ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1664.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1664.)

  Пазете се от книжници, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките... – Библия, евангелие на св. Лука.

СОКРАТ ГРЪНЧАРОВ - ИСУС ОТ ДОЛНА БАНЯ*

  Анонимният, подписващ се тук като "Георги К. Бояджиев" в този блог, предполагам кой e; всеки случай не е философът-психолог от с. Долна Баня, Софийско – водещ в Пловдивската уж-обществена телевизия на Евгений Тодоров (1949). Грънчаров (1959) пише в скучния канцеларски стил, освен правописни и пунктуационни грешки, докато Анонимният е наясно с книжовното Българско слово. Текстовете ми тук са следвани от фотографията ми горе вдясно. Благодаря на човека, но независимо че с писаното от него съм съгласен, смятам, че е принципно положение: Спориш ли с обучен в КГБ доносник, не ползвай инструментите му за манипулация! 12. 04. 2024, 13:13 

Egalardo Xaviani:

  – Привет,
  Вече близо два месеца не гледам и не участвам в ПОтв и животът ми тръгна нагоре здравословно, любовно и всячески. Намерих си нова, май истинска любов в живота. Свалих 7 кг. и доста си оправих вида. Направих три нови елитни научни публикации с помощта й. Довърших учебника по КЛ, намерих и рецензенти. Почувствах, че животът се връща у мен. Намалиш ли досега си до тотална уродливост, освобождаваш място Бог да преобрази живота ти. 28.03.24 г., 7:24

Анонимен:

 – Вярвам на Волгин и Карбовски, не и на офицера от ДС Инджев... 28.03.24 г., 7:28

Jores до Грънчаров:

  – До каквото да сте се докоснал, превърнало се в кичозна драма заради показността да се изживявате като жертва на коварни сатанински сили. Живота сте си превърнал в селско театро с единствен герой – версия на класическия Тартюф чрез подвизи тип "Бостанско плашило, Партиен секретар на БКП и Университетски доносник". Предвид пълната неадекватност спрямо реалността, превърнал сте се в симпатичен измамник, както казва същият народ, когото едва ли някога ще проумеете. Събудил се на утрото и прочел силно възхиген какво уж написали през нощта в неговия си безподобен стил "небезразличните" въображаеми граждани! Ех, зацепихте ли как, докато се вихрите в личния си блог HUMANUS Academy, иззад целокупната Ви дейност на изкукуригал зъл отродник, изпод кръпките на тъмносинята Ви униформа на партиен секретар прозира аленият задник на пребоядисал се като демократ червен тепегьоз!  28.03.24 г., 8:50

Ангел Грънчаров (до Jores):

  – Мерси, мерси за комплиментите комунизмофил, поклонник на таваришчите Ленин, Сталин, Путин, Сидеровский, Копейкин, просто нема нужда! Апропо, не е нужно да се правиш на умен, НИЙ** прекрасно знаем какъв подлец и мерзавец си. 29.03.24 г., 6:05

Jores:

 – Последните Ви две квалификации какво означават, другарю. Грънчаров? Наясно ли сме с генезиса им? Може би семейство Иванка и Жак Асса, двама от петте милиона Ваши фенове и сътрудници, знаят значението на "ПОДЛЕЦ И МЕРЗАВЕЦ". 29.03.24 г., 7:32

Ангел Грънчаров:

  – Генезисът на подлостта и на мерзавщината ми е пределно ясен – когато примерно дърдориш по адрес на други хора НЕВЕРНИ НЕЩА ЗА ТЕХНИЯ ИНТИМЕН ЖИВОТ***, с който не си наясно и не може да си наясно по съвсем понятни причини. Та зацепи ли, комуноидна душо? 30.03.24 г., 7:40

Jores:

 – Като познанията Ви по философия и психология, които демонстрирате по частната "обществена" телевизия на г-н Евгений Тодоров. Попитайте сем. Асса. Може би знаят как са Ви дали дипломата от Ленинградската школа за агитатори в служба на БКП и на органите на Държавна сигурност. От годините на соца в СССР и България дреболията си остава Ваша малка скромна тайна, г-н Грънчаров. 31.03.24 г., 8:08

Ангел Грънчаров:

  – Тавариш поклонник на таваришчите Ленин, Сталин, Тодор Живков и Путин, горещ обожател на Боко Борисов, Вольный Сидеровский и Костя Копейкин, отново дърдори нелепици, плод на болното му завистливо съзнание. Явно силно си е мечтал да стане възпитаник на въображаема "ленинградска школа" за пропагандисти в служба на БКП и органите на Държавна сигурност и сега приписва неосъществената си мечта на мен. Аз обаче съм завършил философския факултет на университета в Санкт-Петербург, Русия. 1.04.24 г., 6:23

