ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1707.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1707.)

  Лицемерието неизменно си пада по гръмките фрази и тържествените заклинания. Иначе човешките неща са лесно разбираеми, защото са простички: обичай, това е. 

  10 uli 2000 

КАМЕННИЯТ ВОЙНИК

Откакто се помня, той все си е там –
вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни Руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите и щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната Руска душа.

И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан,
този развейпрах Альошка бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
със своята тръпнеща чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.

И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше сам на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата, оттогава навеки...

Моя корава и простичка войнишка съдба,
какво знаем ний за световните въпроси,
за политкомисари и разни партайгеносета,
планиращи поредната Световна война!

През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, войнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше като истински мъж,
и разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха някакви възторжени хора
да ти свалят звезди посред бял ден.

...Защо ти беше да идваш тук!

По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори в Берлин,
само не тук – лицемерно любим,
лицемерно презиран, 
въздиган като светец

и накрая охулен гранитен мъртвец.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited on 11 maj 25

Илюстрации:

– 2025 г., Пловдив, Бунарджика, Паметник на Съветския войник. 

– 1938 г. Редник от Българската армия Борис Ангелов, дядо ми.

___

* Някогашният ми пръв помощник при създаването на един от първите след Десети ноември опозиционни вестници – "Демократическо знаме" (май 1990-февруари 1991) Спас Гърневски (1953) преди години обяви предизборната си кампания за кмет на моя роден град с идеята Паметникът на съветския редник да бъде префасониран в рекламна бутилка на американската фирма "Кока-кола", да не напомня за издъхналите в Пловдив от рани, болест или друга причина войничета на някогашната Съветска армия. Текста по-горе смятах да посветя на кандидат-кмета Спас Гърневски и понастоящем огнен оратор за партията ГЕРБ в Парламента, като размислих, отказах се. Остана текстът реплика заради опитите да бъде сринат знак не за войнственост, колкото за пожертван млад живот. Като син и внук на фронтоваци от Българската ни армия в Първата и Втората световна войни, участвали в сражения с вражеските пълчища, няма как агитката на бивши нацисти, рожби на комунисти или доносници на Държавна сигурност напористи мекерета, самообявили се след Десети ноември 1989 г. за първи демократи у нас, лично да не ме засяга. Баща ми беше мълчалив човек, с мъка вадех епизоди от преживените кошмарни случаи на фронта, когато е едва 22-годишен редник от лекокартечна рота за запушване на пробиви във фронтовата линия срещу нацисткия вермахт. Петимата братя Бояджиеви от Харманли - Димитър (1909), Дончо (1910), Атанас (1912), Стефан (1920) и Кирил (1922) са мобилизирани като бойци на Българската армия. Баща ми се връща при братята си в Пловдив през май на 1945 г. с Орден за храброст. Паметникът Альоша е войнишки символ и знак за пожертвания живот и на над 30 хиляди българи.  

   Бел.м., tisss.