ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (270.)
Как цъфти плътта ми по-уханна,
ти откак пред мене се вести;
виж, вървя по-стройна, по-желана,
а ти чакаш само: кой си ти?...*
Хармоничната гола женска фигура е празник за очите, а и за душата, именно заради сексуалното изкушение. Етичното издига здрави крепостни зидове, зад които мъжете се изпълваме с енергия; наричат я страст или животински нагон, но в нея могло би да има и естетично затаяване. Хубостта в по-изявените женствени форми облагородява порива, поставя му юзди със златен обков, опитва да укроти мъжкото начало у нас.
Хем кършете, хем ломете,/а по-много миришете – съветва народният гений в песента: У Недини слънце грее,/то не било ясно слънце,/ най ми била сама Неда...
Което сдържано настоява: любувайте се, юнаци, но това любуване да носи отблясък на преклонение пред божественото у жената, която е призвана да ражда. Сексуалната вакханалия съчетава в прегръдка Господ и животното у нас. Прегръщайки момичето, прегръщайки тръпнещата женска плът, сатирът, фавнът или дивият козел от свитата на тракийския бог Дионис чува мощния глас на природата и той вече не е стопанин на себе си, а е освободен от задръжките на цивилизацията първичен човек. Точно в тези лудо препускащи мигове настъпва великото плътско стълкновение, ечи тръбен зов и се веят знамена, времето изгубва смисъла си. И аз не знам по-интензивно живеене от сексуалната прегръдка между влюбени. Каква тръпка за изкуството и философията!
В подтекста на най-великите
постижения на духа и цивилизацията винаги е притаен изящният образ на хубава и
знойна млада жена. И си мисля, не самото обладаване, а пътечката към коитуса е
Върховното блаженство. Който разбира, строи пиедестал на жената-богиня, не
сплита овча кошара, не кове клетка за своята любима. Желаеш да й се насладиш?
Ами не я унижавай, не я притискай алчно, не й мачкай душата. Позволи й да ти се
появи пред сетивата в цялата хубост на свободния й порив. Възможно е не точно
ти да си ощастливеният да я целуваш и галиш, но теб за какво ти е робиня! Ако
едничко тялото й е при теб, пак ще си сам, дори много по-самотен; пък нали
затова се стремиш към нея – за да вплетете телата си, но и душите си – за
мигове макар, в едно едничко цялостно изживяване за вас двамата! Какво общо има
това с приятелството! Не е приятелство това, ами си е обяздване на необяздено
досега животно: всъщност, обяздвате се двамата; ти вземаш нещо от нея, тя си
взема от теб своето, както дивата вълчица с плячка между зъбите се отдалечава
сред буйните зелени треви и внезапно разцъфтели храсти. Не мога да си представя
любовта без свободата.
А Ревността? Може би тя е форма на
страха, че някой по-добре от теб ще я направи щастлива, че твоето мило момиче
друг мъж по-високо ще го изстреля в божествения космос. Ала кое ли е истинското
момиче сред пластмасовите кукли, които на стада се движат по улиците или седят
бленуващи по луксозните заведения на света, наистина коя заслужава усилията да
я имаш, което значи да й позволиш тя да те притежава, да ти се качи на главата,
да ти пили нервите, с груби туристически обуща да те обхожда?
В компанията на двама съседи –
Монката, 66-годишен, и 62-годишния Гошо Въргов, в кварталното кръчме
"Диксън". Пием бира ние с Монката, а Гошо, понеже го свивала язвата,
пие неговата си мешана мастика с гроздова ракия за илач: уж да го отпуснели
болките, както казва. Черпя за 24 май, за Празника. Нали съм даскал! А
приказките ни се въртят все около болести и смърт, та се сопвам по някое време:
Хей, я да сменим плочата, що да не побъбрим за любовта, а! И Гошо Въргов, който
ходи нощем да пази складовете с контрабандно внесена чрез протекция от
най-високо място чужда стока, забравил май болките, захваща следната история...
Отиват при него и колегата късно една нощ двама мъжкари с две млади жени:
единият – циганин, другият – българче и явно доста срамежлив. А двечките с тях:
хубавки, изписанки, както каза, да се чудиш къде и що са тръгнали по нощите с
тези двама из покрайнините на Пловдив. Мангото се обърнал към Гошо и колегата
пазач: "Батка, да имате свободна стая?" Жените си кротували настрани.
Колегата на Гошо рекъл: "Идете в моята барака". Младото момче
българче взело да се колебае, как тъй четирима ще се наврат в едно стайче любов
да правят, а мангото повел по-пухкавата белосана хубавелка някъде в тъмното.
Другата дръпнала нашия срамежливец: "Хайде и ние! Какво се чудиш? Нали си
мъж". Поели и те в тъмното. Двамата нощни пазачи останали да мятат
заровете на мешаната табла.
Питам Гошо, а той отговаря:
"Бе, не бяха проститутки. Проститутката от сто метра я познавам. Нормални
жени си бяха двете, ама за пет лева се навили да легнат с онези завалии. Па то
бяха луксозни мацки! Предполагам, мъжете им са паралии. Чудя им се: за пет лева
цели два часа се затвориха с тези завалии любов да правят. Представяш ли си
какъв секс е било. Два часа са това". На Монката очите лъснаха: "Да
бях на твое място, щях да им поставя условие. Така де, защо да не пооплакнете
очи, да погледате поне онези как ги разсъбличат, галят, натискат и
мачкат?" А Гошо махва ядно: "Хайде, бе! Че такива работи за гледане
ли са! Това е интимна работа. Мен ако питаш, чудя им се на тия двечките. Хем
хубави, гледани жени, а изглеждаха интелигентни. Как тъй са паднали толкова,
особено по-пълничката как със сополив манго склонила да легне".
Слушам тези двама по-възрастни
приятели как говорят, гледам ги как се оживиха и май забравиха за болестите,
лекарите, илачите, страховете, а когато тръгнахме да се прибираме, Гошо
замислен рече: "Знаеш ли, май вече не ме кълца язвата**. Отпусна ме, бе!
От ракията ме отпусна пущината".
По-късно, докато си правя вечеря,
оглеждам ситуацията като на филмова лента, и както я възпроизвеждам, като че ли по-ясно виждам премълчаното, недоизреченото. Мразовита и мъглива мартенска нощ.
Мижаво свети лампата в стайчето на пазачите, дето са се сврели в мъглата
четиримата случайни любовници. Какво е това? Любов ли е! Щом има пазарене, пари
щом играят, значи не е любов. Но какъв пир на дивата похот и страст ще да
е било! Става оргия не за друго, а точно защото обстоятелствата всичко
насочват към необикновеното, извънредното, опасното, което силно изостря животинското
в нашите сетива. Докато върви по утъпкани пътечки на общоприетото, човек,
макар и подсъзнателно, си остава в цивилизацията, длъжен се чувства да се
съобразява с кое-що, да се самоограничава. Но в мизерно там някое място
по-далече от уютните, затоплени и луксозно обзаведени дворци, две Евини щерки
сами приели да играят роля на жертва: да бъдат похитени по особен начин,
зависими от капризите на двама съвсем непознати. Парите, скъпият накит са отключващи фактор, рамка при взаимоотношението самец-самка, ловец-дивеч. Отвъд тази
рамка, и по-точно казано: в сърцевината й, остава да властва оголеният
сексуален нагон, първичният инстинкт.
Въпросът е: а в състояние ли е
жената в позицията на жертва да изживее фазите на възбуда, желание, опиянение,
страст, сласт, екстаз, самозабрава? Вземам случая във възможно най-абстрактната
му форма и си мисля: а може би да бъде възприемана за стръв и жертва, е заложен
в женската психика? Ева възприема играта с идея, че нещо печели в крайна
сметка. Онези нищожни пет лева са цена за услугата ли! Да, може би? Или за да
изглежда, че тя е обладаваната! Ала резултатът вероятно я удовлетворява при такъв
модел взаимоотношения.
