ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (996.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (996.)

  Тази планета има, по-точно – имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, в по-голямата част от мизерния си животец се чувстваха нещастни... Много бяха предложенията за решаването на проблема, но повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета хартия. (...) И тъй, проблемът си оставаше нерешен – мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях – отвратително кофти, включително: и онези с електронните часовници...

03 mar. 2011

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ

АПОСТОЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Апостол № 4*

 Роденият в края на 1954 г. столичанин г-н Евгений Михайлов документира значими събития около Десети ноември 1989 г. и през първите месеци на следващата 1990 г. Випусник на Висшия държавен институт за кино в Маскве от 1980 г., Евгений е известен и с факта, че документира на видео-касета как вечерта на 14 дек. 1989 г. ошашавеният от еуфоричната гневна тълпа граждани пред Парламента президент Петър Младенов измърморил "Най-добре танковете да дойдат", която фраза слага финал на политика Петър Младенов, обаче за Евгений тя бележи началото на нова кариера в живота и той вече се явява на политическата сцена с опита си на режисьор-постановчик от 1980 до 1991 г. в киноцентър "Бояна", та през 1992-1993 г. е главен художествен ръководител на Ефир 2 (бъдещата bTV), по-късно, през 1994 г., е зам. председател на Движението "Екогласност", зам.-председател на Националния координационен съвет на СДС, член и съучредител на Управителния съвет на фондация "Демокрация" от 1991 до 1997 г.

  Вече е депутат в XXVII Народно събрание от листата на СДС, член на Комисията по култура през 1995 г. и зам.-шеф на Комисията по радио, телевизия и БТА. От 1997 до 2005 г. е шеф и на "Бояна-филм". По това време е гласовит представител на СДС, от най-ревностните персонажи в управата, т.нар. кинжали. До Десети ноември 1989 г. е автор на няколко филма, които не се ползват с известност: "Вечният двигател" (1986), "Състезанието" (1987), "С открити карти" (1988), "Дом за нежни души" (1981), "Смъртта може да почака" (1985). След Десети ноември не е дотолкова продуктивен: в хаоса на победилата демокрация се появява единствено филмът му "Сезонът на канарчетата". Не сме му гледал филмовото творчество, мисля си, че най-последното заглавие носи намек за преживени от Евгений разочарования, въпреки факта да не може да рече, че при соца, както и при ерзац-демокрацията, е пренебрегван или унижаван като творец. Ето го леко блудкавия лимонаден сюжет на филма "Сезонът на канарчетата" (1993)!

  Идва момент, когато една женица пред сина си трябва да направи равносметка на живота си. Началото на 60-те години... Лили и Славчо се обичат. Завършват гимназия, Славчо отива войник, а Лили остава самичка. От случайната й връзка с Иван – син на местен големец, се ражда синът й Малин. Лили напуска Иван, опитва сама да се грижи за детето, за по-малката си сестрица и за баща си, обаче съдбата й отрежда жестока изненада. Лили преживява ужасиите на социалистическия концлагер и психиатрична клиника, но успява да опази достойнството и морала си. Дали синът й Малин, научил истината, ще преглътне?! В бунта срещу онова, което го обкръжава, синът й става нелепа жертва на катастрофа. На Варненския фестивал на българските филми от 1994 г. Евгений Михайлов е отличен с Наградата за режисура именно за този велик шедьовър на родното киноизкуство. 

  Евгений активно участва в низ политически формации: 1) В Национално движение "Екогласност“; 2) Съюз на демократичните сили (чрез чиято листа се оказва народен представител); 3) Движение 22-ри септември (на което е съосновател); 4) Политическа партия ДОСТ на Лютви Местан**, бивш информатор на Държавна сигурност. Както се вика, всичко си идва баш на място, само на кюсето няма да му поникнат мустаци.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 06 uni 2022

Илюстрации:

- Хубавите хора и през девет баира се надушват.

- Един от големите режисьори на Отечеството***.

