ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН Къде ми е снегът от лани?/ Къде си, януарски сняг?/ Останаха ми белези от рани/ и минало в лудешкия му бяг. – Аноним (1947)
1 uli 2022
tisss: – Родихме си децата в подреден, макар и кофти свят, и ги хвърлихме насред хаоса на слободията. Вече не знам родител 1 или родител 2 съм... Лъвицата Надя ми роди внук, и внукът ми е палав амбициозен хлапак: едва ли ще се остави отрепки за носа да го водят, да го лъжат, както лъгаха нас. Надявам се умно да отмъсти заради излъганите ни надежди на две поколения обикновени българи, които повярвахме на лицемери и отрепки, настанили се след славния за тях Десети ноември на власт.
Виктория: – Да разчитаме на внуците да си направят един по-добър свят!
tisss: – На Гребната база с велосипеда съм. Чудесно време! Всеки ден, през ден или два съм тук да си поема дъх, на десетина километра от крайния квартал зад шумното кресливо гето Столипиново, където живея от януари на далечната 1979 година.
Виктория: – Браво на теб! А аз дремя в офиса на работа в задушна София.
tisss: – Представи си, че си пийваш кафенцето с чаша малцово уиски в дружелюбна и приятна компания на къмпинг нейде край Балчик или на терасата на хотел в курорта Албена, и тогава 1 юли ще ти се види райски! Без илюзиите си, човек е нещастен.
Виктория: – Да, ама като отворя очи, хич няма да ми се вижда райско.
tisss: – Както пее истински певец. Сравни го с воя на чалгата. Писна ми от лицемери, които ми говорят за политика с хъс на ощипани. Дали разбират народа тези устати говорители с гняв и апломб. Висят си сред облаците, целите в бяло, целите в зъби и перушина. При нас, а май и вред по света, политиката е занятие за персони с огромна уста, мощен бял дроб и без сърце. Истинският стопанин обединява, фалшивият всичко разпилява. Толкова е просто! Или като чалга-певци – сърцераздирателно пеят за вечната любов и съвсем не разбират, че за съкровени неща се изразяваш по човешки, не мяукаш, ни наддаваш вълчи вой, не крещиш от трибуната с камерите и микрофона, нахлули в дома ти от тв-екрана на скъпоплатените чрез реклами "национални" медии.
Виктория: – И интересчии.
tisss: – Продажни, алчни, нагли. Майка си и баща си ще продадат, камо ли България. Не очаквай милост от тях!
Виктория: – Абсолютно! Нагли, защото се самозабравят.
(Два часа по-късно.)
tisss: – Толкова е хубаво сред природата! Току-що се прибрах от Гребната база.
Виктория: – Че много рано! Изобщо не ми се стои затворена в офиса.
tisss: – Тръгнах в 7, там бях в 7,30 ч. Доста народ обикаля наоколо – велосипедисти, пешеходци, гребци в Гребния канал, гларуси и чайки, влюбени гургулици над главата ми... явно си имат малки. Гларусите ловуват пред очите ми, току някой кацне на два- три метра от моята пейка, върти главица, оглежда се. Хвърля ли му шепа слънчоглед, спуска се да кълве. Мъжка лисица (лисугер) преди месец, докато белех ябълка, дойде да рови из обелките...
Виктория: – Как разбра, че е мъжка?
tisss: – Появи се възрастен мъж с шишенце прясно мляко и парче най-евтин салам. В храстите сложил кутия, тури всичко това в кутията и взе да подвиква към храстите зад мен: "Лиско-о, Лиско, ела, Лиско". Спира народ, снима лисугера със смартфоните.
Виктория: – Обожавам лисиците.
tisss: – Преди две години може пък и същият лисугер да е бил: дойде, измуши се из храстите, дето се бях забил да чопля слънчоглед, и го снимах. Питам работниците по поддръжката на канала, казват: "Знаем я лисицата, слиза нощем до водата да лочи".
Виктория: – Ако можех да си гледам фенек, щях да си взема. Невероятни са. Всички лисици са красиви.
tisss: – Елегантен хищник, и на мен ми харесва. Но фенекът** е пустинна лисица от Сахара, френският аристократ Екзюпери го описва в книгата си "Малкият принц".
Виктория: – Тези дни, като бях в Прага, видях фенек на живо. Много по-хубав е.
tisss: – Лисугерът от Гребната база е по-едър и по-красив от затворения в клетка.
Виктория: – Дано не го убие някой! Че всякакви гадове напоследък се появиха.
tisss: – Тук всяко лято някой се самоубива или го убиват. То е част от пловдивската Гребна база. Райски кът, където самоубийците избират да си сложат край на живота.
