неделя, 12 април 2020 г.

ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ ЛИ Е СВ. ИВАН РИЛСКИ

ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ ЛИ Е СВ. ИВАН РИЛСКИ

  Когато не си сигурен как ще прозвучи нещо, по-добре не го казвай! Избълбукай си там приветствието за духовната категория, която озарявала околните, за таланта и доблестта, за мисионерството и отдадеността, кажи за "медвенския овчар Захари" и "космополита Славейков", завърши с мъжествена сълза, па си иди. За какъв дявол ти е да намесваш "интелектуалците по европейски образец"? С тази реплика, и по-точно, с твърдението, че будителят не бил интелектуалец по европейски образец, Президентът Радев се превърна в Будител № 1 на отиващата си седмица, успя да събуди гневна реакция на десетки публични говорители и лидери на общественото ни мнение, които се почувстваха засегнати, не само защото излезе, че Президентът или не ги брои за будители, или не ги брои за интелектуалци, но и защото в речта му провидяха (с основание) тенденциозност и провокация. (…) Тъй че г-н Радев да ме извинява, българските будители – строители на съвременна България, са преди всичко емисари на Европа и нищо друго, а онези от тях, които са интелектуалци, са били "интелектуалци по европейски образец". (...) Мисля, че няма да сбъркаме, ако кажем, че интелектуалецът по европейски образец е като всеки друг интелектуалец – човек, получил светско или духовно образование в някакво висше училище, който се занимава с умствена работа и (което е определящо) който създава свой значим интелектуален принос, създава лично, авторско дело със стойност за общността. Големите интелектуалци чертаят историческите насоки, обобщават и формулират мисълта на епохата си. По-дребните интелектуалци са, образно казано, офицери и войници в армиите на големите интелектуалци. А съвсем дребните интелектуалци се наричат интелигенция – хора с образование, работещи като пчелички по специалността.*

  Някога наивно си мечтаех да разходя колата си из Австрия, Швейцария и Северна Италия, кафенцето да си пия в кокетните техни крайпътни заведения, в крайпътните им мотели да преспивам, с очи, уши, нос и гърло да попивам всички онези прелести на т.нар. западен стил на живот, без да ми дреме какво си говорят, а като страничен наблюдател да преценя с моя си българска мяра колко гот е да поживея поне месец като бял човек някъде в подредения им Запад. Ама че глупак! Вече не ми се излиза и на крачка от бетонния кафез, в който от четирийсет години съм се заврял. Ако сам със себе си скучаеш, за какъв ли дявол са ти Австрия, Швейцария, Северна Италия!

  Ами не, то не е въпрос към блокирания от вирус българин, а риторична фигура за подсилване на ефекта. На снимката долу е любимият ми байк – средството ми за излитане и въртене на педали тук наблизичко като неособено заможен, но свободен българин в своя роден град. Десет километра до Гребния канал и десет километра обратно в компанията на лалугери, риби, дива патица с дванайсетина малки патета, клатушкащи се в колона едно зад друго, и накрая врабците, които ме очакват да им подхвърля филия сух хляб на балкончето и с чирикането си все едно ми подвикват: "Хайде бе, хаймана, къде се губиш? Откога те чакаме!"

Пловдив – най-древното жизнено селищe в Европа

Plovdiv, edited by 13 apr. 2020

- Небесният покровител на българите, икона;
- Личното ми превозно средства за Пловдив.
–––
* По-долу е репликата ми към заядливия текст. Вж. https://sulla.bg/2017/11/04/4020.html. За да те броят за интелектуалец, трябва ли да си завършил висше училище? Аман от нашенски натегачи!  Парламентът ни бъка от недоучени хора с диплома за висше образование, това прави ли ги по-горна категория българи? Че и степени на интелектуална надменност! Падам си по хубави хора с високо самочувствие, особено когато се натягат пред Биг Брадър. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)  На всички от моето поколение някогашни момчета, родили се малко преди или след края на Втората све...