ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1036.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1036.) 

   Независимо какви познания, богатства и почести имам, без любов съм най-нищият човек на планетата. – Аноним (1947)

 

    22 maj 2007

ХРОНИКА НА ЛЮБОВТА 

Вали над Брест*. И тази нощ вали…
Аз никога не съм бил точно в Брест.

И ти във Брест не си била, нали?

Защо за Брест говорим точно днес!

Там в ден дъждовен минал Жак Превер.
Било военно време... Съсипни...
Блестели покривите в мрака чер.

И влюбени в един вход там. Сами…

По фронтовете, в шепа свили фас,

войниците бленували за дни,
такива мирни дни, като при нас,
когато с теб си бъбрим, Ирини**.

Не знам над София дали вали,

порой над моя Пловдив се изля:

липата под балкона ми шуми –
отцежда ситни капчици лила.

Лилав се ширнал моят хоризонт,
сред облаци промъква се луна
и аз като войник на онзи фронт
от фаса си подръпвам светлина.

Ти в рокля алена изгря за миг
под струите на тоз внезапен дъжд,
тъй крехка, че Гранитният войник
на хълма поклони се като мъж

пред нежната ти сянка на жена –
забързана, измокрена, щастлива,
и аз усетих в себе си вина,

че точно ти при някой друг отиваш.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 17 avg. 2022

Илюстрации:

- Символът на моя град е войник на хълма.

- В дъждовния ден момичетата на Пловдив.

–––

* Текстът е за Соня Пехльова – EIРHNH, писан под влияние на поета Жак Превер.

  "Барбара" е може би най-разтърсващата военна поема на поета Жак Превер (1900-1977), посветена на дъждовния спомен от фронтовия град Брест през Втората световна война и влюбена двойка, чиято любовна магия е най-красиво преживяване, по-силно и от Смъртта.

     Спомни си Барбара
   валеше дъжд над Брест от сутринта
   и ти усмихната вървеше
   сияеща и мокра и весело ти беше
   под тоя дъжд

   Спомни си Барбара
   валеше като из ведро над Брест
   Аз срещнах те на улица Сиам
   усмихваше се ти
   и аз ти се усмихнах сам
   Спомни си Барбара
   не те познавах аз
   и ти не ме познаваше
   Спомни си
   спомни си оня дъжд тогава
   недей забравя
   Един укрил се в безистена мъж
   извика името ти изведнъж
   о Барбара
   и ти към него хукна през глава
   сияеща щастлива с мокра рокля
   и хвърли се в прегръдките му мокра

   Спомни си Барбара спомни си за това
   и ми прости
   че без да се познаваме говоря с теб на ти
   На ти говоря с всички които ги обичам
   макар да съм ги зърнал един-едничък път
   на ти говоря с всички които се обичат
   макар и да не ги познавам лично
   Спомни си Барбара
   недей забравя
   дъжда и мъдър и щастлив
   по твоето лице щастливо
   над тоя град щастлив
   дъжда над залива
   над Арсенала
   над кораба от Уесан

   О Барбара
   каква ужасна гадост е войната
   къде ли си сега и ти самата
   под тая сприя непрестанна
   от кръв от огън и стомана
   И онзи който цяла в прегръдка те побра
   тъй влюбен и щастлив
   дали е мъртъв днес или е още жив

   О Барбара
   вали проливен дъжд над Брест
   тъй както някога вали и днес
   но не е същото сега е тъжен ден
   дъждът ужасен мрачен и студен
   Това не е дори и урагана
   от огън кърви и стомана

   Връхлитат само облаци небето

   озъбени ръмжащи псета

   които мократа си козина над Брест

   разтърсени отърсват

   и глутницата им далече някъде се пръсва

   за да умре далече някъде от Брест

   от който Брест и помен няма днес.

     Превод: Валери Петров (1920-2014). 

** Група озлобени пришълци в родния ми град Пловдив не желаят да проумеят простичката истина, че тук върху втория по височина хълм ние имаме символ на честта и достойнството на обикновения човек, пожертвал живота си, за да отърве света от нацистката чума. За мен каменният войник над Бунарджика е памет и за моя баща, който 22-годишен, се завръща от касапницата с Орден за храброст, но не искаше да си припомня за войната, та аз: синът му, с усилие съм вадел епизоди от преживяното край реката Драва през дъждовния месец март на 1945 г. (почти две и половина години, преди да се родя) в сражения с нацистката армия, когато от лекокартечната българска велосипедна рота, състояща се от шестдесет българи, оцелели малцина. Никога повече нацизъм, това е смисълът на този паметник. Бел.м., tisss.