-жив, опиянен,
усещам - викаш ме и мен
и тъй си ми необходим,
че всички пътища към Рим

не водят, а летят напук
към всичко мило, родно тук.

Пловдив, 3 август 2012 година   

__________________

* Древното име на Балчик. Дионисополис - град на тракийския бог на виното, любовта и веселието Дионис. Бел.м., Jores.

Ars Poetica

ХВАЛЕТЕ БОГА

Приятел в нужда ще те изостави,
но злобният ще ти протегне крак;
дори светът за тебе да забрави,
той да забрави?... Просто няма как.

В любов към Бог кълнат се честни хора,
а случва се и да се отрекат,
тъй както Петър три пъти го стори,
изпаднал в плен на грешната ни плът.

И все пак има нещо светло в мрака:
блестящи от омраза две очи
зад всяка неприятност те очакват
и алилуя* празнично звучи.

Пловдив, 27 юни 2012 година

Imagining

ВЪВ ТЪНКИТЕ ТИ МРЕЖИ УЛОВЕН

Във тънките ти мрежи уловен,
със себе си не знам какво да сторя -
животът се изнизва като ден
през юли, зад прозореца затворен.

Така е тихо, от сатен е вечерта,
навярно бих си тръгнал безвъзвратно,
готов със свойте грехове да се простя
и тъй за двама ни да уредя нещата.

Достатъчно е, че те има, знам:
където и да съм, пак ще те мисля;
човек навярно е най-много сам,
когато, влюбен, любовта потиска.

Пловдив, 13 юли 2012 година

Walk On The Wild Side

ЗАГУБИТЕ СА НЕПОПРАВИМИ

Като пеперуда синя
щях на рамото да кацна
и това е много мило,
ала малко е опасно,

че възможно е тогава
в мене малко да се влюбиш,
а зелената морава
пълна е със пеперуди.

Всяка каца да отпие
устните ти и нектара,
и това е поправимо
като в приказките стари.

Като в приказките стари
ти си Малкото момиче,
дето в двора си играе
и цветята най обича.

Но цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после някак стават сиви,
после някак става ясно

колко преходно е всичко,
всички как сме заменими.
Ала някак не обичам
загубите предвидими.

Чакаш ли ме да ти кацна?
Хайде, просто отмини ме.
Да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.