Мъдрата жена гради дома си, безумната го събаря със собствените си ръце... – Из Библията, Притчи Соломонови
Решат ли да унищожат поколение или цяла нация, първо ви насочват към модел на претенциозно невежество, като ви отнемат възможността, умението да мечтаете. Погледайте "нашите" телевизии и преценете: Случайни ли са сламените, разкривени от самолюбие образци на успеха, нахълтали в дома ви!? След три-четири поколения промиване на съзнанието, и получавате чиста проба отрепки с високо самочувствие, които пълнят ефира с празни философски приказки и всяват зло. – Аноним (1947)*
17 sep. 2007
ЖИВОТЪТ В ДЕТАЙЛИ
В три. На улица "Васил Априлов".
Пловдив. Покрай болницата стара.
Очаквам племенницата Емилия
и майка й. Експрес на глуха гара.
Защо се бавят? Трябва ли да зная!
Полекичка започвам да се дразня,
макар че – както винаги, накрая
тревогата ми ще да е напразна.
Забавиха се и сега скучая.
Допушвам фаса. Радиото пуснах
и някаква певица с глас отчаян
изпя за прегорелите си чувства.
От трите конски кестена насреща
как лист не трепва насред маранята.
Ех, август. Не очаквам друго нещо
освен да спя, да спя... и тъй нататък.
И тъй нататък – да не се събудя,
на метър-два под треволяка гъст,
изобщо, неспособен да се чудя
на нещо в този свят. Под килнат кръст.
В три. На улица "Васил Априлов"
пресече котка онзи тротоар.
След автобуса топче от хартия
влетя в колата като Божи дар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар