понеделник, 31 март 2014 г.

Относно Ото фон Бисмарк, Русия, Украйна и... прочие аналогии

Ото фон Бисмарк* (1815–1898)

           - Ако повторим една лъжа три пъти, народът ще повярва. Глупостта е дар божи, ала с глупостта не бива да се злоупотребява.

https://www.youtube.com/watch?v=-nLuOX38goc

Георги К. Бояджиев: - За Украйна, както и за БЮРМ... За Тарас Шевченко, както и за Братя Миладинови или Никола Й. Вапцаров... Накъсо - за отродничеството! 

Проф. Пантев пред студенти в Пловдив: "България не е научила уроците от историята си. Украйна за Русия е това, което е Македония за България". 

I.K.: - Но този известен историк би трябвало да продължи мисълта си и да каже, че за Турция Кърджали е това, което е Украйна за Русия. В очертанията на Санстефанска България тази територия, която е днешна кърджалийска област, отсъства.

Георги К. Бояджиев: - Изненада ме мнението на професора до каква степен съвпада с моето мнение по темата. Своето мнение бях вече написал във фейсбук, когато открих текста в сайта на вестник "Марица". Аргументът "за Турция Кърджали е това, което е Украйна за Русия" е запев от североамериканската външна политика, според която България вече четвърт век се превръща от държава в територия на невежеството. Не се връзвай на тоя модел, моля!

I.K.: - Не, не... Не ме интересуват задокеански тълкуватели. Ето защо ти посочих аргумент: картата на Санстефанска България.

Георги К. Бояджиев: - Нас целенасочено и планомерно ни разграждат като държава и нация.


I.K.: - Ти си продължаваш отново своята песен. Дори и тя да е вярна, аз ти говоря за съвършено друго.

Георги К. Бояджиев: - Предците ми от Перущица са клани не от турци, а от българи помаци.

I.K.: - Това го е имало през всички времена. Евреи са търгували с Хитлер.

Георги К. Бояджиев: - Кърджали - крепост на Доган и неговата партия - филиал на Държавна сигурност. Това ли да ми служи за ориентир?

I.K.: - Георги, за какъв Доган продължаваш да говориш, когато аз ти обръщам внимание върху 1878 година?

Георги К. Бояджиев: - Известно ти е, предполагам, как под мюсюлманските надгробни камъни потурчените българи заравяли старите каменни кръстове...Това не е художествена измислица.

I.K.: - Георги, знам. И знам, че не става въпрос за литература.

Георги К. Бояджиев: - Нито е къс от романа, писан по поръчка от Политбюро, на Антон Дончев. Русия на Чехов и Достоевски е духовна дъщеря на Първото и Второто българско царство. Това няма как да пренебрегвам.


Голи оток ("Голи остров") - остров в северната част на Адриатическо море (днес в Република Хърватия). Известен с изградения тук концентрационен лагер по времето на Тито. Огромна част от лагеристите са македонски българи и българи от т.нар. Западни покрайнини


Пловдив, 31 март 2014 година 
 ________

* Пруски (по-късно германски) държавен деец, първи канцлер на единна Германия. 

Ars Poetica - ПРЕДИЗБОРНА АГИТАЦИЯ


Замогнали се знам, които лъжат
на покер, на белот, на сантасе,
и който на лъжите им се върже,
зелен хайвер ще има да пасе.

С олекнали джобове ще си иде,
заложил и обущата дори,
сподирян от усмивчица ехидна
пред шанса да се види със пари.

Каква е тая наша орисия, 
но внук и аз съм на един глупак - 
от тез излъганите и от тия,
които днес лъжците дебнат пак. 

Кръстосал крак връз крак във кафенето, 
сам тарторът им всеки Божи ден
към цял народ замята си серкмето,
ухилен до ушите, окрилен...

Че няма да се свършат на земята
наивници, които с много плам 
залагат си за шепа стръв душата
като попаднал в мътен вир шаран.

Кръчмарю, вино дай да се напия, 
макар че с алкохола съм на "Ви", 
за българската родна орисия -  
дарени с ум, да ходим без глави.



Пловдив, 5 декември 2008 - 31 март 2014 година  

събота, 29 март 2014 г.

Art Poetica - СИЛАТА НА ИЗКУСТВОТО


Женица някоя си, отлитайки за чужбина,
посвети на съпруга си следните редовце,
писани от сърце,
не нарочно, а непорочно някак,
макар несръчни от гледна точка
строгите правила на Поезията с голямо П.
(кой знае що е поезия, прочее):

"Мили - пишеше романтичната съпруга -
жена ти днес отлита за Швейцария,
а ти със здраве остани си във България.
Ще бъда там, де шумни водопади
и въздух свеж се стелят на талази,
да си припомня, че съм още млада,
а тебе, мили, Господ да те пази!
За мене ти недей да се тревожиш,
а виж да си ми верен, ако можеш,
тъй както аз до гроб ще съм ти вярна".

Мъжът посланието мярна,
забучено с кухненския нож върху масата,
почеса си дръгливо и рече:

"Брей, хептен я втасахме, човече,
щом и Дулсинея стихове прописа,
на зле отива държавата ни, 
та чак ме втриса".

И за да си оправи някак настроението,
хлътна отсреща - в заведението,
където в компания от знойни моми отбрани
и приятели верни
затисна дълбоко кървящите си рани
и своите съмнения черни
с долнопробно вино и кисели краставички,
за да забрави някак, че жена си още обича.




Пловдив, ок. 1992 - 30 март 2014 година

сряда, 26 март 2014 г.

Ars Poetica - ПОСВЕЩЕНИЕ

или ТРИМАТА МУСКЕТАРИ В ПОЕЗИЯТА



На  Недялко ЙордановПетър Анастасов, Стефан Цанев* 

Отричали ви... Дявол да го вземе, 
какво ти дреме, ако си голям! 
Поет със главна буква няма време 
с глупаците да се разправя сам. 

Подразнил възгордялата се нула, 
на дарбата си само подчинен - 
големият чудесно се римува 
с народа беден и обикновен. 



Пловдив, 26 март 2014 година 
_____

* От тримата лично познавам само Петър Анастасов (1942); Недялко Йорданов (1940) ми е на сърце с едно тъжно и хубаво стихотворение за извънбрачната любов, а Стефан Цанев (1936) - с крилатата фраза "Носете си новите дрехи, момчета". Бел.м., Jores

неделя, 23 март 2014 г.

Ars Poetica - МЕЧТАТА, КОЯТО...

или  Goodbye My Lover


Мечтата, която без жал изоставиш, 
като куче те следва вярно до гроб.
Цял живот храним печал и забрава. 
И тогава внезапно избухва любов!

Побегни, напусни я, за да усетиш
какво е за теб и можеш ли сам.
О, майко мила на мъртви поети
и на хора без капчица срам ... 





Пловдив, 18 юни 2012-23 март година

понеделник, 17 март 2014 г.

ЗА ИЛЮЗИИТЕ, БЕЗ КОИТО НЯМА ЖИВОТ


Пясъчни лилии*

       Има френска мелодия, правена в арабски стил, няма как да не я знаеш - "Айша"... Наистина е много хубава мелодия. На петдесетия ми рожден ден седим в кафене встрани от къмпинг "Каваците" край Созопол с Re. Имаше силен вятър, след дни на жеги времето се бе развалило и ята от гларуси летяха ниско над главите ни, а в кафенето бяхме на странична маса почти сами, край младо семейство с детенце... 

       И тая картина ми се е запечатала в ума; изплува винаги, когато чуя мелодията, която тогава се просмукваше до нас през поривите на вятъра от олющени, боядисвани отдавна някога в зелено метални тон-колони. Един от миговете щастие, свързан точно с тая мелодия... Днес нищо вече не е същото, но мелодията ме връща към време, когато съм бил изпълнен с илюзии и поради тая причина щастлив, ужасно щастлив. 

       Десет дни изкарахме в крайно занемарена почивна станция, при това в най-тъпа компания от местни досадници. Нали като се приготвяш за романтичен воайяж, и ти би се ядосвала, ако някакви лепки досадно се пришият към вашата двойка! Пък в оня момент се бяхме отскубнали за около час от досадниците. 


       Всяка нощ пренасяме оскъдния си багаж и преспиваме в различна, винаги абсолютно празна барака от три-четири стаи. И Re. всяка вечер, след като съединим две легла и метнем отгоре им общо четири дюшека, навива пружинката на бяло плюшено зайче с барабанче, което цънцънка една и съща мелодия, докато се гушкаме в тъмното... Жигулата ми съвсем беше сдала, едвам се дотътрихме до тоя занемарен къмпинг, претоварени от багажа на приятели, заради който брах сума дертове, пък и заради които провалихме замисления преход от Бургас нагоре до Каварна и нос Калиакра с преспиване по къмпинги и по-евтини хотели. 

       Странното е, че днес, години по-късно, това е един от, а може би е и най-хубавият ми спомен от преживяното дотук.


       Пловдив, 28 януари 2008 - 17 март 2014 година   
________ 

* Пясъчната лилия се среща само край Созопол (м. Каваците), Приморско (м. Аркутино), Царево (при устията на реките Велека и Силистар) и Несебър (м. Иракли). 

четвъртък, 13 март 2014 г.

Публицистика - Тема с продължение (3.)

ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО
 Ерих Фром*: Любовта не е само чувство... Чувствата рано или късно умират. Любовта  е изкуство, което повечето хора смятаме, че владеем, но не е така. 