–––

* Жесток скандал: Евгений Михайлов нахлува бесен в bTV. Нападна водещия Антон Хекимян, че агитира за комунизъм. Новото лице на ДОСТ бе на косъм от бой с колега от Патриотите – "Цяла сутрин ви слушам как говорите срещу Турция, срещу Ердоган. Насъсквате хората и ме наричате еничар и продажник" – изстреля изнервеният кандидат-депутат. Вж. https://novini.bg/video/16709

**Лютви Местан е роден в село Чорбаджийско, Кърджалийско. По времето на т.нар. възродителен процес името му е Владимир Зидаров. Дипломира се по специалностите Българска филология във Великотърновския университет (1985) и Право, бил е учител в с. Угърчин, Ловешко, и в Момчилград. От 1991 г. е шеф на общинския отдел Образование и култура, след това – зам.-кмет на Момчилград.

Местан е сред основателите на Съюза на демократичните сили в Момчилград, откъдето е кандидат за депутат през 1990 г. с българското си име Владимир Зидаров... Минава в ДПС през 1993 г. Поема длъжността зам.-председател на Движението за права и свободи на Ахмед Доган на 11 юли 2005 г. Избран е за председател на ДПС на VIII националната конференция на партията на 19 януари 2013 г. Депутат е от страна на Движението за права и свободи от 1997 г. – в XXXVIII (коалиция "Обединение за национално спасение"), в XXXIХ, в XL и в LXI Народно събрание.

*** https://www.informiran.net/%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BC-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD/ Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (995.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (995.)

 Обидно кратък е човешкият живот – докато усвоиш няколко основни неща, припрян да пораснеш от дете в самостоятелен човек, докато се научиш да превъзмогваш низа от неприятни изненади, и вече откриваш как връстниците, приятелите, по-близки или по-далечни познати като парашутисти един след друг са скочили в Отвъдното, обаче са оставили у теб стипчивото усещане, както е при неслучила се любов; инак всичко си тече постарому, само наивността продължава да те окрилява. – Аноним (1947)

  07 avg. 1990

ПАРАШУТИСТ

Отрязаха ми пъпната връв*, и ето ме

увиснал в маранята на августовския ден,

с буза, подута от зъб развален,

последен от осмина храбри скачачи –

любители на авантюрите, и естествено значи,

овързан, опасан, омотан в ремъци и въжа,

под онзи купол висях си самичък в небето.

И докато онези глупаци
там, долу под мен
щастливи се приземяваха в рохкия чернозем,
тревожно се реех като една перушина,
обзет от еуфорията на останалите седмина
и от подъл дълбоко вледеняващ ме страх,
че може и съвсем да не съм един от тях,
че вероятно никога няма да слезна
в зейналата под нозете ми 800-метрова бездна.

И тога-а-ава неочаквано дочух,
разбира се – не Светия Дух,
а свистенето на онази тежка транспортна машина,
която пла-а-авно над кратуната ми прелетя и отмина
н
а
д
о
о
о
о
о
л
у
към многострадалната черна Земя
с цялата суетня на материалния свят,
и усетил се безтелесен,
в онзи сюблимен момент
си помислих нелепо:
А какво ли ще е без мен?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 05 uni 2022

От ръкописа "Порто Фино" (Последно пристанище)**

–––

* През август 1964 г. през половин-един час скачах на два пъти с парашут от самолет Ан-2, вдигнал се на 900 м над някогашното пловдивско летище – входът към летището бе там, където доскоро се намираше т.нар. Мебелна къща в жк Тракия. 

** Готов за печат от 1999 г., но неиздаден. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (994.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (994.)

  Тази планета има, по-точно – имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, в по-голямата част от мизерния си животец се чувстваха нещастни... Много бяха предложенията за решаването на проблема, но повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета хартия. (...) И тъй, проблемът си оставаше нерешен – мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях – отвратително кофти, включително: и онези с електронните часовници...

03 mar. 2011

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ*

АПОСТОЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Апостол № 10

Спас Гърневски (1953)**

   Завършил задочно "Икономика и организация на труда" в УНСС и от най-обикновен бачкатор се издигна до директор. През 1992-1995 г. е шеф на пловдивската Държавна печатница. Известно време беше и икономист в Пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Напорист, удобен за всяка дружинка, която е на власт, стигна до длъжността Кмет на Пловдив. Пътят му из политическите дебри лъкатуши от неспокойно и бурно членство в местната Демократическа партия през 1990-1991 г., след което се приземи в Демократическата партия на печения политически играч Стефан Савов (1924-2000). Сетне се вписа в буйните редици на СДС (Съюз на демократичните сили), завъртя се около мекошавия и неопитен Филип Димитров (1955), а когато СДС взе да гълта вода, прехвърля дълбоките си симпатии към яката фигура на много по-ловък политически играч – Командира Костов и партията на Костов ДСБ (Демократи за силна България); изключиха го от СДС, оказа се ръководител на партийната организация на Костовата партия в Пловдив. Да, обаче и Костовата партия взе да гълта вода – и понеже всичко тече, всичко се мени, най-вече пристрастията, на изборите за Народно събрание от 26 март 2017 г. изненадващо за мнозина местни наивници, и отново в неговия си стил и амбиции, несръчният поет на жарки римушки в чест на БКП до Десети ноември 1989 г. Спас, се оказа депутат на основаната у нас с пари на немска фондация партия ГЕРБ.

  Ето го стила на "поета" Гърневски: "...Бях член на литературния клуб в Пловдив и написах стихотворението по повод 100-годишнина от рождението му". Били са други времена, та "поетът-работник" излял съкровените си чувства в ода за вожда Георги Димитров. Възторженият Спас в потока на годините ще изпонапише за всичко онова, докоснало сантименталната му натура: от разтърсващи жарки стихове за войника от Съветската армия на Бунарджика, през възхвалата на всеки биг началник, който му се изпречи пред очите – от господин Савов, покрай Командира Иван Костов, та чак до именния ден на тогавашния кмет на партията ГЕРБ в Пловдив Иван Тотев или Мамин Ваньо (1975). Същественото е, че неизменно все е цамбуркал около персони, от които е зависила кариерата му, ама пък без излишни скрупули е зарязвал и хора, и партии, които до вчера е превъзнасял и им посвещавал възторжените си изящни стихове. За Ивановден 2015 г. на сутрешната сесия в местния общински парламент поднася стих-честитка за здравето на любимия кмет Иван Тотев и за два от общо четирите местни футболни отбора с празнична молитва:

      Смили cе, Гоcподи, и дай cветовни, евpопейски,

      канали гребни, cпоpтни зали, cтадиони,

      cилно "Локо", cилен "Ботев",

      гpад-гpадина, гpад-позлата.

      Смили cе, Гоcподи, над кмета Тотев

      с още няколко мандата!

  Велика слабост му е бойко да си рецитира римушките, почувства ли се кацнал пред микрофон и трибуна: от възхвала (подир завъртането с половин оборот Колелото на Историята) да минава към разрушителни дръзки идеи не само за вожда др. Димитров и толкова любимата някога БКП. Показателна е епопеята на Спас по повод паметника на сиенитния войник в Пловдив. Във вихъра на преизборната кампания за кандидат-кмет Гърневски се зарече, че – изберат ли го веднъж за кмет пловдивчани, ще изчука каменния Альоша и ще префасонира руснака Альоша на върха на Бунарджика насред Културната столица на Европа във форма на гигантска сиенитна бутилка за газирана подсладена вода, като безплатна реклама на американската фирма "Кока-кола".

 Според злите езици на пловдивските майтапчии зевзеци, респектирани до някое си време от прелитанията на Спас от партия в партия, от вожд на вожд, преображенията му до днес са девет на брой. И навсякъде Гърневски е в първите редички – хвали или заклеймява, отлично ориентиран чий враг да громи и пред чия икона да палне дебела владишка свещ, па да удари смирено типичен за праведния християнин честен кръст.

Апостол № 11

Георги Марков (1950)*** 

  Уверяват го от далечната 1992 г., че има досие в архивите на Държавна сигурност с агентурния псевдоним на ченге Николай, той отрича. По-късно твърди: Фактът, че са го избрали хората за Конституционен съдия, означава, че не е бил агент. В разгара на кандидат-президентската му кампания от 2006 г. вестник "Монитор" вади наяве кофти документи, за които се твърди, че представляват Личното дело на същия "Николай" и там черно на бяло пише: агент на Държавна сигурност от 1972 г. Гьорги пак се инати – документите са фалшификат. Досадниците, този път вече с три документа, настояват: а бре Гьорги, а бре Марков, бил си таен агент от политическата полиция в годините на соца, драги, поне замълчи, че според сентенцията пред фактите и боговете мълчат:

  1) Решение № 4 от 21.06.2007 г.,
  2) Решение № 10 от 25.07.2007 г, и
  3) Решение № 14 от 04.09.2007 г. на Комисията по досиетата документират агентурна дейност, мили, във II отдел на Държавна сигурност и в VI управление (политическото гестапо) през периода 1971-1976 г., като агент с псевдонимите "Николай" и "Стефан".

