СТАРОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА

СТАРОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА

  Едно далечно лято ми се наложи да ремонтирам покрива на старата къща в Тригорци, село на двайсетина километра от Балчик. Когато вдигнах керемидите и започнах да разковавам нагнилите от дъждовете и слънцето дъски, под някои от тях с изненада откривах костици от врабешки телца... И тогава си помислих нещо, което сега ще ти съобщя, защото такива мисли не се забравят: тези врабци се бяха сгушили да умрат в самота, само да са по-далеч от цвъртежа на шумните врабешки ята. Какво благородство, боже мой!

  Докато сме още в шоуто Живот, няма място за отчаяние и приказки за старост. Два дена се чудех как да ти го кажа, че да не вземеш да ми се обидиш. Нима оставихме в миналото желанието да се любуваме на женска плът и женски чар, да ни изкушават целувки и любовни прегръдки?!

  Бъди здрав и самоуверен! И не забравяй да се любуваш на живота.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 2 avg. 2006 – edited by 16 noe. 2019

–––

* Илюстрации: 

1. Край река Марица зад железопътния мост край пловдивския Захарен комбинат, снимка от 1976 г.

2. На летен ученически лагер в с. Бойково през 1982 г. с Пламен Желязков (1947) – художник и колега в първото училище, дето ме назначиха след изгонването от младежкия пловдивски вестник "Комсомолска искра". Г-н Памполин, както го наричат състудентите му, наши общи приятели пловдивски художници, ми дари за Гергьовден, с.г. голяма цветна картина с изрисуван цъфнал магарешки трън. Като го попитах от какъв зор ми е магарешкия му трън, каза: "Ами че това си ти с твоя бодлив характер".

3. Край пловдивската Гребна база през лятото на 1980 г. с Васил Бармов (1943), метранпаж (онзи, който подготвяше за печат вестник "Комсомолска искра"), готин приятел. Кръсти сина си на мое име, че да ми мязал по нрав. Така каза, като го попитах що не си кръсти сина с хубавото име на баща си Никола: "Не искам да мяза на баща ми, искам да прилича на теб". А Васко си бе опак човек и чешит, случвало се е неведнъж да разплаче коректорката на вестника Ева Егинлиян (1940-2018), която си беше слънчево, кротко арменско момиче; а и знаехме, че си кореспондира лично с великия френски актьор Луи дьо Фюнес, но наш Васил все намираше повод с пиперливите си шеги да я нарани, например, наричаше я "отломка нищожна" по стихотворението на Пейо К. Яворов "Арменци" . Вж. https://blitz.bg/obshtestvo/otide-si-izvestna-blgarska-zhurnalistka_news588171.html Бел.м.,tisss.