Анонимен**:

  – Небезразличните граждани ще пратим писмо до Карбовски с искане да Ви покани. Дори ще му подхвърлим символично дарение, че да ни забележи. 29.03.24 г., 10:33

Анонимен (към Грънчаров):

– Като достигнеш тяхната популярност (на Карбовски, Волгин и пр.). Засега можеш да разговаряш само с Калоян и Денис. 29.03.24 г., 16:09

Анонимен:

– Как да излезеш на дуел с човек, чието съществуване даже не подозираш! 29.03.24 г., 17:46

  Ангел Грънчаров:

 – Таваришч мерзавец, популярността сама по себе си нищо не значи. Важното е с какво си известен. Костя Копейкин е популярен като презрян руский папагал, теперь рииш, нали така! Зацепи ли сега? 29.03.24 г., 20:28

  Анонимен:

  – За кащо им е на най-дълго управлявалия министър-председател в демократична България и на лидера на най-голямата ни опозиционна партия в страната да излизат на дебати с нощен пазач и пенсионер по съвместителство? Въпроси на сигурността ли ще обсъждате! Каква друга експертиза имате, др. Грънчаров, освен охранителна дейност и История на БКП! 30.03.24 г., 20:38

  Ангел Грънчаров:

– Таваришч оплювач, "най-дълго управлявалият министър-председател в най-новата демократична история на България и лидер на най-голямата опозиционна партия в страната" – това е чисто и просто една мутра, на която й предстои да изкара остатъко от живото си у Централнио Софийский затвор заедно с ортако си Делян Пеевски. А аз съм неговата противоположност, таваришч, във всяко едно отношение. Колкото той е оцапан с лайна, толкоз повеке аз съм си чист и точно в това отношение съм смъртна заплаха за бандито Боко. Точно по тая причина он ке бега от такива като мен докато е жив. Зацепи ли сега каква е истината, душо мизерна, нагла и проста? 1.04.24 г., 6:28

ФИЛОСОФЪТ-ПСИХОЛОГ ЗА СЕБЕ СИ

  – Философ съм по професия и надявам се, по призвание. Завърших образованието си в Университета на Санкт Петербург (Русия). Автор съм на двайсетина философски и психологически книги, издадени през последните години. А също съм публикувал и много статии в различни вестници и списания. Ръководител съм и на частния център за развитие на личността HUMANUS, създаден през 1994 година, който се занимава с теоретични и практически изследвания, свързани с познанието и усъвършенстването на човека и човешките общности.

  Днес от Частното училище "Талантите" ми предложиха да им водя учебните часове по философия. Заявих, че ако нямат кандидат, който да не е в пенсионна възраст, ще приема офертата. Така е по закон. Часовете са на хонорар, плащат се мизерно. Давам публичност на ставащото с умисъл – церберите от РУО-Пловдив, само като разберат, ще преобърнат земята наопъки, но ще намерят друг учител. Мен ме мразят, както се мрази смъртта. Сиреч, правя изключително интересен експеримент. Пробвам мутро-гербовашката психология, известна ми до последните гънки в душите на властващите в пловдивското, пък и в българското образУвание.

  Jores:

 – Погледнете си пак свидетелството от съкратения през 1983 г. тригодишен курс на Ленинградската академия за свои хора и политически агитатори "Андрей А. Жданов", вж. https://tass.ru/encyclopedia/person/zhdanov-andrey-aleksandrovich. За сведение не само на Вас, другарю Грънчаров и на всичките Ви въображаеми пет милиона фенове и важни събеседници, любимите Ви квалификации ПОДЛЕЦ и МЕРЗАВЕЦ са любими определения на служители в Съветския КГБ от ерата на болшевизма и концлагерите в Съветския съюз, където ПОДЛЕЦ (обливащ) е лагеристът, поливащ с маркуч ледена струя вода при минусовите температури в Сибир съкилийник, умъртвяван вързан за греда насред плаца гол, когото назовавали МЕРЗАВЕЦ, превърнат в ледена човешка статуя, за назидание пред очите на лагерниците и за радост и голям кеф на лагерната управа от праведни философи-психолози.