       Продължение
      
       Познанието дори само на един човек включва познание върху цялото човечество. Биографията на всеки от нас, взета сама по себе си, е всъщност биография на отрязък от живота на цивилизацията. Нямаме дотолкова услужлив образ пред очи, който да представи колко силно сме зависими едни от други, как влюбването, разочарованието или смъртта на някого, за когото дори не си подозирал до последния момент, ти влияе - и после се чудиш: защо днес нямам апетит, свят ми се вие и ми е болно!

       Според парадоксална хипотеза египетските пирамиди са изградени не с физическо, а... с психическото едновременно съсредоточаване на стотици хиляди човешки същества в мястото, откъдето да се повдигне 4-5-тонният каменен паралелепипед; и така хиляди базалтови паралелепипеди един по един кротко се възнасяли до полагащото им се в общата пирамида разположение.

       Действително Космосът е нещото, достойно да съзерцава пирамидите. Ала има и неща, по-сърцераздирателно звучащи - едно от тях е собственото ни въображение, в което - подозирам - има участие Божественото, Богът (ако го има).

       Големите послания идат, просмукват се до нас през талазите на стотици отишли си от света на живите... поколения хора. Даже не са и подозирали какъв дар ни пренасят тия някогашни живи.

       И ние - като тях, продължаваме пътя на огромните облаци познание, без да проумеем каква ценностна за човечеството информация пренасяме на гърба си. Е, проумяваме, успяваме криво-ляво да разкодираме нещичко, да го добавим към вече разкодираните енергии, които просвредляват хаотичния ни, сякаш мравешки, свят.

       Не ми е присърце сляпата Вяра, Аксиомата - дето уж ни помага да разберем самите себе си. Присъствието на Свръхразум над главата ми ме изпълва с бунт, точно когато искам трезво и смирено себе си да огледам... но с моите си очи, не през очите на някой Друг, който ни гледа от космоса. И като зная колко сме беззащитни, отбелязвам си: в уязвимостта ни е духовната ни сила.



Край реката с Чечо

       Вижте колко беззащитно е влюбеното сърце! Какви мъки, какви премеждия, докато изведеш флотилията си от океански платноходи из фиордите на Невежеството в откритите слънчеви простори на Познанието. И нищо не те застрахова, не ти се притичва на помощ, нищо човеколюбиво и майчински не кърши ръце зарад тебе! Ти си сам, толкова беден и толкова щастлив, че устата ти може да изрича думи, важни за шест или осем милиарда такива самотни души като тебе.

       Наричат това "призвание", "да откриеш бога у себе си" или "откровение", но не е измислена все още точната формула на таланта; всеки, който има малко от малко усет, го усеща, но не успяваме да го определим, да го назовем точно, да го оковем в златна рамка - и това е чудесно като Любовта.

       Как ще почувстваш Любов, ако не си бил наранен: в кървенето на сърцето блясва Тя в цялото си великолепие. И дали съвършеното не се съдържа във факта, че сме създадени несъвършени, т.е. вечно стремящи се?

       Ужасно и хубаво е, че Вселената няма край, че собственото ни въображение е свободно да моделира образи на непонятното, без да се притеснява, че има издигнати навред около нас дебели крепостни стени и издълбани ровове, пълни с отчаяние от крайното познание на света и живота.

       За мен християнската религия не е нито основа, нито предел; тя може да ме съпътства, да ме държи за ръчица известно време, докато сам проходя, а после...? После да се завръщам към нея като в майчиния дом, за да й разказвам за подвизите и страданията си. Тогава защо така силно желаят да ме ограничават с религия!

       Та аз и без техните напътствени тревожни и назидаващи погледи съм си неин син... Но не! Те искат доказателства за вярност... Наивници! Това е най-сигурният начин да започна да ги пренебрегвам.

       Та ето що! - Любовта и Свободата са сестри; биографията на разума произтича от това съчетание. Моята вяра е в моя скептицизъм. Желая да се обръщам към тоя дом на Иисус Спасителя, когато наистина ми е нужно, а не по задължение, не и според календара на черковните празници и ограничения.

       Поставиха птицата в изящна клетка и се чудят, че забравила да лети. Всеки, правещ откритие, се е сблъсквал с необходимостта, с драмата да разчупва канони, ограждения и окопи да прескача, гранични стълбове да отмества с пот на чело.

       Не, това не е от тщеславие - самовлюбен ли ще наречете запретналия ръкави да оре нивата?! Не отчитат, правят се, че не забелязват очевидното: той откривателства не за себе си; иначе не би търпял да му се подиграват, присъди да му отправят, да понася оскъдицата на собствения си простодушен стил на живеене.

       Та вижте посредственото, убогото, кекавото в какъв разкош ни се представя!... То са накити, знаци на власт и слава, хермелинови кралски наметки, златни и диамантени скиптри... Ровнеш ли под лъскавичката повърхност обаче, няма никого освен зъзнеща, тракаща със зъби притеснена и гола мизерна душица.

       Не мисля, че Иисус точно такива има предвид, когато е поемал пътя към Голгота. Над Богочовека виждам звездното небе, не купола на богато изографисана черква.

       Какво значение, че си пренебрегван, ако си силен и си в съгласие със себе си! Същественото, основното е да изнесеш Нещото от себе си, от личния си опит и наблюдения; пък ще дойде часът и за прочит, ако е важно написаното.

Сократ (469- 399 пр.н.е.)

       Защо да дебна момента, когато ритъмът ми е в значително по-пространни периоди от време! Чувствам около масата си Сократ като жив човек - та той дори не си правил труда да записва, просто - говорел, подреждал в разговорен стил онова, което съзирал отвъд хоризонта на видимите повърхности.

       Дали го приемали или отхвърляли с възмущение, не ми е ясно, но го наказали жестоко заради пренебрежението му към уюта на материалните стойности. Убили го...

       И си преставям как доволно потривали длани екзекуторите, а народът (по-точно изречено - простодушната тълпа) пеел дитирамби на местния сатрап: "Ола-ола, няма го вече Смутителя, светът отново е двуизмерен и плосък като долната кора на хляба наш насъщен".

       Триста години шепнешком се предавало изреченото от Сократ. Триста години креяло и християнството подир разпването на Иисус... Ето в какви тактове, в какви отрязъци от време кълни великото! Струва ми се, триста години подир смъртта на Омир са записвани и 27-те хиляди стиха на "Илиада".

       Триста години били необходими, докато се открие заровеното съкровище - това са дванайсет поколения; заслужава да се спомене тоя факт пред обвиняващите в тщеславие, на които творецът непрекъснато разбърква представите и ги кара от нерви да подскачат в креслата си. 


Огюст Роден (1840-1917) - "Гражданите на Кале"

        Създавайки поръчана от общинската управа на френски град групова скулптура на достойната отговорност да си гражданин, 
Роден  първо извайвал детайлно голите тела, после ги загръщал в дрехи... с шеметната прецизност на твореца. Напразни усилия, ще кажете, защо да се трудиш над форми, които накрая ще скриеш!...

       Замислим ли се обаче, няма как да отречем - за да е вярно на повърхността, преди всичко маскираното под нея трябва да отговаря на истината за живота.

       Епигоните не проумяват таланта, наподобяват го: и в резултат - няма я магията, внушението липсва. Колко самотен е човекът, пожелае ли да чуе посланията на тревата, да пришие ромона на дъжда към ствола и клоните, да насели със стрелкащи се албатроси хоризонта над разбушувалото се море!

       Елементарното, посредствеността - те винаги се движат маршово, в стегнат строй: веят знамена, скандират лозунги, дисциплинирано и чинно носят плакати с големи червени букви. Но това не е празникът, а заместител на откровеното вдъхновение, форма на тържество за стоящия над главите им. И няма как да не видиш изнурените под бича, унижените да демонстрират привързаност и съпричастие.
       

       Уморително е така да се живее.


_________

* Ерих Фром  (1900-1980) - психоаналитик, философ, психолог. От 1940 г. гражданин на САЩ. Дейността му се свързва с известната "Франкфуртска школа на критичните мислители".

Публицистика - Тема с продължение (2.)

Реплика

Ellia 
Re: Любовта царства отвъд позволеното (1.) 
    20.10.2010 12:57 [Re: tisss]

       Мислите ти направо скачат, tisss.
       
       Политиката е вид доминиране (рафинирано), войната - също, макар на друго, по-грубо ниво. Тези двете нямат нищо общо с любовта, нито има нещо свещено в тях... колкото и да се обличат със свещени "одежди".

       Нашите представи за Добро и Зло, Хаос и Хармония могат да бъдат подвеждащи, спомни си колко кръв се е изляла в името на "свободата", "равенството" и "братството"... Даже и средство за екзекутиране е измислено, за да въдворява представата на едни хора за "свобода", "равенство" и "братство ".
       
       Нищо ново под слънцето - Страхът е основен инстинкт и много по-бързо средство за постигане на цели в сравнение с Любовта.


Цитат:


Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така. Фром



       Тя е откровение, опит, ако щеш дори - и мъдрост...

       Нищо общо с политиката или политиката на религиите. Без значение на коя религия. 


  * * *  
tisss  
22.10.2010 06:42 [Re: Ellia]

       Цитат от репликата на Ellia:

        "Страхът е основен инстинкт и много по-бързо средство за постигане на цели в сравнение с Любовта".