  За документ № 14 Гьорги отрича да е писал доноси. Обаче решение на старателната Комисията огласява открита в друго дело Информация на агента "Николай" за обект на ДОП (което означава "обект за следене на Дирекция Обществени поръчки на МВР") "Скакалеца"... информация на Гьорги от 7 дек. 1972 г. "Подготовка за бягство от НРБ".

  Ужжжас! И той...?! И той – какво...! Той е кристално чист, чист като момина сълза.

Апостол № 12

Георги Харизанов (1978)

  "Като активист на кварталната ни организация, залесявал съм Западния парк и съм боядисвал огради на детски градини" – хвали се с политическата си дейност един от любимците на масовите ни телевизии Георги Харизанов. Нямал висше образование, понеже работи много – копае, сее, върти четка баданарка, решил: защо му е диплома! Но сбъркал, когато се похвалил, че през 1998 г. бил учил в Датски колеж. "Извинявам се, какво от това, че нямам диплома, за мен говорят резултатите" – изречено скромно пред медиите. Та като стана дума за резултатите... Фрагменти, огласени през 2014 г.:

  1) Осъденият за изнудване бивш председател на Съвета на директорите на ЕАД "Напоителни системи" Г. Харизанов е с влязла в сила Присъда за изнудване по чл. 213 а, ал. 1, издадена от Софийския районен съд и влязла в сила на 15 апр. 2005 г. – Осъден на лишаване от свобода две години условно с тригодишен изпитателен срок и глоба от 1000 лв. 

  Романтичната биография на Георги Харизанов начева през 1997 г., когато е момък едва деветнайсетгодишен. Автомобилът му бил ударен от друга кола и той заставил онзи нещастник да се подпише, че му е длъжен 400 долара за щети: такива обяснения дава 15 (петнайсет) години по-късно. Ала потърпевшият подава жалба за рекет, и така срещу Харизанов тръгва Първото му дело за престъпление от общ характер.

  2) През 2011 г. си вади документ, че е реабилитиран. През 2011 г. вече е в Съвета на директорите на Държавното предприятие "Агроводинвест". А през ноември 2011 г. от Министерството на земеделието го назначават в борда на "Напоителни системи" ЕАД. Министърът вероятно не знае, че е осъждан и има висящи обвинения: 1) за заплаха с убийство към млада жена, и 2) за кражба на 53 000 лв. от сейф на строителна фирма. Случаят... Бил търговски директор във фирма СТОА на арх. Дамян Стоянов и часове преди обира внесъл няколко хиляди лева в касата. Призован е като обвиняем, защото пръстовия му отпечатък откриват върху стъклена витринка в кабинета на управителя на фирмата. Според Прокуратурата, Георги Харизанов и неустановените съучастници проникнали в помещение, където се е помещавала касата на фирмата. Демонтирали облегалката на офис-стол с колелца, курдисали масивния сейф върху стола, вързали го с кабел и лашнали стола към кенефа. Там – зад умивалника, с оксижен разрязали сейфа и го изпразнили. Чистият кяр – 24 хил. лв., плюс 11 500 щатски долара – кой ти ги дава! После влезли в друг кабинет, вече не с взлом, а с шперц... Оттам проникнали в офиса на управителя, където имало и втора каса. Отключват я, и без да я разбиват, изкярили чиста пара близо 2 000 долара. Към 4 часа след полунощ едната от спящите принцеси господа пазачите се събудила и отишла да пикае – и не щеш ли, съгледала, пикаейки, касата на шефа си в кенефа: Абе, какво ли прави този железен сандък тук! – рекъл си. И позвънил да попита управителя, собственик на фирмата; и на дежурния момък в столичното VII РПУ звънил да попита. По пръстовите отпечатъци в кабинета на управителя, към трудолюбивия Харизанов повдигат Второ обвинение. Което виси и виси десет години, обаче преди срока за прекратяване по давност е внесен новичък обвинителен акт. Но Софийският градски съд урежда нещата, понеже отпечатъкът не бил, според съдиите, достатъчно доказателство, за да бъде обвинен толкова честен човек. Следователите само установили, че "Бил Гейтс", както наричат г-н Харизанов, шетал цяла нощ из стаите с двете изтърбушени каси. Та след умното заключение на Прокуратурата относно обвинението за грабежа, озадаченият Георги Харизанов на пресконференция обидено заявява: "Научих за обира и се озовах там с едничката цел да помогна"... Кому да помогне, не уточнил. Пък и онези хубави хора на са го питали.

  3) Осъден от фирмата "Топливо" за дългове от 210 000 лв., през 2009 г. Харизанов преживял стрес с частен съдия-изпълнител. През март същата година "Топливо" АД пожелава от Районния съд в град София да приведе в изпълнение заповед, от която е видно, че Харизанов дължи на дружеството същите тези 210 000 лв. Харизанов иска, но не връща парите и след поканата доброволно да ги върне! И тогава онез кожодери го осъждат; Решението е Харизанов да се издължи, но той пак не се издължава, макар да има силно желание. Тогава с него се заел частен съдебен изпълнител – от януари, та ча-а-ак до края на 2009 г. През декември на същата 2009 г. младичкият "Бил Гейтс" (както го нарича тогавашният земеделският министър г-н Мирослав Найденов) залага имущество, като обезпечение за връщането на парата, и предявява иск за спиране на изпълнението. Молбата е уважена от Съда! През 2011 г., вече като шеф в Държавното предприятие "Агроводинвест", опереният Бил Гейтс успял да възпре принудителното изпълнение на вземанията към кредитора. Преди да заеме постове в двете държавни предприятия, е ответник и по други дела, като и там по онзи познат стил дължи пари. Същевременно нямал собствен бизнес, ни имот на свое име, нищичко си няма, освен любов към Партия ГЕРБ, която кристална любов е в съответствие с европейските му духовни ценности**** и естествено не му носи абсолютно никакви приходи и облаги.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 04 uni 2022

Илюстрация:

- На тенис-корта в слънчев ден за родната демокрация. 

–––

* Продължение, 

**Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81_%D0%93%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

***Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA)

**** Вж. https://www.mediapool.bg/sladurat-harizanov-sam-se-zalichil-ot-sladurcom-bez-namesa-na-gdbop-news190041.html & http://www.mignews.info/kakav-politolog-e-bivshata-kalinka-na-gerb-georgi-harizanov/Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (993.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (993.)

  Някъде далеч, в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на Западния спирален дял на Галактиката се намира дребно, пък и с нищо особено незабележимо, жълто слънце. Около това слънце на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили обикаля и се върти съвсем незначителна мъничка синьозелена планетка, чийто обитатели – произлезли от маймуната първични форми на живот, са така изумително изостанали, че още смятат електронните часовници за хитроумно изобретение.

  Тази планета има, по-точно – имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, в по-голямата част от мизерния си животец се чувстваха нещастни... Много бяха предложенията за решаването на проблема, но повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета хартия. Което е твърде странно, понеже въпросните късчета хартия съвсем не бяха нещастни. И така, проблемът си оставаше нерешен – мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях – отвратително кофти, включително: и онези с електронните часовници...*

03 mar. 2011

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ

АПОСТОЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Апостол № 3

Георги Коритаров (1959-2021)

  Докато се учи в Софийския университет, вече е сътрудник на Държавна сигурност. Твърди, че с шантаж са го изнудили да работи за тайните служби, когато открили, че ползвал фалшив документ, за да отърве от военната служба. Бившият агент на Шесто главно управление в Държавна сигурност (политическата тайна полиция на бай Тошо) служи само десет години под псевдонима Алберт, защото силно си падал по великия Айнщайн. Ползвал руски, китайски, албански, сръбски, хърватски, полски, английски. Подир славния за управляващите партийци на БКП Десети ноември и от създаването на седесарския орган вестник "Демокрация" до последния си дъх служи на Истината, щастието и демокрацията. Журналистиката – отбелязва скромно, му е вдъхновение в живота. Истината и само Истината, светата Истина, и нищо друго в света на Любовта.

Апостол № 5

Данаил Кирилов (1970)

  По мощни вътрешни убеждения през 1997 г. се записал за член на БСП, тъй че вече при управлението на НДСВ е назначен за шеф в кабинета на вицепремиера Костадин Паскалев (от БСП) и от 2003 до 2009 г. е общински съветник в София, естествено като праведен член на БСП. Уви, след парламентарните избори, когато пребоядисаните и обновените губят, отново по изключително дълбоки вътрешни убеждения изприпкал да се зачисли за член на новичката политическа партия ГЕРБ, и нормално тутакси се оказва областен управител на "фупафа София". Обаятелен, изключително ерудиран оратор, депутат в XLIII и XLIV Народно събрание, Данаил Кирилов, като председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, е ярък борец за европейски духовни ценности, радост, мир и щастие в Евросъюза и по всички земни кълбета.