  Ленинград връща старото си име Санкт Петербург след референдум сред жителите му през 1991 г., https://banker.bg/2019/05/17/sankt-peterburg-severnata-stolica-na-rusiia/Публичният философ др. Грънчаров, по документ, е преминал от 1980 г. тригодишен кратък курс за специалисти агитатори по марксизъм-ленинизъм в соц. България.

Пловдив – столица на европейската култура

Plovdiv, edited on 11 noe. 2024 

Илюстрации:

            - Протест край входа на пловдивския ел.техникум.

         - Домашният личен Олтар на философа-психолог.  

–––

* Същите, които слухтяха кой пали свещи пред иконите в християнския храм, за да го докладват на водещия си офицер в Държавна сигурност, днес не излизат от черковния храм, лягат и стават с горещи молитви към християнския Господ Бог. 

** Уголеменият шрифт трябва да отличи мотива за интимния живот на знатния философ-психолог.

*** Философът-психолог, обучен в Ленинградската специална школа за агитатори и доносници, кадър на Пловдивската лъже-обществена телевизия от с. Долна Баня, Софийско. Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1663.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1663.)

  Докато съквартирантът, петокурсникът Богдан от Перник любеше евентуалната си бъдеща годеница в квартирата ни за трима, микробиологът Пешо от град Кубрат си бе в родния кът, а аз зъзнех във входа на пететажния жилищен блок срещу обителта ни, до каците с кисело зеле у замогнали се шопи на ул. "Георги Гачев" № 20, в софийския квартал Герена, вперил зъркели в очакване кога прозорецът на мазето милостиво ще се отвори широко и светналата 40-ватова крушка ще ми даде знак, че вече мога да се прибирам, да се пъхна премръзнал в студентското си легло. Кому да разправям, че за мен това е Герена – раят на прасета и кокошки, ровещи из купчините боклук, сгурия и шетащи плешиви угоени плъхове в коритото на канал с помийната слузеста вода, зад който денонощно тракаха машини на мърляв предачен цех. В късната есен, из цялата зима по раздрънканото радио на Богдан, който чудно ми напомняше актьора Марчело Мастрояни, вяртяха любимия ми хит на Адриано Челентано "Светът в ми-септима" и нощем си мечтаех за светлото бъдеще, което ме очаква. – Аноним (1947)

  Вера Минкова: – Е, не е чак толкова гадна София!

  21 dec. 2014 

ЩО Е ПОЕЗИЯ, АЛЬО-ОУ, ХЕНРИ!*

За ценителите на замъци от словесна плява

  Някога поетът Валери Петров (1920-2014) се оплака, че докато кротичко плажуващите наоколо му се изтягали блажено на пясъка, лежейки посред тях, поетът си измъчвал ума в търсене на по-точна метафора на какво му мяза морето. Тъй че и известни поети понякога си бият тъпи шеги; между другото, себе си иронизират, ебават се, изречено на хъшлашки жаргон от бедняшките махали на моя роден Пловдив. Очевидно настанаха пищните чалгаджийски времена поетите отново да си се затворят в оня прословут замък от слонова кост с полюшващи се като прани бабини гащи пембяни знамена и вимпели на честта и фукнята. Споделеното от поета Петров бе човеколюбиво изразено между спотаени въздишки на застарялото сърце по изгубената преди години девственост, съпътствани от едва обуздани сълзи, сополи и женствени хлипове по Дионисиевски вакханалии. И това бе човеколюбив израз, един вид коленичене пред човешката ни природа, пред олтара на бесовете своего рода опит за извисяване на духа.

   Салваторе Куазимодо (1901-1968), например писа с печал и възхита... 

                     Човек е сам върху сърцето на земята,

                     пронизан от едничък слънчев лъч:

                     и ненадейно пада вечерта.

  А от друга страна, романтичният роман "Лолита" на руснака Владимир Набоков (1899-1977), си позволяваше кощунствено за човек на изкуството изискано да представи, бих казал, педофилията като съвършен сюжет за платоничната любов. И сега явно заничаме към време, когато Поезията дотам се завря в себе си, в собствените си тъмни ъгли и подземия, че на воля да се любува на гроздове от метафори, които сладки плодове само елитният, обзаведен с висока култура и вкус изискан читател ще разбере.

  Та питам, само питам, нищо лично: за кого твори Поетът? За огромната маса простосмъртни, които едва ли се досещат какви велики откровения им съобщава Поетът, или за тесен кръг професионалисти и оценители на най-новите тенденции извън класическата конфекция? За илюстрация на мои лични пристрастия обръщам се към нещо, изкрещяно с автентичния глас от клошаря непукист за литературни свахи и говеда Чарлз Буковски (1920-1994), което въпреки и в стих, но без предвземка, без така страстно обичаните модни финтифлюшки обобщава:

Хенри,

нещата като че ли

наистина нямат

значение:

останалото е просто

нищожно количество

болка и

пулсиращи

пишещи

пръсти.