       Вж. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=649922. Не ми се влиза в спор заради самия спор с бла-бла-бла (например: фрагментът, който си позволих да оцветя в червеничко). Даже и Ерих Фром не Ви спасява в назидателността Ви, уви! - въпреки симпатиите ми към Вас, Ellia.

       Поздрави от Пловдив, крайния квартал отвъд гетото Столипиново.

ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО

     Продължение

       31.07.2004.

       Не всяко идеално женско тяло, лице, присъствие в пространството (глас, аромати, жестове, докосвания) привлича и изкушава. Не всяка идеална структура предизвиква положителни емоции. 

       Орнаментите върху фасадата и във вътрешността на мюсюлманския храм, например, би трябвало да ме очароват, а ме оставят равнодушен, понеже претенцията, че са красиви, е твърде очебийна, твърде настойчива, носи ми усещане за прекаленост, за преиграване, което за мен - сина на простосмъртния дърводелец Кирил от Харманли, може да бъде дори отблъскващо.

       Човешкото е нормално, когато допуска грешки в пропорцията. Иисус е уязвим, и това го прави много по-близък до обикновения човек от някакъв си строго осъразмерен, могъщ в излъчването си - и затова именно! - потискащ... бог. 

       Аллах, или с други думи казано: Богът-отец, като образ ми е противен, може би защото хвалителите му опитват да ми докажат, че и красотата може да е жестока, назидателна, непоколебима и мрачна спрямо човешкото у мен. 

       Такъв образ не може да ме увлече.



       Чувствата се пораждат в гранична област, където идеалното се разкрепостява в обикновеността. Човекът изкушава именно защото е грешен, не се поддава на строгата логика. Всякакви всеобемащи и уж обясняващи света докрай теории, идеи, религии отблъскват със своята строгост, скованост, едва прикрита неприязън към грешния човек зад кухи фрази за любов. 

       Фанатикът безусловно вярва, понеже е посредствен, а не защото духът му е силен. Силният дух не би позволил да го оковат, над главата му не звездното небе, а орнаментираната везба на изкусни манипулатори да го очарова. Това, което назовават "вяра", в повечето случаи изобщо в религиозните общности, тълпящи се в нозете на всяко божество, се оказва подчинение, сурова дисциплина, ужас да не сбъркаш канона, да не разгневиш Силата.

       В името на човечността унищожават най-човешкия рефлекс - склонността ни да грешим, да се изкушаваме, с други думи и по-ясно изречено - сурово потискат стремежа ни да мечтаем, да опипваме граничните забрани с риск дори за живота си, но и с тръпката на откривателя.



       Фанатизмът роди инквизицията на католицизма, фундаментализма в исляма, бетонната самоувереност у комуниста, нациста, иранския аятолах, афганистанския талибан, роди самоуверения завоевател и грандоман, прекосил Атлантика, за да пренареди Арабския Изток.

       Любовта се обновява не в строгата вярност, а в стремежа към вярност и съвършенство. Съвършеното ме прави безразличен; то е свършен факт и аз не съм му нужен другояче освен като апологет, като отдаден докрай последовател, готов да се подчинява.

       Учениците на Иисус са вдъхновяващ пример именно защото се стремят към Него, без да са копие на Богочовека. Някои хора у нас, в България, съжаляват, че Левски не се поддава на канонизиране като християнски светец (защото е убил чорбаджийския слуга), а не би трябвало да съжаляват...

       Левски е такъв образ от граничната зона, където високите духовни енергии се срещат с тленността и присъщите й страсти. В това е обаянието му: хем прилича на нас, хем носи у себе си в много по-висока мяра Божествената искра за свобода и хармония между човеците. 

       Ако сте забелязали, подире му шетат неколцина самоуверени (Анастас п. Хинов, Димитър Общи...) сеячи на раздори, но той никога не слиза до тяхното ниво на ненавист и ожесточение.

       Идеалният кръг е символ на съвършеното, т.е. на свършеното. Като основен творчески импулс в реалния материален и духовен живот на човека, Любовта е призвана не за съзерцания, а за действие. Тя се възражда там, дето предстои да се появи нещо ново и различно от досега установеното. 

      Докато има грешници, ще има и Любов.

      01.08.2004. 



       Ако няма съпротива, няма Любов. 

       Любовта е априори творчество, стремеж към нещо ново. Където всичко е открай-докрай подредено, точно отмерено, балансирано в идеални пропорции, Любовта отлита; нейната бледа сянка е Уважението, но Уважението, Респектът, Подчинението няма как да я заменят.

       Парадоксална е връзката между Бог-отец и Бог-син... Старият Бог приковава с пронизващ поглед, унижава чрез назидателността,чрез настояването множествата да повтарят колко е всеопрощаващ, колко е великодушен, колко е незаменим; Иисус - напротив - уязвим е, и колкото по-зле се отнасят към него човеците, толкова по-близък го усещам. 

