понеделник, 29 октомври 2018 г.

Ars Poetica – ПЛАЧ ЗА БЪЛГАРИЯ

ПЛАЧ ЗА БЪЛГАРИЯ

Тук, в мизерния и древен Пловдив,
който изобщо не може да бъде звезда,
едва успях да се вредя да се родя.
Няма град, който повече да ненавиждам,
където повече да съм бил лъган и обиждан,
по-злостно да са ми тикали лицето в калта
заради най-пловдивската наша черта –
да бъде смачкано всичко, което лети,
пуска листенца и покълва с мечти.

Тук, в тази касапница и скотобойна,
мина и моето детство нестройно
в ръката с коматче хляб и бучка сирене,
с онзи познат възглас подире ми:
"От теб стока, сине, няма да стане!" –
с който ме кълнеше милата ми майчица,
а понякога и двамата с баща ми.

Обидено до смърт, хлапето у мен
още живее с този рефрен
и се питам, тогава защо
наричам това място "
мое родно гнездо",
тези мъж и жена какви са ми на мене,
пред гроба им защо заставам смирено
в тракийската пръст като крив
гвоздей забит,
толкова по-горд, колкото повече бит, 
и защо когато вдигат на тази страна флага, 
усещам в очите си пареща влага
и смирен сред множеството унижени 
през сълзи мълвя: Родино, ти рай си за мене!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 1 maj 2006 – edited 29 oct. 2018

Ars Poetica – ОБРЕЧЕНА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ

   Земя като една човешка длан...
   Но по-голяма ти не си ми нужна...
*

 

ОБРЕЧЕНА ЛИ
Е БЪЛГАРИЯ

Безсмислено животът отминава –
какво дотук постигнахме не знам,
ала душат и моята държава
без капка съвест и без капка срам.

Заводите разграбени – замрели,
селата – в плен на глутници крадци,
и там, където песни са се пели,
цинично нагло чалгата ечи.

Докараха до просешка тояга
човека, честно цял живот творил,
по-младите принудиха да бягат
далеч от дом и края роден мил.

Българийо на Ботев и на Левски,
земя като една човешка длан,
"предателство" е дума неуместна,
но в случая по-точна аз не знам.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 26 dec. 2013 – edited by 29 oct. 2018
___
* Георги Джагаров (1925-1995).


ЗА МОГЪЩОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ПЕСЕН 

Преди години известна ръководителка на академичен хор ми е разправяла как в катедралните храмове на Франция, Италия и Щатите (град Атланта) им звънтели стъклописите, когато българска народна певица запявала нашите песни. Това чудо удивявало местната изискана публика. Бел. м., tisss.