Виктория: – Кофти!
tisss: – Миналото лято Георги Мелев (1942) – стар приятел, който обеща да ми даде да покарам моторницата му с голям надпис "Спасител", заради което понякога яко го подземам, го виждам силно разстроен. Какво ти е бе, Гошо, – питам, – да не си болен? Сочи ми високо дърво: "Идвам на поста с моторницата в осем и трийсет сутринта... и гледам: едър, як мъж виси на дървото край пътя зад канала и ветрецът го обръща ту с лице към мен, ту с гръб". Любовна тъжна история. Писаха в днешния вестник: на 52 години, дошъл човекът чак от град Стамболийски тук, край кабинката ми да се обеси.
Виктория: – Малийййййй!
tisss: – Преди десетина години полицай в патрулката със служебния си пистолет се застреля на алея край Гребния канал. Пак нещастна любов. Младо момиче от Смолян си вързало камък на шията и се хвърля от Моста на влюбените над Гребния канал. А говореха, че била опитна, професионална плувкиня. И пак от спасителя го научавам.
Виктория: – Луда работа!
tisss: – Райско място! Мислил съм си: като да има някаква магия, та все тук избират да си сложат край на живота нещастни хора в разцвета на силите си.
Виктория: – Гадно е да се самоубиваш, болезнено! Като може с хапчета...
tisss: – Майка им на щерките ми три пъти се трови. След втория опит ми е говорила: "Боже мой, Жоро, колко съм била глупава!" – и все пак направи и трети опит... Изпила беше пет опаковки фенобарбитал (ок. 50 хапчета). Открих празните опаковки в шкафа под прилежно сдипленото й бельо. Откривам я в пет сутринта до мен да хърка с пяна на устата, в несвяст. Влюбила се в бивш затворник, раздвоявала се, че не може да се раздели с мен и двете ни дъщерички. Около два месеца я държаха под наблюдение в тукашната психиатрична клиника, над моргата в подножието на Джендем тепе.
Виктория: – Ами тя си е била за лудницата!
tisss: – От 16 часа на 31 август 1983 г. до 6 септ. 8 ч. сутринта баща ми береше душа в Клиниката по изгаряния тук, в Пловдив, и всеки ден първо минавах през пазара да купя плодове за тази, която по същото време беше в Психиатрията на Джендем тепе, на 50 м над Клиниката по изгаряния, където баща ми в течение на шест дни умираше, след като жигулата му избухна в пламъци на паркинга на милиционерския блок в жк Тракия. След третия й опит да се самоубие с хапчета. Какво знаеш ти!
(Часове по-късно...)
tisss: – Приятеля ми от детството Тодор два пъти съм го спасявал от удавяне. Един Стефчо от добруджанското село Гурково, докато бяхме километър навътре в морето край Балчик, му се схвана кракът, него го извлякох жив и здрав на Балчишкия градски плаж; за благодарност същият Стефчо от Гурково ми завлече дългосвирещата плоча с "Литургиите" на Чайковски. Жена ми три пъти съм я връщал от смъртта. Тровеше се отначало, че след като беше живяла четири години във Варна, не можеше да свикне с Пловдив и река Марица наричаше "кална вада", или заради мъж, когато е била силно влюбена. Стигна се дотам, леля ми Василка от Пазарджик у дома пред майка ми да ме пита: "Жоре, лелиното, ти нефелен ли си?"
Виктория: – Малеееее! Лягам си, че утре пътувам за Македония.
tisss: – В последното си предсмъртно писмо, писано в склада на огромния магазин "Евмолпия", където работеше, беше написала четири писма – до дъщерите, до майка си и баща си, до любовника, до мен: "Жоро, ти си добър, но разбери, Иван е слънцето за мен". Иван Щипков от Калояново, бивш пандизчия. Здрав мъжкар, груб, но честен!
Виктория: – Малеее!
tisss: – Объркал съм се, че сме събота сутрин. Спал съм допреди половин час, след като се прибрах с велосипеда от Гребната база, та се чудех до някое време що вместо по-ярко да се издига слънцето в небесата, започна да притъмнява... Акъл море, глава шамандура! Живеем като в просъница в нашата самоунижаваща се България. Преди години, когато вече ме бяха прогонили от пловдивския ни младежки вестник, а жена ми не можеше и не можеше да си намери работа и нощем ми плачеше на рамото... Та седим си по онова чудно време в кипро кафене на тротоара край някогашния завод за електроника "Кочо Цветаров" срещу стадион "Христо Ботев" с Марин Кадиев (1939) – преподавател в Пловдивския университет, и отгоре-отгоре – колкото да ми олекне, му разправям част от преживяното до онзи момент, а Марин се плесна по челото и казва: "Завиждам ти. Имаш толкова интересен живот! Сега от тебе се очаква само здраво да си седнеш на задника и да опишеш преживяното. Имаш готов сюжет за роман!" .jpg)
Илюстрации:
- Особеният живот на влюбената жена.
- Пловдив. Залез над Гребния канал***.
–––
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар