ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1676.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (1676.)

   Сред перфидни форми на унижението да те мислят за доверчив и наивен, след като мълчаливо си се наслушал на кощунствата на отродници и мазни мекерета на чуждия интерес. Ала отродникът не разбира могъщия упорит дух на нацията, че се е пръкнал като плевел в плодна нива. Но нивата помни. В двата ми рода – бащиния от Харманли и майчиния ми от Пазарджик, а всъщност пришълци от Перущица и Калугерово, няма генерали на Държавна сигурност, нито главорези и министри преди или след Девети септември 1944 г. Това бяха обикновени българи, живееха скромно, не зависеха ни от конюнктурата, нито от безобразията в политиката, а от труда си. – Аноним (1947)

   1 jan. 2024 

КРЪГОВРАТ НА ЖИВОТА

В реката, в древната река, води що влачи към морето,

мен случило да се родя от две тела, в прегръдка слети.

Кога наглед случайно уж съдбата срещнала ги двама:

моме, дошло да учи тук, а всъщност да ми стане мама, 

и момък беден – пети син, за мебелист дошъл да учи,

но влюбил се като един сред хиляди подобни случаи. 

С какво го изкушила тя? Ех, как ли да си ги представя!

Греховно тайнство любовта, дано все тъй да е такава 

вихрушка, болка и екстаз, когато цяла нощ будуваш

дали в теб влюбена е таз или на теб тъй ти се струва.

Лежат далеч един от друг два трупа, всеки в своя яма,

и аз след тях ще стана труп, и нищо странно тука няма.

Били са плач, игри и смях, като в една човешка драма,

 а само обич между тях си спомням. Сякаш друго няма. 

Пловдив – гнездо на пошлостта и културата

Рlovdiv, edited on 4 jаn. 2025

Илюстрации:

- Бъдещата ми майка на 14 години*.

- Бъдещият ми баща на 16 години**.

–––

* В бяла рокля. Снимката изпратила с този надпис до баща ми.

** Последният сред полуголи мъже сред Марица. Бел.м., tisss.