четвъртък, 5 ноември 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (317.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (317.)

  Господи, опитах се да пия вода от спукан съд, но от него изтичаше вода. Спрях да пия, и водата се затича, и се смееше, докато плачех.   Еклисиаст

  22.02.2007. ТАЛАШ И СТРУЖКИ

  Good zombie към tisss:

  – Откъде знаеш, че Умберто Еко си е поставил за цел да ни отведе "във високите сфери на духа" и да ни покаже стойностното и фалшивото, каквото и да значи това? Може би човекът се забавлява, пишейки по този начин, както аз се забавлявам, като го чета?" 

  23.02.2007.

  tisss към Good zombie:

  – Не съм възпитаник на Ленинградския университет за демагози, следователно не разполагам с монопол върху истината, тъй че това моето e пристрастно, ограничено от източноправославни предразсъдъци, а и вероятно ужасно несправедливо мнение. И не съм против въпросният роман да бъде възприеман и по други начини, да речем, като интелектуална дъвка за печалните зимни периоди в живота, но какво да се правя с този мой отвратителен характер, като схоластичната ирония не ме кефи! За първи път научавам за артистична ирония спрямо схоластичното средновековно мислене, предвид сладостите на светата католишка Инквизиция. А г-н Умберто пише именно за този чудесен период от развоя на християнството.

  Допадат ми иронично и самоиронично написаните пародии, като "Параграф 22" на Джоузеф Хелър, роден през 1923 г. и явно преживял войната, почти връстник на баща ми, както и "Пътеводител на галактическия стопаджия" на родения през 1952 г., кажи-речи, мой връстник Дъглас Ноел Адамс, особено първата третина на "Стопаджията", преди авторът да вземе да се повтаря и да преиграва. Ще се радвам, ако ми посочите и други солидни основания, че да започна и аз да се забавлявам с "Името на розата". Бъдете здрав! Много се зарадвах, че се обадихте.

  Good zombie:

  – Струва ми се, че не се дразниш от самия роман, а от отношението на елитарните литературни кръгове към Умберто Еко и съответно елитарния статус, който книгата е придобила. И за мен това е дразнещо. Което ме смущава, е категоричната ти присъда над личността на автора, изречена с такава страст. Има много най-различни очи, през които може да се погледне на испанския галеон. През очите на Адмирал Нелсън най-вероятно е кораб с голяма водоизместимост, голяма огнева мощ, но бавноподвижен и съответно – чудесна и лесна плячка за две маневрени английски фрегати. За добър дърводелец без интерес към корабоплаването галеонът би бил отлично извършена работа, като дърворезбите и позлатеният Сан Себастиан върху носа на кораба биха изпълнили душата му с радост, без да го вълнува хищната колониална политика на онази Испания. За хлапе, което играе на челик и мачка или испанския еквивалент на тази игра покрай пристанището в Барселона преди 400 години, галеонът би бил нещо безкрайно интересно и красиво, за циничния еднокрак просяк на ъгъла при кръчмата "Пияната русалка" галеонът би бил още един скапан кораб, а благородниците, които слизат на брега – поредните богати скапаняци. Чиста случайност е кой от тях си ти и кой от тях съм аз в момента, когато "Името на розата" е попаднала в ръцете ни, но не е ли едно от качествата на писателя да гледа през различни очи? Колкото до книгата като "интелектуална дъвка за печалните зимни периоди в живота”, не важи ли това за която и да е книга от художествената литература?

  tisss:

  – Карамба! Абсолютно прав сте, good zombie. Накарахте ме да се почувствам гаден брадясал еднокрак пропаднал тип с две патерици и чувалче сухоежбина на гръб край пристанищната кръчма "Пияната русалка". Понеже имам изблици на романтизъм чат-пат, а и понеже все пак съм оптимист по природа, рррешително избирам да съм едно от хлапетата, които играят на челик и мачка, но не край пристанището на Барцелона, а да речем, по някоя от прашните улички на Харманли*. И вече ми водите с петстотин бройки. Това е положението!

  Очевидно всеки от нас ще се запъне като магаре на лед върху личното си мнение... Обаче тук имам известно морално предимство: защитавате позиция, която е всеобщо мнение на огромна група почитатели на знатния г-н Умберто Еко, докато аз съм комай сам в своето пристрастие. Което е обаятелно все пак, да речем, от позицията на един ъ-ъ, Чарлз Буковски. Добре де, предавам се! Прав сте. Това слага ли край на спора?! Викам, да минем към някоя по-весела тема, а!

  Що се отнася до испанския галеон, над цялото множество от подходи към галеона като такъв, пропътувал съм Атлантика с дузина подобни галеони, които авантюрист бе закупил от латиноамериканска компания на безценица и пробваше да ги прекара през океана до Европейския материк за разфасоване, да ги даде за скрап. Циганска му работа! От далаверата, значи, нищо не излезе. Бурният океан глътна почти цялата тази вехта армада от тежкоподвижни обречени корита, запокити ги на дъното, а моя милост – като прилежен читател на поучителната история, помилва, и тъй с плуване брус, демек, на собствен ход се добрах до златистия бряг край Китен. Що край Китен, ако ме питате, тук вече нямам смислен отговор.

  Бъдете здрав! Кеф ми е да споря с Вас, ако това изобщо може да се нарече спор.

 24.02.2007.

 агаве:

  – Tisss, не знам какво е морално предимство. Горният цитат ме кара да си мисля, че е нещо, което придобиваш, заемайки позиция, различна от общоприетата. Спомних си за Джордано Бруно (и Буковски е добър пример) и се зачудих дали заради моралното предимство името му е достигнало до мен или заради нещо друго?! Кому моралното предимство е нужно?

  tisss:

  – Не ми е по-ясно, отколкото на Вас, агаве. А дали във въпроса Ви не се съдържа и отговорът? Истината не иде от едно място, а от много места, ние често сме свидетели да ни представят част от истината като нещо цялостно. Има философска притча, ако се не лъжа, в дзен-будизма как трима слепи спорили какво е това слон. Разпването на Иисус е добър отговор за т.нар. морално предимство. От друга страна, ако Вселената е дело на свръх-разум (Бог, Йехова и пр.), основата й ще да е духовна, не материална, понеже материалното е подвластна на времето тлен и има неприятното свойство да гние, докато духовното или нравственото не е подвластно на времето и не гние.

  Разбира се, селският тарикат рогошлия
** ще ми се надсмее, но не ми се иска да съм в ролята на селския тарикат. Нека тарикатът да си царува в кочината, където пак ще се накърка и вероятно пак с чужди пари, и по този начин по своему ще бъде щастлив в живота. Неговото щастие, обаче, хич не ме изкушава. Желая здраве!

  26.02.2007.

  Good zombie:

  – Да, трябва да внимаваме с Тъмната Страна. Let the Force be with you.***

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 5 noe. 2020

___
* Good zombi e роден и израснал в Харманли, родния град на баща ми дърводелеца.
** Рогошлия, в случая – нарицателно за дребен селски тарикат.
*** (англ.) Нека силата да бъде с теб. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...