Какво ли чак толкова се случило! Мъжът ще си излее семето, т.е. ще стигне до мига, когато ще се насити, и ще я остави сама да отнесе спомена за неговото тяло, душа, а и плячката, която е отскубнала (пет лева). По-детайлно погледнато, интересува ме дали тя си тръгва сексуално удовлетворена, или след като не е имало чувства, участвала е професионално за печелене на власт, влияние, лукс или за назначение – при друг вид компании в обществото? Човек се среща с другия човек на разни нива: приятелство, общ интерес, плътско привличане, делова връзка, харесване в най-неангажиращ вид. Не смятам, че представеният по-горе сюжет е елементарна парично-стокова размяна.
Откривам забулени в мъглата неясни очертания на нещо, заложено у всекиго от нас. Подходът на жената е различен от мъжкия ни подход към секса, като част от магията на любовта. Женското има склонност да се представя за жертва, точно когато тръгва да ловува. Да изкушава и излъчва, да придърпва към себе си, върху себе си, гъвкаво да увлича мъжа там, където може би сама е премислила вече, това е Евината стихия. Проституиращата жена е начин да разберем подтекста при женското отношение към нещата от живота. Комплексът на Месалина – на вечно търсещата самка, е заложен в природата явно на почти всяко момиче и усилията на цивилизацията са впрегнати да подтиснат или поне вкарат в някакви приемливи рамки този непресъхващ, избликващ страхотен инстинкт към ловуване. Затова ли върховният Господ бог на днешната ни цивилизация носи мъжки черти?! Дали защото единствено в духа мъжът може да се състезава с Природата – майка на всички нас?
Като градим пиедестал на изкусителното женско тяло, мъжете всъщност хитруваме, примамваме своето момиче с ласкателните си внушения: О божествена ти, качи се на това място, което съм построил в твоя чест, Кралице на моето сърце, ала само не си пожелавай друг, защото другите мъже по-зле ще ти служат, по-зле ще въздигат чак до Небесата и облаците химни в твоя чест! Отскубнала се веднъж от омайващите негови настоявания, тя ще си потърси новичко светилище, където ще продължи да принася в жертва женствеността си с плътта си, докато излъчва флуиди, опияняващи мъжете.
Уседнали, успокоени и скучни, мъжете свикваме делнично да
възприемаме своето момиче, забравяме, че винаги някъде си там, макар накрая на
града, макар в мизерен коптор, твоето мило момиче е в състояние да приеме и
възкачи като свой жрец някой сополив манго. И като се прибере после при теб,
няма да знаеш какво й се е случило; но тя вече няма да е същата: защото ще си е
източила оръжията за предизвикателния необятен хоризонт на тъмните й женски
авантюри, заплетени интриги и завоевателни безпощадни набези в необятните волни
пространства на строго забраненото от теб.
Тъжен, скучен, че и тягостен е
животът на нашето момиче, с което сме в брачни или някакъв вид установени
трайни взаимоотношения. Можем ли да го разберем, като се погледнем отстрани?
Ако не се обновява възхитата, тръпката ни към нея, то личи по момичето – то
губи пластичност, нежност, косите й стават чупливи, вече не те желае, става
заядлива, напрегната от неясни и за самата нея вътрешни енергии. И огромният й
проблем в случая си ти, скъпи, забравилият колко много й дължиш. Да бях обичал
момичетата, с които съм бил, да бях обичал както са очаквали да ги обичам – ни
едно вероятно не би ме напуснало. Че кое момиче ще побегне от любовта! Но и
винаги се е намирал друг, който да ги възприеме по-възторжено, по-романтично,
по-изненадващо или изобщо, по-различно. Трябва глупачка да е момичето ти, драги
мой, та да приеме, че скучният многознайко, самовлюбеният никаквец, какъвто си
станал напоследък до нея, й е на сърце. Срещал съм и здраво закъсали готини
момичета, на които кой знае защо никой не обръщаше внимание; но те си имаха
своята чудесна гордост, държаха да ги приемат като принцеси, да ги ухажват, и
най-малкото – дискретно да им подават сигнали, че са силно пожелани, дори
обожествявани от теб, глупако.
Момиче, което държи на себе си,
няма да ти позволи да се размазваш като мекотело от чувства. Момичетата – общо
взето, мечтаят да бъдат изкушавани като ловджийки; кой предпочита дивечът
зорлем да му се навира в прегръдките! Гледам отстрани как изящно замятат
тънките си копринени мрежи, любувам се на умението им хем да са независими като
котките, хем да ни изкушават – отначало полекичка, постепенно все по-явно, все
по-откровено, докато в ушите на набелязания за отстрел самец заблъска Голямата
тръпка на копнежа му по жена. Учудвал съм се как понякога дори неопитно момиче
успява да разпознае истинския мъжкар сред куп кухи аполоновци. Често се е
оказвало, че избраният за отстрел екземпляр е неособено привлекателният сдържан
и срамежлив момък, който с нищо особено не блести. Младата жена обаче е наясно
– сред обсаждащите я не й е нужен някой ръб, комуто да одере скалпа и да си го окачи
на колана до отстреляните вече пауни, зайци, фазани. Тя търси онзи, който като
че ли не отдава значение на нейните дискретни предизвикателства – ето стръв,
достойна за женското любопитство, и ще прави опит да извади безразличния от
черупката му, ще му се усмихва гальовно, ще се отърка уж случайно в него,
сладичко ще чурулика и ще му се мотае наоколо. Увлече ли се по нея обаче, по
мъничко и много полекичка ще се отдалечава, сякаш ще го побутва по чело: Ей,
хубавецо-о! Не бързай, мили! Толкова лесно няма да ме постигнеш. Отчаян,
озадачен, той спира преследването, вкопава се на място и... тогава започва
любовната Евина авантюра. Тя вече знае – той е налапал стръвта, вече страда,
бленува я, вече не мисли за друго, освен за нея. Може би ще му позволи да я докосне,
и увлечен, опротивял и на себе си от плътските си мераци, ще го отведе лекичко
през смях и глъч чак до Едемските градини, които не е и сънувал. И всичко
напомня опитомяване на дивото мъжко животно за впрегатен добитък. А кой е
звероукротителят не всякога е ясно. Вгледайте се пак в благопристойните бракове
и любовни връзки на заможен тъпак с интелигентна млада дама, ако търсите
отговор!
Ако нещо ме е облагодетелствало в такъв род много нежни авантюри, това ще да е вроденото ми нехайство. Ако нещо някога ще ми е попречило, това ще да е, когато са ме усещали, че ги вземам твърде дълбоко. Силно увлеченият я плаши, тя интуитивно усеща, че той е склонен да посяга към личната й свобода; обратно – уравновесеният е предизвикателство, може да му се облегне като на дънер, да се подслони при него, да го боготвори, по женски да го ласкае и пришпорва. Обаче и дънерът е до време! От стария пън става прекрасен ориентировъчен знак, кота, репер! Мятайки се в живота си на жена както пъстърва в пенливия поток, ако не винаги е наясно сама със себе си, наясно е с дънера.
Мисля си: Ах, Боже мой, ако ви нямаше на света вас, момичета, млади духом, много жизнени и изкусително страстни жени, отдавна да ни е опротивял животът с всичките му шарланени сериали на войнстваща посредственост! Нe знам по-могъща тръпка от авантюра, в която действащ мотив е любовта с много умна, интелигентна жена, която не само държи на цената си, а и вдъхновява мъжа до себе си към висини.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар