вторник, 13 август 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1622.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1622.) 

    Да воюваш с каменния войник на хълма, защото пази памет за армията, освободила света и Европа на първо място от нацистката чума, ако не глупост, що е! Да бленуваш на негово място да монтират бутилка на фирмата "Кока-кола", ако не е най-жалък вид подмазвачество за нормален българин, какво унижение е? – Аноним (1947)

 7 apr. 1999 
ВАЛЕШЕ ДЪЖД НАД БРЕСТ*
На Соня и в чест на Жак Превер

Спомни си, ИриниВалеше дъжд над Брест,
струяха светлини над улицата сива,
часовникът ми бе блокирал точно в шест
и някакъв пиян шофьор тъкмо завива,
червеният трамвай – таз коледна играчка,
засече лошо форда и някак си го смачка
ей тъй за миг почти с нокти на орел.

С нокти на орел Съдбата в миг се спусна
и ние двама с теб седяхме там без чувства,
без дъх. И ужасен, там някой се провиква:
"Къде бе, идиот? Ах, тъпа проста тиква,
не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,
та толкоз идиотски си тръгваш от света!"

Спомни си, Ирини. Не беше нито Брест,
ни с тебе сме били, но всичко виждам ясно,
единствено си мисля как, колко е ужасно,
че някой ден дъждовен ще си замина в шест
и всичко в твоя свят за миг ще се обърне
с поглед, впит назад към миналите дни,
когато сме стояли случайни, безразсъдни
и дъжд отгоре тъкмо почвал да вали.

Душата на шофьора край нас е прелетяла
и някъде отгоре като свещена крава
сам Господ Бог ни гледал студен, невъзмутим
как в своя сив живот безцелно се въртим
и миговете тихо зрънце подир зрънце
изцеждали са стихове от твоето сърце.
Пловдив – гнездо на пошлост и култура.

Plovdiv, edited on 13 avg. 2024

Илюстрации:
- Памет и за татко, 22-годишния фронтовак**.
- Момичетата на родния ми град парижанки.

___
* Соня Пехльова с псевдоним Ирини (1977), израснала в Пловдив артистична натура, на чийто стихове съм се радвал като влюбен шестокласник.



 Автор на "Barbara" е Jacques Prévert (1900-1977), на снимката:

Rapelle-toi, Barbara.
Il pleuvait sans cesse sur Brest... 
"Барбара" е може би най-разтърсващата военна поема на французина Жак Превер, посветена на дъждовен спомен от фронтовия френски град Брест от годините на Втората световна война и на двама млади, чиято любовна магия е най-красивото преживяване, по-силно от смъртта.
     Спомни си Барбара
   валеше дъжд над Брест от сутринта
   и ти усмихната вървеше
   сияеща и мокра, и весело ти беше
   под тоя дъжд

   Спомни си Барбара
   валеше като из ведро над Брест
   О срещнах те на улица Сиам
   усмихваше се ти
   и аз ти се усмихнах сам
   Спомни си Барбара
   не те познавах аз
   и ти не ме познаваше
   Спомни си
   спомни си оня дъжд тогава
   недей забравя
   Един укрил се в безистена мъж
   извика името ти изведнъж
   о Барбара
   и ти към него хукна през глава
   сияеща щастлива в мокра рокля
   и хвърли се в прегръдките му мокра

   Спомни си Барбара спомни си за това
   и ми прости
   че без да се познаваме говоря с теб на "ти"
   На ти говоря с всички които ги обичам
   макар да съм ги зърнал един-едничък път
   на "ти" говоря с всички които се обичат
   макар и да не ги познавам лично
   Спомни си Барбара
   недей забравя
   дъжда и мъдър и щастлив
   по твоето лице щастливо
   над тоя град щастлив
   дъжда над залива
   над Арсенала
   над кораба от Уесан

   О Барбара
   каква ужасна гадост е войната
   къде ли си сега и ти самата
   под тая буря непрестанна
   от кръв от огън и стомана
   И онзи който цяла в прегръдка те побра
   тъй влюбен и щастлив
   дали е мъртъв днес или е още жив

   О Барбара
   вали проливен дъжд над Брест
   тъй както някога вали и днес
   но не е същото сега е тъжен ден
   дъждът ужасен мрачен и студен
   Това не е дори и урагана
   от огън кърви и стомана

   Връхлитат само облаци небето

   озъбени ръмжащи псета
   които мократа си козина над Брест
   разтърсени отърсват
   и глутницата им далече някъде се пръсва
   за да умре далече някъде от Брест
   от който Брест и помен няма днес.
 
     Превод на Валери Петров (1920-2014). 

** Група злостни нещастници, пришълци в родния ми Пловдив, не проумяват истината, че на втория по височина хълм в осемхилядолетния град се издига символ и памет за достойнството на обикновения войник, пожертвал живота си, за да отърве света от нацистката чума. За мен каменният руски войник над Бунарджика е спомен и за моя мил баща, 22-годишен върнал се от Унгария в Пловдив с орден за храброст, който не желаеше да си спомня войната – с усилие съм вадел фрагменти от преживяното край Драва през март 1945 г. в сражения с нацистката окървавена до вежди елитна армия, когато от лекокартечната му велосипедна рота за "запушване на дупки по фронтова линия" от шейсет българи бъдещият ми баща през август 1947 г. е сред малцина оцелели наши фронтоваци по чудо. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1663.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1663.)    Докато съквартирантът, петокурсникът Богдан от Перник любеше евентуалната си бъдеща годеница в ква...