       Иисус се уподобява на простосмъртния, за да вдъхне увереност, че - може и да си губещ в изпитанията на материалното, но именно за губещия звучи Химнът на живота, а човешкият дух се очиства от налепите на самодоволство, лакомия и от най-страшния грях - високомерието, възгордяването, надменността.

       Позволеното е територия на Бога-отец; Иисус е великолепен именно като унижаван и страдащ дух, който ни учи: където е Любовта, там са гейзерите на божественото, не се колебайте да прекрачвате правила и забрани, ако това, което ви води, наистина е Любов, а не страст за притежание!

       Бог-син е най-силният аргумент за необходимостта от Бог-отец, и то е диалектическо единство. Богът-отец е могъществото на Силата, която с нищо се не съобразява освен със Себе Си; Богът-син е облагородената от човеколюбие Вяра. Иисус в човешкото си пребиваване, когато е човешка плът, неуморно се позовава на Бога-отец, от когото черпи енергия за своите чудеса. 

       Какво излиза? Духовното укрепва и просиява именно очовечавайки, изпълвайки с човеколюбие жестоките стихи на Абсолютната власт, която тиранизира всичко живо на земята и във вселената.



       Фундаментализмът в исляма, доколкото в качеството на обикновен човек го разкодирам като философия, накуцва именно с огласените на висок глас претенции за непогрешимост, за свещена праведност. Според Корана всичко живо е под строгия надзор и във властта на Върховния суверен, следователно - няма движение, няма развитие. Пак според тая велика Книга Духовното ми се представя като застинали каменни облаци над нас, не като зов към хоризонти и небеса...

       В привидния хаос на простосмъртието се натрупва велика жажда за подреденост и хармония, зад стените на най-мрачните затвори Свободата е най-мила.

       Затова силно религиозните, обладани от фанатизъм общества нищо съществено не са сторили досега за човечеството, или - ако го има, същественото е сътворено въпреки канона, въпреки бетонния улей на претенцията за праведност. 



       Авицена* ми идва наум в тоя момент. Пък озлоблението, което възпроизвеждат тия общества на праведници вследствие унижения, на които сами са се подложили, потиска живота в материалните му плътски форми, обещавайки илюзия за Отвъдния рай под сянката на Върховния деспот.

       Фанатичният мюсюлманин ме отблъсква както всеки друг фанатик, както фанатизма въобще, понеже гори от желание да... умре, отнасяйки в Отвъдното тълпи мразени до пароксизъм "неверници". 

       Какво е това! 

       Може би - отчаяние, въздигнато до степен вдъхновение?! Тук няма място за Любов** и самият "правоверен" не е герой, а страст към унищожение, инструмент на Ненавистта.

       Християнството като подход към човека е ключово завоевание на нашата цивилизация. Без да оковава човешката ни природа, то е подтик да разширяваме териториите на познанието, без да громим любопитството, без да гледаме изпод вежди изкушенията, непресъхващата любознателност - така присъщи на слабия наглед силно уязвим в плътта си, но неукротим за творчество и откривателства Човешки дух.

       Представен като един от сто и двайсетте пейгамбери***, Иисус е според Корана принизен до един от многото пратеници на Бога. Чрез таз незначителна сякаш редакция върху християнската версия на Библейската легенда за отношението между Бога-отец и Богочовека Иисус... отнета е най-съществената част от християнската етика и философия: възможността чрез Любов да се решават жестоките противоречия между хората. 

       Бог-отец, Бог-син и Бог-дух в триединството си са фундаментален подход, обновяващ неандерталщината, нахъсването на огромни множества човеци срещу всички останали, които не споделят фанатичното едностранчиво мислене.

       Великолепието на християнския подход е в това, че - без да отрича Бога-отец, без дори да се усъмнява в неговата власт и енергия, го прави част от духовното мироздание. 

Избягната е конфронтацията, озлобяването е заобиколено или прекрачено. Пред човешката личност нещата са представени така, че личността (според жизнения си опит, талант, генетични заложби, умение, настойчивост) сама да прецени кое е Добро и кое - Зло. 

       Доверието, проявено към човека, е жест, възможен единствено от страна на духовно извисени мислещи умове.

       Тъй от древността до наши дни гласът на мъдреците ни помага да живеем със своята лична участ и драма на земята, настоява да търсим и създаваме хармония дори там, дето Злото и Хаосът тържествуват самодоволно.



       Модерното цивилизовано общество в момента се занимава с кървавите сблъсъци в Близкия Изток, занимава се с проявите на издевателства над невинни. Но това са крайни резултати от едно в генезиса си античовешко отношение към проблемите на света. 

       Наивни ли сме, или сме толкова интелектуално недорасли да не забележим сърцевината на Злото?