Апостол № 6

Валери Симеонов (1955)

  Биг-предприемач, политик, мажоритарен собственик на ТВ СКАТ, съпредседател на политическа коалиция Обединени патриоти, бивш вицепремиер по икономическата и демографската политика в третото правителство на ПП ГЕРБ, шеф на КТ "Подкрепа", съосновател на СДС в Бургас на трудовите хора. Не е дип ясно кога Валери си сменя фамилното име Балевски, вероятно то се е случило подир славния Десети ноември. Бащата – др. полк. Симеон Балевски (1929) приключва с армията като зам.-командир по политическата част на полка в Попово. През 2011 г. на местните избори и в същото това Попово полковникът е в листата на БКП (Партия на българските комунисти), като в бургаския вестник "Десант" – собственост на сина Валери, публикува редица жарки материали, в които демонстрира мощни прогресивни, т.е. комунистически убеждения.

Апостол № 7

Волен Сидеров (1956)

  Политик, журналист, шеф на Политическа партия Атака. Ярка политическа персона, народен представител от 11 юли 2005 г. Като депутат е осъден за хулиганство по пет дела. Шило в торба не стои, нали! Не е ходил войник, че бил кофти със зрението. При аномалия над 10 диоптъра на двете му очи, донаборната комисия отбелязва "негоден за казарма, годен за прехраната", което ще да рече: вижда до пет метра, колкото да се ориентира де й се намира папото (храната). Мистерия е как само няколко години след като отървал редовна военна служба в Българската армия, се оказва професионален фотограф, с този род тежко късогледство реално би трябвало да е сляп като къртица.
  През 1989 г. др. Волен се записал за член на Комитет 273 и Екогласност, участва и в Независимото дружество за защита правата на човека, а по-късно вече е член на СДС. В зората на 1990-те години е главен редактор на вестник "Демокрация". После зарязва и СДС, и вестника им, само за да го назначат на длъжността зам.-главен редактор във вестник "Монитор". Пак по онова време, припомнят, беше и прес-аташе на свързаната с Мултигруп и Газпром компания "Овергаз". Приет за студент през учебната 2002-2003 г., приключва годината с две шестици и четворка, някой си професор Тотев е шокиран от знанията му в сферата на Бог и Свещеното писание (Библията). Тогава окриленият Сидеров записва четиригодишно обучение, обаче – уви, след като отслужил в обоза на Армията, парясал и теологията, само за да се посвети на политиката с голямо П.

  2003 г. се кандидатира за кмет на София.
  2005 г. пробва да регистрира партия с име от предаването по телевизия СКАТ.
  2006 г. е кандидат-президент! Емен-емен, ще стъпи на политическия Еверест.
  2011 г. На 27 май официално в Народното събрание партията му е обявена от всички останали партии като "опасна за управлението на страната".
  2013 г. На митинга за Националния празник 3 март обявява: "Ето, аз съм пред вас – оня същият, върху когото продажни медии сипеха хули и ме изобразяваха с пречупен кръст на ръкава, а пък аз винаги съм носел само православния кръст на своята шия! Той е моят медальон, и не съм носил нещо друго!"

  За геройствата и за склонността му да се изживява ту като Левски, ту като Ботев, за циркаджилъците: кавги, побоища, обиколки из нощна София с ячки съмишленици, за крясъците и подвикванията "Бойко-о, курво! Бойко, курво!" и прегръдките със същия ужасно ненавистен генерал Бойко Борисов, и за сцените в парламента, в пътническия аероплан, в ресторанта с Негово превъзходителство господин посланика на САЩ или за дискусиите на ямболския мачо с глупавичките студенти пред НАТФИЗ и акциите по улиците на нощна София не става дума. Просто, бурен политически пубертет и туй то!

Апостол № 8

Антон Тодоров (1966)

  След документално доказани разкрития за знакови подир славната 1989 г. образи на доносници на Шесто управление на Държавна сигурност, като "затворника № 1" Янко Янков - Вельовски (1944), или политици, като г-жа Меглена Кунева (1957), Иван Костов (1949), Иво Прокопиев (1971), Татяна Дончева (1960), Росен Плевнелиев (1964), Цветан Цветанов (1965), Бойко Борисов (1959), най-вероятно преживял вътрешен катарзис, се оказа неочаквано любим депутат на водещия тандем в ПП ГЕРБ – "Вържи попа, да ти е мирно селото!" не е случайно измислена мъдрост! На всеки доктор в медицината е познат феномена: случва се лекарят да прихване от болестта, с която е тръгнал да се бори. А римската сентенция гласи: "За такъв като Антон – или добро, или нищо!"

Апостол № 9

Тома Биков (1980)

  Завършил е актьорство, обаче е магистър по политология. През периода 2002-2005 г. е актьор в Старозагорския театър. През периода 2006-2010 г. – автор на политически коментари. През 2008 г. – редактор в сутрешния блок на БНТ, после – тв-водещ. През 2009 г. става известен с "Досието на Доган", през 2014 г. – с книгата "Другата история на България – 157 модерни апокрифа", в 2019 г. – с изследването "Политически кризи и служебни правителства". През 2010-2012 г. е главен редактор на сайта glasove.com.

  От 2012 г. нататък се посвещава на политическото поприще – съучредител е и ярък член в Управата на ДБГ (Движение България на гражданите) на г-жа Меглена Кунева – снаха на бившия министър и секретар на ЦК на БКП др.Иван Пръмов. След неуспеха на ДБГ през 2013 г. участва в учредяването на Реформаторския блок. След изборите за евро-парламент през 2014 г. самоотвержено напуска Дясно-центристката коалиция, но пък влиза в управата на Института за дясна политика. След предсрочните избори за парламент през 2014 г. се обявява за коалиция (братство) на Реформаторския блок и ПП ГЕРБ. При второто правителство на ПП ГЕРБ е съветник в Министерския съвет към екипа по коалиционна политика и държавна администрация и министъра на МВР г-жа Румяна Бъчварова (1959), където отговоря за коалиционната политика на ГЕРБ. След предсрочните парламентарни избори през 2017 г. вече е депутат на ГЕРБ в XLIV Народно събрание. И така, от цвят на цвят като пеперудка пъстрокрила, най-сетне се озовава сред най-гласовитите оратори на Парламента, наред с обаятелните господа – поета на огнените гриви Спас Гърневски, буфо-синхрониста Данаил Кирилов и нашия български Цицерон Антон Тодоров, в плен на най-новата си любов партията ГЕРБ.

  От хард-седесар Костовист първо се озовава в управата на ДБГ на Меглена Кунева. От онзи период в поучителната му животопис е откровението: "Борисов няма изход – или още един мандат премиер, или да е силно разследван... Има шанс да е първият премиер, който ще лежи в затвора. По честен път няма начин ГЕРБ да печелят втори мандат. Ако това стане, изборът ще е с фалшификация, това ще доведе до същинска революция..." И втора запомняща се риторична изява... От май 2013 г., като водач от листата на ДБГ в Бургас: "Ако бъда избран за депутат, ще бъда един от хората, които ще инициират (предизвикат – на български език, бел.м., tisss) проверка в парламента върху цялостната дейност на Цветанов като вътрешен министър. Изобщо няма да се спра, докато не видя този човек осъден за всичките престъпления, които е извършил през последните четири години. Случаите са стотици... Веднъж завинаги да покажем, че след всяка злоупотреба с власт ще има справедливост…"

  Трети фрагмент от творчеството, с който артистът Тома Биков ще остане в аналите на Родната история: "Борисов не е диктатор... Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно. Бойко Борисов дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва. По-лошото е, че започваме да забравяме. Ще направя, каквото зависи от мен, Борисов да не е никога повече в креслото на министър-председател".

  Житейският път на актьора-политолог в националния цирк Тома Биков е образец, по който някой смел съвременен Алеко Константинов може да напише чудесна книга със заглавие "Пътеводител на политическия стопаджия". И да се изучава в училищата.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 03 uni 2022

Илюстрация:

- Светът е широк и платена любов дебне отвсякъде.

–––

* https://chitanka.info/text/186-pytevoditel-na-galakticheskija-stopadzhi Бел.м., tisss.