петък, 17 юни 2016 г.

Ars Poetica - ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

Прането, манджите, метенето, паниците,
скитала съм по магазините, мили мой,
закъснявала съм, но не съм те питала
няма ли най-сетне да видя покой!

Мърмориш, все риеш пода с копитата,
сметка ми търсиш и все ти си прав;
как да се хваля с теб пред роднините,
като сам се не виждаш с тоя крив нрав!

Била съм все киснела пред огледалото,
в неделя обичала съм до обед да спя,
единствено у мен изкушава те тялото,
а не, мили мой, че и аз съм с душа.

Бойлера вечер докрай съм източвала,
не съм ти оставяла топла вода,
била съм нехайна, често неточна,
по-често съм казвала Не, вместо Да.

Кога, мили мой, ще ме разбереш,
жена не се удря и с цвете дори,
предпочитам да ходя боса и пеш,
не с принц Еди кой си Кесия с пари.

Как смяташ, мили, да продължим –
заможни просяци или бедни крале,
с теб да съм жалка първа дама на Рим
или Жар-птица с бели красиви криле?

Plovdiv, 17 uni 2016

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...