ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1614.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1614.) 

  Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

  2 uni 2003. 

НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (2)

  На балкончето съм с книгата за Ванга и Корана, издание на български език от 1993 г.

  Стр. 94: ...А Ванга отсече: "Не, не е болна, тя е много лоша! Иска всичко на този свят да бъде само за нея и децата й, но желанието за коли, апартаменти, вили е безмерно и алчността й ще я изяде. Това й е болестта, за която не зная лек!"

  За предопределеното. Питат някога Ванга (стр.28): Ако на някой предскажеш смърт или нещо друго фатално, може ли човекът да го предотврати? А може ли Ванга да го предотвратява? "Не – категорично отговаря тя. – И никой не може. Животът на човека е строго определен и никой не може да го променя."

  За човечността и самолюбието. "Идва интелигентна силно издокарана жена, научен работник – с титли и звания. А аз й казвам (стр.24): "Каква полза от твоите науки, като една чорба не знаеш да свариш. Как ще вървиш към голямото, като не знаеш малкото. Нали и ти си жена и имаш неотменими задължения."

  За съвестта. "Никой от нищо не може да се скрие! И не мислете, че сте свободни да правите какво ви хрумне. Не може, никой не е свободен" (стр.20). Ванга казва, че над нас има едно Голямо око, което следи всички наши деяния.

  За Иисус. (стр.16) Вярва, че има бог. Но на въпрос през 1983 г. виждала ли е Иисус, отговорила: "Да, но той няма фигура. Това е огромно огнено кълбо, в което не можеш да погледнеш от светлина. Само светлина. Друго не се вижда. Ако някой ти каже, че е видял бог, да знаеш, че не е вярно".

  За т.нар. извънземен разум. (стр.15) Имала ли е чувство, че ясновидската й дарба е зададена от по-висши сили? – "Да". Ами този по-висш разум откъде произлиза? – "От Космоса". Може ли човешката цивилизация да се възприеме като детската възраст на разума? – "Да".

  (Стр.115) "Тези същества или пришълци са много строги. Когато говорят, гласовете им кънтят като ехо... Те ни контролират". И пак по-нататък в разговора й с тези двама пришълци, единият, според Ванга, казва.: "Не се страхувай, не виждаш ли, че те (т.е. ние, човеците) са слепи".

  (Стр.118) "Защо се учудвате? Та те (извънземните) вече ходят между нас".

  На 5/6 май през нощта срещу Гергьовден изпратените от Ванга хора – специалисти и археолози, стават свидетели на особен феномен.

  (Стр.124) "Скалата, пред която ние стояхме, светна отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се отрои в светлосиво... И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни... Фигурите виждахме толкова тъй отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувство как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас... Отляво на скалата, на преден план в цял ръст беше възрастен мъж, по-скоро старец с дълга до земята роба и дълга до рамене коса. Лявата му ръка бе отпусната по тялото, в дясната – протегната напред, държеше някакъв предмет – нещо като топка, кръгло, но не е топка; по-скоро някакъв непознат уред. На по-заден план, но по-горе и по-вдясно, стоеше втората фигура. Не знам защо, на мен ми заприлича на фараон. Това бе млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг спуснати надолу крака и ръце, положени върху облегалките на стола (иска да каже: върху подлакътниците на стола). На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни стърчаха над ушите му издатъци като антени... След това скалата угасна, стана отново тъмна и всичко около нас се покри с непрогледна тъмнина".*

  4 uni 2003

  По повод романа "Джой и Джоан" от някоя си Джой Лори, изд. 1992 г. на български. Твърде претенциозен, твърде личи желанието на Лори романът й да бъде приеман като артистично и перверзно преживяване на духа. Налице са всички повърхностни знаци, напомнящи за култура, и в това му е всъщност слабостта. Не мога да приема насилена показност за чиста монета, но романът – защото като литература това си е вид булеварден поп-арт, ми предлага интересна тема за размишление: какво именно отличава любовта от секса, до каква степен в сексуалните си фантазии човекът все пак успява да съхрани божествената си аура. Подобен тип авторки (но не стойностни жени-автори) високо развяват своята дивна женственост, напомнят ми фигурката на новопосветен в религиозните тайнства, който – без да е проумял духовната основа на вярата и любовта, фанатично се тресе от религиозен екстаз.

  Творецът, истинският автор е непременно зареден със здравословна самоирония и скептицизъм, и спокойствие. Ето възраженията ми от прочита до стр. 45 вкл., от общо 173-те страници на романа-кич, според мен...

  1. Има ли перверзия**, това е бягство от естественото. Перверзното е хищничество, похищение над духовното ни начало. Приемам, че човекът в къси отрязъци от време може и да бъде прелъстен от перверзното; но не бива да остава в неговата сфера, а да побърза да се завърне при нормалността. В ограничени дози тази отрова намирам за тонизираща усета ни към естественото. Който не е грешил, как ще знае що е грях?

  2. Проява на лош вкус е да ровим в животинската подсъзнателност като възхитени воайори; за такива неща трезвото говорене е за да определим любовта що е.

  3. Многото знаци на аристократизъм често идат да замаскират пошлостта. Истински аристократичното загатва, докосва, пестеливо е, кара ни да го следваме любопитно, а не ни навира в очи лъскавите си дрънкулки, предизвикателно не наддава писъци, не крещи, не си скубе косите като пошла проститутка да привлече вниманието на света.

  6 uni 2003

  Да дегустирам Корана като една от великите книги с послания от далечното минало ми беше задачка още след прочита на Библията. Библията си купих от книжарничката в двора на Бачковския манастир, когато бях 45-46-годишен. Четири години пролежа в библиотечката ми, докато се настроя да я чета едва през лятото, преди деня на моята петдесетгодишнина (7 август 1977 г.). Старият завет ме разочарова яко с грубостта и с острата си назидателност и призивите за злодейства уж в името на Бога-отец; Новият завет (евангелието) ми допадна със строгото си човеколюбие. Така открих величието в уязвимостта на Иисус, особено когато Иисус се позовава на Бога-отец, заплашвайки човеците. И така Иисус отведнъж ми се стори близък именно чрез слабостта си.

  От седмица на нощното ми шкафче е Коранът, който измолих за прочит от Емил***. Към желанието ме подтикна епизод от книгата "Ванга" на племенницата й Красимира Стоянова (1949), където е цитиран разказът на ливанския журналист Абдел Абдала**** за срещата му с Петричката врачка през 1981 г. Ванга рекла, според твърдението му: "Ти си мюсюлманин, спазваш празниците на мюсюлманския календар. Имате голям свещен текст, Корана. Трябва да го прочетеш целия, и по-подробно сурите ІХ, Х, ХІ и ХІІ". Казано е на 2 дек. 1981 г. в 8,45 часа. Оттам и любопитството ми. Какво толкова важно за някакъв си арабин от Ливан се съдържа в четирите споменати сури (глави) от Корана, то отключи журналистическия ми рефлекс и едва ли не забравената тема: мюсюлманската версия и стилът на мислене у правоверните поклонници на исляма.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 28 uli 2024

Илюстрации:

- На простака с диплом кой да помогне!

- Сред центровете на влияние по света. 

___
* По записки на Красимира Стоянова от 1979 г.
** Фр. perversite: извратеност, развала, порочност...; англ. perverseness: 1. опърничавост, своенравност, вироглавство 2. извратеност. 3. превратност, погрешност.
*** Емил Калъчев (цит.съч. стр. 97-100).
**** Вж. цит.съч., стр. 97-100. Бел.м., tisss.