 По-леко смилаемо за огромна множество човеци едва ли е изричано в наши дни. Или може би Сафо (VІІ-VІ век пр. Христа):

                      Някои казват: конницата, други: пехотата, трети:
                      флотът е най-прекрасното нещо на тая земя.
                      А аз ви казвам: най-прекрасно е това,
                      което обичаме.

                      И не е трудно да го обясниш на всекиго…

      2014 г., Апостолова (1945) връчва награди за поезия

   

  Юбилейната награда за поета Васил Балев*

 Из творчеството на Аля Балев (1968) 

РЕПЛИКА 2013 Август; да се случи нещо изведнъж е невъзможно (през останалото време – също). Пред президенството японските туристи, тези орхидеи сред дърветата на София, снимат като в снимка. Няма никой в жегата; дори отслабналото, мръсно знаме не разхлажда. Само двойка лястовици кръжат с истерия покрай фонтана, където се варят яйцата им – но това е стилистична грешка: малките са сигурно добре в гнездото, сигурно ги хранят и мухите бързо се стопяват в тях като снежинки. Заякват малките! – съвсем непроницаеми за скуката, за ропота, гнева: съвсем непроницаемо е всичко... Един човек в полусъзнание излиза от подлеза с тракийските останки, но си говори сам на себе си – на друг не казва.

                                                      ***

Но тогава отново си спомням за теб
светът се превръща в мое тяло и чувство
предметите придобиват нравственост
дъждът се огъва във ветровитото огледало
и тогава столът до мен
става висша добродетел на дървесината си
а уискито трепти като червено листо в моята чаша
Аз не мога да понеса нищо без теб
тежестта на света ме сломява – Ти
си единственият начин нещата да бъдат
подредени поравно – както прахта
по крилете на пеперуда

Само така мога да вляза във всяка вещ
за да сияя с тържествената й структура
да видя дървото с прибрани криле
как мъти сърцето си бяло
Съвсем скоро нито една твоя черта
няма да остане в паметта ми
но обширното чувство за теб ще пасне точно със света
ще бъда цял и завършен

Тази сутрин видях двама влюбени в парка
гледаха кос който вади с клюн от земята
техните устни
но сега не виждам нищо скръбно в това това ме разсмива
защото същинската любов идва след любовта
сега светът придобива твоите признаци
и ние си принадлежим
аз минавам през Времето сам като дим
с разкъсното си от вятъра тяло
и чувството че те губя с такъв размах
все повече

ме приближава до теб
а това не може
да се сравни
с нищо
друго**

ДВАЙСЕТ ВЕКА ПО-КЪСНО

3 пъти бях тъжен днес

(имат право древните: след полов акт човек скърби)

но взех студена вана току-що и изпреварвам забележката ти:

Да, разбира се, внимавам от твърде много чувства

да не загубя чувството за хумор

Но да оставим леките шеги: все пак отдавна

нямаш вест от мен

Тук заесенява

свлича се шумът на Сиракуза, укротен в листата

а голите дървета придават на пространството безпаметност

Каква умора

какъв сезон, придърпван тайно от подводното олово на рибарите

Но да оставим и пейзажа: за друго е писмото

Трябва да ти кажа истината: твоят ученик е лоен скръбльо

заряза всички упражнения, по цели дни не става от леглото

гледа тъпи филми, изнежва се с депресии

Как мразя този град, Анеций

(а няма друг според класиците)

и става още по-противен, че не откривам сили

да го видя другояче

Навсякъде амбиция, повтаряща се глупост, но го казвам

като извинение

Аз просто обвинявам другите

отричам другите от страх, униние, дребнавост

Например тази нощ сънувах

че лежа в уютна дупка, невидим за света

но изведнъж подплашен заек се укри при мен. Мръсният му заек

от благодарност ме целуна

а моята уста се сцепи от недоумение

Имах заешка уста! Събудих се с огромен херпес

и само от това беснях до обед

Но да оставим херпеса: за друго е писмото

искам да ти кажа, че напускам най-тържествено

стоическата школа

Не мога повече, не е за мен, прости ми

И понеже съм загубил вкус към плътски удоволствия (поне до утре)

и понеже ме мързи да проявя амбиция за нещо

аз ще живея с чужди подаяния, ще чакам най-смирено да умра

Единствената ми утеха е

да ме забравят бързо

а предвид хилядолетните човешки нрави: ще ме забравят още днес

това от теб съм го научил

КОЛАНЪТ НА БАЩА МИ

Само се пристягам: куфар-плът. Само се приготвям –

вдигам се на пръсти, изпъвам сухожилия: като чадър

от кожа се разтварям-и-затварям. Оглеждам се нагоре,

слушам самолет, изпълнен с ангели от камък. Говоря

развален латински... Силно се пристягам. С олющената

катарама (символ на съдбата ми) съм закопчан в нощта.

Сияя. От Теб за Теб сияя. И – като коси пред огледалото

си реша миглите от чувства... От години се пристягам.

Постоянно се тревожа от години. Ти се бавиш. А нали

е невъзможно да се е случило по пътя нещо, като самият

Ти си път? Много Те очаквам, но сега – преди да се

превърна в статуя, ще се разходя вън. Ще върна лекотата

си. И с възхищение ще гледам самолетите Ти: тези

прелитащи елхи, под светлините на които в Твое име се

събират хората... С едно движение ще се изгубя между хората;

и в постоянната възможност да се нараним ще Те потърся.

ПОНЕДЕЛНИК

пуших. И

се взирах цял следобед в езерото с бавни лилии

при мен дойде един човек, продаде ми съмнителен часовник

затова го подарих на свраките

КРИТ

Тя е почти на 40, 100, 9000, 8

на съседната маса малко момиченце

малка принцеса която си ляга върху много дюшеци

върху много културни пластове

но отново настръхва зърното отдолу

мъх на майчиност има по китките

обича дъвчащи сърца – и

игри в телефона си

Бих искал да блесна

„Клишето

е лабиринт без стени

който поглъща милиони туристи годишно”

но го казвам наум

Тя би се изсмяла

с развалени от времето зъби

маранята над нея (на мазни квадрати)

напомня за древна мозайка. Лъчът

се пречупва през пола й

Тя живее в хотели

и нейните нови родители я пазят ревниво.

А мен – толкова сам и космат

властите биха прибрали веднага

ако я гледам по-дълго

И сега си отива

да си учи уроците

Всяка сутрин без нея трепти като езеро

там се оглежда

една тъжна позната муцуна

докоснеш ли неин предмет

се пълниш с олово. Но в мислите

ти предпочиташ да бъдеш

вместо неин любовник – баща

за да остане по-дълго

Ще я отгледаш ли в себе си?***

Стефан Цанев (1936):  

 – Стихотворенията на Васил Балев трябва да се четат под микроскоп – колкото по се взираш в тях, толкова повече метафори и значения откриваш; те са толкова сгъстени, сякаш във всеки стих са компресирани десет стиха и тътнат от концентрираната в тях енергия.

Георги Борисов (1950): 

       – Поезията за В. Балев е не средство да демонстрира тънък поетичен слух и култура, а начин да създаде собствена естетика, според която заниманието с думи често е дълбоко безполезно – дори срамно. Новата му книга, скромно озаглавена „Стихотворения“, е безупречна сплав между традиция и новаторство; неговият свободен стих е не само литературоведски термин, а действително свободен, защото е стъпил здраво върху класиката и не се разпада при всеки повей на вятъра. 

Елин Рахнев (1968):       

       – Страници, които те карат да се родиш отново.****

НА ГЛУПАЦИ ЛИ НИ ПРАВЯТ, ИЛИ НАИСТИНА СЕ Е ПОЯВИЛ ГЕНИЙ?

Пловдив – европейска столица на културата

Plovdiv, edited on 7 noe. 2024

Илюстрации:

- Лицемерието вместо изкуство...

- Поетът клошар Чарлз Буковски.

___

* Юбилейната награда „Иван Николов“ за господин поета Васил Балев, вж. http://clubz.bg/12153-iubilejnata_nagrada_%E2%80%9Eivan_nikolov%E2%80%9C_za_poeta_vasil_balev

** Из „Стихотворения”, вж. http://www.litclub.bg/library/nbpr/vasilbalev/poems2014.html

*** Единствената ми утеха е да ме забравят бързо... Из новата книга „Стихотворения“ на Васил Балев, вж.  http://www.fakel.bg/index.php?t=3997

**** Премиера на "Стихотворения" от В. Балев с участието на Стефан Цанев и Елин Рахнев, вж.  http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20308&sid=4 и http://www.kultura.bg/bg/article/view/18377