ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1200.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1200.) 

  ...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родителите си, безразсъдни, недружелюбни, вероломни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат... – Ап. Павел до римляни, І:30-32.

  26 maj 2000 

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (3.) 

  Не е толкова важно какво е казано; по-важното е как е било изречено. В начина, не в думите, които лесно мамят, е Истината... "Господине, а пък те ми казаха, че аз лъжа!" – каза ми дребничката Илияна от моя V-е клас, като ме гледаше с широко открития си, все още детски поглед тъй, че сърцето ми се качи в гърлото, доплака ми се.

   30 maj 2000

 Обаждат се по домашния ми телефон вчера, понеделник, около 11,30 часа – два пъти звънят да ме поканят да съм отидел в училището; дошли от Регионалния инспекторат по образование да разследват Случая Глория по жалбата на Емилия Бутова някоя си. Същата Бутова или Вутова изпратила копие от жалбата си и до Министър г-н Веселин Методиев, шеф на образованието... И разбира се, отидох. Де ще ходя, че няма да ида!Заварвам в шефския кабинет петима с делови физиономии – двама инспектори плюс трима от училищното ръководство. Канят ме сам да прочета жалбата, в която Бутова-Вутова настоява училищната директорка г-жа Аделина Игнатова да бъде наказана за "бездушно отношение". Приложено е ксерокопие от две странички на "Книга за добро поведение в обществото" с посвещението "На Глория – с обич от V-е клас". Жалбата е подадена на 22 май лично от Бутова, която се срещнала с Илияна Заркова, уважавана служителка на Регионалния инспекторат по образование в моя роден град Пловдив, където хубавата "Сюзън Сарандън" представила нещата от своя гледна точка. Колко ли сърцераздирателно са представени нещата! Обръщам се към инспекторите: "И сте дошли специално за този случай?!" 

  Никой ни от инспектората, нито от Пловдивската прокуратура не си мръдна пръста преди три и половина години, когато моят ученик от VІІІ-б клас – 14-годишният Цанко Ечев, се претрепа, скачайки дрогиран от покрива на двайсететажния жилищен блок на улица "Преспа" № 4, на петдесетина метра от училищната ограда, а учениците ни бяха зарибявани от наркопласьори, издокарани важни господа в луксозни машини, които паркираха привечер срещу училището ни току преди да приключи занятията си втора смяна наши ученици от горния курс. Писмо писах тогава до общинската управа.* 

"Да – отговарят ми, – задължени сме да проучим как стоят нещата по Случая Глория, за да излезем с официално становище. Все пак г-н Министър Методиев е уведомен!" Донесох от учителската ни стая непроверената още купчива писмени съчинения на петокласниците по темата "Защо човек трябва да е вежлив"... Четоха ги с внимание и в пълна тишина. Само възрастната Заркова от време на време се възмущава, докато броди с пръстче по текста в ученическите тетрадки: "Я виж ти! С какво ги заплашила майка й на Глория!" В последвалия разбор на писмените съчинения Заркова пак като рефрен дудне: "Аз, ако бях на мястото на тази майка, по същия начин бих реагирала".

  След този важен разговор, през едно от междучасията педагогическия ни съветник училищният психолог Йоана Георгиева в училищната библиотека ми подхвърля така, че да я чуят и колегите: "Хайде, да не казвам кои изкарвали децата да вървят отпред! Позицията ти, г-н Бояджиев, е недостойна". Психоложката ме сравни с СС-командите през Втората световна война, когато нацистки бойни части подкарвали под дулата на автоматите си жени и деца, атакувайки иззад живия щит войските на противника.

  Седнахме с младия поет, колегата ми по английски език Гален Ганев да пием кафе в кафето срещу училище. Давам му да погледне записките ми по Случая, преписани на пишещата ми машинка вкъщи. Чете ги внимателно. Вдига опечален очи: "Да, с всичко съм съгласен, Гьорги, но защо трябваше над посланието към подаръка учениците ти да записват гадостите на Глория? Тук си противоречиш – цитираш апостол Павел: на злото да отвърнем с добро, да простим, пък цитираните гадости не са знак за прошка. Като ще правиш добро, прави го докрай!" Отговарям: "Може да си прав... Очевидно не съм добрият самарянин. Помисли ли, обаче, какъв щеше иначе да е отговорът! Значи, "Ето, мама, натрихме им носовете на онези калпазани. Подаръци ти поднасят, мазнят ти се!" Единайсетгодишната Глория кога ще научи, че не е редно двайсетина хлапета да изкараш лъжци само да излезе, че си невинна! Ай, че момиченце! Видях го отдалеч два дена след случая, на самия Празник 24 май: стърчи цяла глава над другите, едро, ячко, добре гледано детенце, и – доколкото разбирам от децата от класа й с вперени в Глория очета, със самочувствие на лидер".

  "Длъжни са, щом ще прощават твоите ученици, прошката да е докрай" – кротко се усмихва младият поет. "Май си прав, казвам, но не забравяй: живеем на Балканите..."

Канех се да река, но не му рекох: Опрощаваш ли нечие зло докрай, онзи отсреща със самочувствие на победител тръгва да се разхожда, и тълпата му ръкопляска. Фина е човешката душа. Ой, как ли е подскочила майката на Глория от иронията в даровете! Да се смирим пред грандоманията? Как би постъпил, апостоле Павле – строителю на Христовата черква? Опитвам да си представя. Спрямо другите – дръзки, напористи в пренебрежението, в наглостта, ала надушат ли сянка на укор, тези чудесно отгледани, възпитани уж, тънкообидни хора, новобогаташи или разпоредители на нещата ни тук, се отличават с рефлекса на праведния фанатик**: за да си угоди на тщеславието, на самозванството, а и егоизма си, готов е да попилее всеки, който не е съгласен с него. Училището не е обикновена институция, училището е храм. По същия начин постъпят ли родителите на моите ученици, какво ли би станало? Попитах двамата инспектори, повторих и потретих: Грижата ми е да защитя не само своите ученици, но и – колкото и странно на пръв поглед да им се струва, правото на Глория да бъде възпитавана в уважение към света, което е основа на същинското себеуважение.

  Че чуха – чуха ме, но дали разбраха?

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 3 mar. 2023

Илюстрации:

- Пожари разпалват възгордяването и злото.

- За да оковеш нацията, направи децата зли.

–––

* Писмото писах като председател на учителската ни синдикална секция към КТ "Подкрепа", подписаха се мнозина колеги и от другия синдикат - СБУ към КНСБ. Когато отидох при тогавашния училищен шеф Иван Панайотов (1942-2004) да се подпише и той, загледа ме с дълбок и влажен поглед: "Виж какво, гледам, че си се писал най-горе, ама от мен подпис не чакай! Че където играят големите пари, човешкият живот нищо не значи. Тук играят големи пари и хора с много власт, тъй че много моля, не ме занимавай!" На погребението на Цанко в новото Пловдивско общинско гробище се изсипа, кажи-речи, цялото училище. От над стотина колеги учители 14-годишния хлапак изпроводихме само двама с математичката Валентина Русева (1946). Факт!

** Оксиморон, стилистична словесна фигура: съчетание на взаимно изключващи се понятия. Не може хем праведен, хем фанатик; фанатизмът е злост срещу отсрещния, изключва праведността. Бел.м., tisss.