       Противопоставянето "християни-мюсюлмани" е непродуктивен подход. Мислещите умове би трябвало вече да са разкодирали посланията от Легендата за Богочовека Иисус, който - без да отрича Бога-отец, извършва поврат в мисленето - нежна, ала вероятно най-решителната революция в сферите на духа от две хиляди години насам.


________

* Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, известен като Авицена (ок. 980-1037) - персийски лекар, философ, учен, поет, музикант. Автор на 450 книги върху широк кръг теми, най-вече философия и медицина. Почитан като баща на съвременната медицина. Пише на персийски и арабски. Последовател на Аристотел и неоплатонизма. Съчинението му „Канон на медицината“ (състоящо се от пет части), преведено през ХІІ век на латински, няколкостотин години е основно ръководство за лекарите в Близкия Изток и Европа.

** Означаваните с курсив думи да се отличават от стесненото значение, когато са употребявани в разговорния стил.


*** Т.е. апостоли, пророци, агитатори, пропагандисти на върховния княз, деспот, тиранин. Бел.м., tisss.

сряда, 12 март 2014 г.

Публицистика - Тема с продължение (1.)

     ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО 

           29.07.2004.

Година след слизането на БКП от власт и преименуването й в БСП


       Всяко пренебрежение към естествения ход на нещата, всяка припряност скъпо се заплаща: с реки от кръв. Количествените натрупвания в сферата на духа не водят до скокообразни качествени преобразования, а до еволюция, която е постепенен процес.

       Не може вечерта да си легнеш тарикат и измамник, пък сутринта да се събудиш кавалер на честта. Тая работа така не става.

       Светът на общественото съзнание се гради не толкова върху материалния интерес, тъй като човекът е зависим и силно повлиян и от феномени с интензивна духовна същност, каквито са Вярата, Любовта, Надеждата, с други думи изречено: стремежът към вътрешна хармония, трепетът пред инстинктите за живот, продължение на рода, щастие, вродените и преоформени и опредметени/олицетворени представи за Добро и Зло, Хаос и Хармония ни съпътстват през целия ни съзнателен живот.

       Човешкият разсъдък много по-сложно, отколкото го представят стройните теории, отразява света. Героизма, подвига предлагат като еталон за личност и достойнство, а и героизмът, и подвигът са всъщност изключения от нормалното.

       Баща ми се върнал от фронта с орден за храброст, без - изтегляйки триста метра напред фронтовата линия, да съзнава, че върши нещо изключително. Изключителното го видели стоящите отстрани. По оскъдните му, изтръгнати с ченгел от мене думи, 22-годишният редник просто пълзял или притичвал на прибежки между трупове в силно обстрелваното поле между двете войски - немската и българската...

       Какъв подвиг, какъв героизъм! Великолепието му в моите очи е, че отказваше да приеме именно подвига и героизма.



Роден: Изкуството е урок за искреност. Истинският художник изразява това, което мисли, с риск да се сблъска с всякакви предразсъдъци.


       Мирозданието се крепи върху твърде яки основи, заложени в човешката ни склонност да се възторгваме от себе си, да се виждаме непременно център на Вселената, тъй че нашите представи непрекъснато изкривяват истината, моделират я - казано без емоция.

       Политиката е сред ярките доказателства за склонността да се самозаблуждаваме, изкушени от красиви лъжи. Понятието "демокрация"
* е категорична неистина, тъй като се подрежда в някакъв вид йерархия на ценностите. Понятия, като "свобода", "равенство"... фиксират наши горещи желания и мечти, но обективно те не съществуват в живота.

       Идеализира се т.нар. "борба". Представят "борбата" като сражение с хаоса, а тя е всъщност носител на самия хаос.

       Народите нямат склонност да воюват помежду си, за да се докажат; отвращението помежду им го внасят именно обладаните от грандомания манипулатори, теоретици на идеализма, обаятелни оратори от името на уж висши инстанции, каквито са световните религии, политическите партии и движения.

       Строго погледнато, християнската философия се състои в хармонизирането на човека със света и с обществото на другите хора, независимо от нашия вроден егоизъм. Затова пък идеите имат приятното свойство да се самоопровергават.

       (
Вали тая сутрин и е много приятно за писане - приписка в полето на бележника.)


       30.07.2004.



Камий Клодел - модел, творец и любима на Огюст Роден, завършила живота си в клиника за душевноболни


       Реплика на момичето, с което бяхме женени до декември 1988-ма, в момент на ярост: "Ти си самият ад. Как живееш с тоя ад у себе си!" Та оттам ми хрумна, че всеки сам твори своя ад.

       *  *  *

       Проблемът на нашата цивилизация в годините, месеците, дните подир 11 септември 2001-ва е как да бъде елиминирана злостта в първоосновата на Исляма, без да се почувстват засегнати милиард и половина мюсюлмани.

