ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1073.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1073.)

Събрани на стъгдата, що очакваме? 
Та варварите трябва да пристигнат днес! – Константинос Кавафис (1863-1933)*

   12 avg. 1981

ВАРВАРИТЕ**

Не чухте ли, нощес преплували морето

и лъскавите им очички светели

зловещо като вощеници в мрака.

А днес отвън, на улицата спря се

един освирепял баща и се разкряска:

"Да знаете, пера и пух ще хвъркат!"

И друг попита: "Но къде са?"

"Не знаем ний – отвръща му тълпата, –

но всички туй говорят. Господи,

нима след май Декември се задава?

"Войската спи ли?" Бодро отговарят:

"Не спи войската, будни сме и пазим".

"А да не би там нещо да ви липсва?"

"Да, липсва – нямаме си опит."

И гражданите – ясно – в паника

и смут търчат, пазара пресушават,

по цели нощи вестниците гризкат;

и люшка се назад-напред Градът.

Ще дойдат варварите. Как! Ще дойдат?

Най-личните мъже до късно светят,

но всякакви решения сега ни

изглеждат слаби пред опасността;

Градът като мравуняк е настръхнал.

"Те вече тук били. Маскирани и умни.

Сред нас, представяте ли си! И никой

без уреди не би ги отличил..."

"Тогава дайте уреди, и нека видим

какво ще кажат мозъците електронни."

Уви, засича техниката скъпа;

науката, и тя! –  примигва късогледо.

"О, да! Напразно вярвали сме ние" –

роят се самозвани философи;

младежите се гаврят със страха,

крещят: "Варвари-и-и, къде сте?"

И всеки срещнат плахо гледа,

сърцето си захлопнал с трясък.

И ето ни в средата на света,

в очакване на варварите.

Любов! Къде си ти?

Как опустяха площадите, 

до вчера пълни с влюбени!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 8 oct. 2022

Илюстрации:

- Константинос Кавафис, от когото заех два стиха.

- Разбиват древна цивилизация с каменарски чук.

____

* Кавафис е грък с британско гражданство, живял в Египет. Фразата "породено от Кавафис стихотворение" използва за пръв път елинистът Савидис. За Савидис "породени от лириката на Кавафис" са творби, пряко или косвено вдъхновени от някоя от композициите на К. Кавафис. Антологията от Центъра за гръцки език включва 1531 стихотворения, чийто пряк повод се оказва К. Кавафис. При куп стихотворения централен е образът на самия Кавафис или пък влизат в диалог с него. Кое превръща Кавафис в световен поет и дава възможността да събеседва и вдъхновява мислещите от всички възрасти толкова години след смъртта му? Това е иронията! У.Х.Одън говори за тон и уникалност, Йосиф Бродски – за "оголената от емоционалност" негова поезия, Сеферис – открива парадокса на поезията му да вълнува поетически чрез непоетичен език. "За поета Кавафис – твърди Вагенас – иронията е основен механизъм за създаване на поетика. Особената драматична и трагична ирония у Кавафис формира плътна словесна насмешка в текста му и предизвиква вълнение, прави излишна каквато и да било сантименталност".

Модерен свят: аналогия за атака на древна крепост.

  Коя могъща световна сила създаде ИДИЛ, кому ИДИЛ служи?

  Два реда от "В очакване на варварите" на Константинос Кавафис използвах за мото, а кой подгони или изпрати тълпите бягащи от родния си край мюсюлмани и с каква цел към християнска Европа, е тема на дневен ред от началото нa XXI век. 

** От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", Пловдив (1983).. Бел.м., tisss.