Story – ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (прод. VI)

ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (8.)

    

    От форума:

    – Струва ми се, дразни те не романът, а отношението на елитарните лит. кръгове към Умберто Еко и съответно – елитарният статус, който книгата е придобила. И за мен то е дразнещо. Това, което ме смущава, е категоричната ти присъда над личността на автора, изречена с такава страст.

    Има различни очи, през които може да се погледне към испанския галеон. През очите на адмирал Нелсън вероятно е кораб с голяма водоизместимост, голяма огнева мощ, но бавно подвижен и съответно лесна плячка за две маневрени английски фрегати. За добър мебелист-дърводелец без интерес към корабоплаването галеонът би бил качествено свършена работа, тъй че и дърворезбите, и позлатеният дървен Сан Себастиан, монтиран върху носа на кораба, биха изпълнили душата му с радост, без изобщо да го интересува жестоката колониална политика на някогашна Испания. За хлапе, което играе челик (или испанския му еквивалент) на пристанището в Барселона преди 400 години, галеонът би бил нещо безкрайно интересно и красиво, а за циничния еднокрак просяк на ъгъла край кръчмата "Пияната русалка", галеонът би бил още един скапан кораб и благородниците, които слизат на брега – поредните богати скапаняци. Чиста случайност е кой от тях си ти и кой от тях съм аз в момента когато романът "Името на Розата" е попаднал в ръцете ни, но не е ли едно от качествата на писателя да умее да гледа през различни очи?

    Колкото до книгата като "интелектуална дъвка за печалните зимни периоди в живота”, това не важи ли за която и да е книга (художествена литература)?

    – Карамба! Абсолютно прав сте. Накарахте ме да се почувствам брадясал еднокрак тип с две патерици и чувал сухоежбина на гръб край пристанищната кръчма "Пияната русалка". Понеже имам изблици на романтизъм чат-пат, а и понеже все пак съм оптимист по природа, рррешително избирам да съм едно от хлапетата, които си играят на челик, но не край пристанището на Барцелона, а да речем, по някоя от прашните улички на Вашето Харманли. И Вие вече ми водите, значи, с цели петстотин бройки в резултата...

    Това е положението! 

    Всеки от нас ще се запъне като магаре на лед върху личното си мнение. Обаче имам известно морално предимство: защитавате позиция, която е всеобщо мнение на огромна група почитатели на знатния професор Умберто Еко, пък съм комай сам в пристрастието си. Което е обаятелно все пак, да речем, от позицията на един ъ-ъ-ъ... Чарлз Буковски. Добре, предавам се! Прав сте. Това слага ли край на спора! Викам, да минем към по-весела тема, а! Що се отнася до испанските галеони, над множеството от подходи към галеона като боен кораб, пропътувал съм океана с двайсетина подобни галеона, които безумно храбър авантюрист бе купил някога от латиноамериканска компания на безценица и пробваше през Атлантика на буксир да си ги довлече до Европейския материк за разфасоване, в скрап да ги превърне. Циганска му работа! И от далаверата нищо не излезе. Океанът му погълна почти цялата вехта армада от тежкоподвижни обречени корита, прати ги на океанското дъно, а моя милост – като прилежен читател на драмата, помилва, тъй да се каже, та така – с плуване брус, на собствен ход се добрах до пясъчния златист плаж край Китен. Защо точно край Китен, ако питате, тук вече нямам смислен отговор.

    Бъдете здрав! Кеф ми е да спорим. Ако това може да се нарече спор.

    Намесва се трети, вероятно херцогиня с латиноамериканско име.

    – Не знам какво е морално предимство. Горният цитат ме кара да мисля, че е нещо, което придобиваш, заемайки позиция, различна от общоприетата. Спомних си за Джордано Бруно (и Буковски е добър пример) и се зачудих – заради моралното предимство ли името му е достигнало до мен, или заради нещо друго. Кому е нужно моралното предимство?

   – Не ми е по-ясно, отколкото на Вас, скъпа. А дали отговорът не е във въпроса? Истината не идва от едно място, а от много места, и по-често сме свидетели да ни представят част от истина за нещо цялостно и завършено, като да речем, Цялата истина. Има притча, ако се не лъжа, при дзен-будизма: как петима слепи спорили що е това слон*. Разпването на Иисус, предполагам, е отговор за т.нар. "морално предимство". Ако Вселената е дело на свръх-разум (извънземни, Господ, Йехова и пр.), основата на нашата вътрешна вселена пак ще да е духовна, а не материална, понеже материалното е подвластно на времето, докато духовното (нравственото) не е подвластно на времето.

    Та така!

    Следва

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 9 dec. 2017 

–––

* Древна индийска Притча за петимата слепци и слона.

    Петима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон.

    – Пазете се, иде слон! – извикали минувачи към слепите.

    Любопитство обзело слепците.

    – А какъв е слонът? – попитали. – Покажете ни го? 

    Тогава минувачите помолили ездача: 

    – Спри за малко слона! Тези слепи искат да узнаят какъв е той.

    Ездачът спрял слона и петимата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория – крак, на третия – коремът на слона, на четвъртия – ухото, на петия – опашката. Опипали те слона и ездачът го подкарал нататък. Тогава минувачите запитали слепците:

    – Е, узнахте ли какъв е слонът? 

    – Вече знаем! – отговорили петимата. 

    – А какъв е, според вас?

    Слепият, който опипал хобота, рекъл: 

    – Прилича на дебела змия, свита на кълбо. 

    Слепецът, опипал крака на слона, възразил: 

    – Извинявай, грешиш! Слонът прилича на дънер. 

    Слепият, който опипал корема на слона, се изсмял: 

     – И ти не си прав! Слонът е като бъчва за вода.

    Четвъртият, който се случил при ухото на слона, поклатил глава:

    – Ама че заблудени! Слонът е като листо на филодендрон.

    А онзи, който пипнешком изследвал опашката на слона, ядосан, се обърнал към останалите: 

    – Ай, че сте прости! Слонът съвсем не е, както го описвате, той е като корабно въже. 
    Бел.м., tisss.