       Да се правим, че не забелязваме делата, произтичащи от тенденциозен преразказ, а и от превратните тълкувания на Стария завет от християнската Библия във версията на Мохамед, пророка на Аллах, става все по-трудно, все по-тягостно. В зората на глобализиращия се свят таз роила се метастаза заплашва да взриви човечеството в самата основа на живота, като отрича от най-висока уж в нравствеността трибуна именно човечността.

       Отрязаните глави, избитите невинни жертви на конфронтацията между унижените бедни и благоустроените общества поставят неотложния въпрос пред философията кой има полза от това крайно озлобление и как тоя хищник да бъде изваден на светло и нравствено порицан.

       Никакви стени и прегради не ще ни предпазят от злото, докато не бъде разкодиран, т.е. обяснен! - механизмът, по който Злото бясно се възпроизвежда.

       Светът е в състояние на война - война уникална, непозната досега по мащабите си, понеже нейните "свещени бойци" или "воини на Джихад", както се самоназовават, отричат априори собствения си живот.

       И не мога да обясня защо точно в тоя момент и точно тук ми минава през ум, че нещо ми напомня по гротесктен начин изсмуканите из пръсти бръщолевеници за момченцето Хари Потър.

       Вниманието ни е заето с "подвизи" на дрогирани самоубийци сред невинни жертви на подвига в името на върховен бог, а всъщност тия манипулирани от човеконенавистни тълкуватели... фанатици са краен продукт на Духовна сила, която недобре или повърхностно познаваме.



Иисус - живопис от Ел Греко


       Събитията от тез първи години на третото хилядолетие от появата на Иисус само потвърждават великолепието на християнската философия, която се гради върху любовта и смирението, като основа на живота върху планетата.

       Аллах, представен по тоя начин: именно като версия на Бога-отец от Ветхия завет, е типичният грандоман, настояващ непрестанно да бъде хвален и въздиган над реки от кръв и поля, осеяни с човешки трупове.

       Поне вече хищното лице на това тълкувание като фанатична маска трудно може да бъде представяно за образ на Съвършеното добро. Ислямският фанатизъм най-мощно опровергава фундамента, основата на Исляма. Но това е само началото на дълъг път за елиминиране не на ислямската религия, а на таз монотеистична склонност към фанатизъм и озлобление.

       Къде бъркат обществата, изградени върху християнските постулати? Може би самите мюсюлмани, искрено вярващи в Аллах, възприемащи го именно като Свещен образ на Добрата световна сила, ще подскажат отговора - защото именно те са най-силно уязвени в честта и човешкото си достойнство.

       За огромни множества мюсюлмани днес Съединените щати са Враг № 1; но на мястото на САЩ би могла да бъде всяка просперираща държава, която охранява интересите и живота на своите граждани.


        Струва ми се, оназ малобройна група от свръхбогати и практически необезпокоявани властници в Близкия Изток е извор на нещастията, а янките със своята хаотична и безобразна "политика от позиция на силата" се държат като слон в стъкларски магазин.

       Тоя конфликт не се нуждае от оръжия, а от разум. Съдбата на бедния и унижен арабски мюсюлманин става тема, която тепърва предстои да бъде обсъждана. Какво добро да очакват от него, като са му отнели възможността да живее човешки?! Трохите, подаянията не са достатъчни за него, и това е очевидно.

       Какво добро е видял тоя човек от страна на лицемерния Запад!

       Човек се ражда добър и изпълнен с копнежи и планове... Когато към него се отнасят като към терорист, той наистина ще отиде да се взриви сам на някой многолюден площад като фанатичен убиец.

       Аллах ли се грижи за него?... Но той се кълне в Аллах, защото не вижда друг изход, и самоубивайки се в името на Аллах, смята, че възстановява честта и достойнството си.

       Лесно е да го осъдиш; трудно е да го разбереш. И причината не е у него, а в нашето всеобщо нехайство към участта му. Умният търси причината първо у себе си, наглецът просташки зее срещу света.



Апостол Павел - живопис от Рембранд


        Войниците на САЩ са жива мишена на омразата, която набъбва в Ирак. Какво правят там освен да разпалват ненавист, да онагледяват лицемерието на висшата държавна администрация на най-развитата материално държава в съвременния свят?

        Един ден рейнджърите ще напуснат Близкия Изток, както преди това с подвита опашка напуснаха Виетнам, за да се потвърди старата максима, че съдбата на един народ е дело преди всичко на самия народ.

       Отвратителното сега е, че съдбата на арабина вече влияе и върху нашата участ, независимо какво знаем за тоя човек.

       Следва


______

* От гр. demos "народ" и kratos "сила", и оттам demokratia през лат.: държава, която е устроена върху ред правни норми, сред които основни са равноправието, гражданските свободи, и най-важната сред тия норми - императивът, че народът е суверен и с вота си определя кой да управлява общите дела, кой да защитава интересите на нацията. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...