Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенютата и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)
28 uli 1978
КЛУБ НА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ*
Не може ни минута да мълчи
и все извръща поглед недоволен,
той някога фелдфебел бил по чин,
по навик смята правдата за своя.
Но аз мълчах. Мълчах... а там,
край масата седяха още двама –
сред трима врагове бях сам
пред чаша, и горчива, и голяма.
Когато после влизах зъл и лош
в сърцето си, провинция на Пловдив,
аз чувах как в притихналата нощ
гърмят от ярост мраморните плочи.**
Пловдив – гнездо на пошлост и култура
Plovdiv, edited on 21 maj 2024
Илюстрации:
- Някогашното кафене на пловдивската бохема.
- 1978. Когато да си пуснеш брада бе геройство.
–––
* Текстът е от сб. "Сутрин рано" (1983), писан е по повод действителен случай от юли 1978 г. Бъбривецът е тогавашният окръжен кореспондент на вестник "Стършел" Слави Славов – баща на поета Недялко Славов. Подпийнал, опитваше се да се заяде с мен – били сме безпомощно и кекаво поколение, всичко наготово ни било дадено, жените ни водели за носа. "Защитавай се! Що мълчиш?" – гласът му ечеше в тясната уличка. Седяхме край единствената маса отвън, на площадката пред входа на известното култово по онова време кафене "Кристал", където се събираха на мухабет местните художници, вестникари, писатели и поети, но и бачкатори. Бях поседнал вън от задушния шумен салон, сам, за една цигара време, когато излязоха вкупом другите трима: освен Слави Славов, и тогавашните ми колеги от вестник "Комсомолска искра" зам.главният редактор Георги Петров (1944) и извънщатният сътрудник Илия Зайков (1944-2011). Георги Петров веднъж на всеослушание ми бе казал: "Бояджиев, ти си синоним на грешки", а Илийката Зайков от Брестник ме бе нарекъл "малко фашистче", та щях да го пребия, както се беше изтегнал във фотьойла в стаята на главния редактор, където обикновено киснеше.
** След славния Десети ноември 1989
година храбрите верни доносници и офицери на бившата Държавна сигурност съвестно се заеха
да разрушат паметните знаци за антифашистката съпротива у нас, както и да преименуват
улици, площади и булеварди. До някое си време през соца брадите бяха забранени
и в знак на геройство ходехме брадясали, кажи-речи, цялата редакция, та поетът
от с. Врабево в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) – завеждащ
културния отдел, сполучливо се бе изразил: "Разминаваме се из канцелариите
брадясали и мрачни както Шильонски затворници". Шильонски затворник е главният
герой на писателката Етел Войнич,революционер
срещу Австро-Унгарската империя с прозвище Стършел, осъден на смърт чрез
екзекуция. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар