понеделник, 3 април 2017 г.

Публицистика – ГРЪНЧАРЯТ И ФИЛОСОФИЯТА НА ТАРИКАТИТЕ

ГРЪНЧАРЯТ И ФИЛОСОФИЯТА НА ТАРИКАТИТЕ

    Подлостта и лицемерието затова са опасни, защото обикновено ни сварват неподготвени. Предателят винаги е довчерашен близък приятел и съмишленик, на когото сме се доверили. Книгата "Ламски" в пълния си обем от 496 страници беше проектирана да се появи пред читателите на 6 май 2004 г.
* Всичко вървеше по план, докато зависеше лично от усилията на автора. Стиснах зъби, пристегнах колана с една дупка навътре,
изтеглих заем от две хиляди лева и поръчах отпечатването на човек, когото от трийсетина години знам като редактор в известно преди време с храбростта си провинциално издателство.

    Наслушах се на хубави приказки от то
зи приятел, и тъй да се каже, взех, че му се доверих. Броих парите немалка за моето дередже сума, и зачаках моя Гергьовден, размечтах се за моя си личен празник, понеже книгата без читатели не е никаква книга. Онзи човек вървя по петите ми, звънеше ми и посреднощ като любовница, докато да си получи накуп парите за онова, което обеща да стори, сетне изчезна от хоризонта. Като въртя телефона да питам какво става с отпечатването на книгата, чувам свежия глас с познатите обертонове на мъжественото, каквито ми бяха дотук впечатленията от тази рядка птица. "Що ме безпокоиш гневи се. С книгата ти всичко е наред. Ще стане. Ще ти се обадя, кога съм готов. Скоро книгата ще я имаш."

    Тъй я караме досега
**, вече десетина месеца.

    И понеже имам работа с типичен
Герой на нашето време, не разполагам ни с яки нерви, нито с пари за пилеене, а не вярвам, хич вяра нямам на българското ни правосъдие, пих чаша студена вода, па си рекох: Е, Гьорги, радвай се, че само с толкова се размина. Този харен тип живота ти можеше да почерни, да ти обере и залците от масата, да му станеш до гроб донор с надеждицата, която великодушно ще ти обещава винаги щом го откриеш, все до гуша зает в неговите обществени дела.*** С малко се размина, но за хвърлените нахалос парици ценен урок получи.

    Урок ми е кои бяха по Тодор-Живково време
преобладаващите назначени за поети и писатели, как стана тъй, че тарикати, т.е. хора без достойнство и съвест бяха въздигнати за изразители на този доверчив народ. Не ща друго освен да кажа на българите от моята черга, живеещи в оскъдица, но съхранили честност и достойнство, колко по-важни са за България от прославените сламени кукли, с чиито образи и лични драми медиите всекидневно ни манипулират. 

    Когато стойностното (градивното, човеколюбивото) слиза до нивото на посредственото (разрушителното, зло
стното), рискува да бъде уподобено на своя антипод. Поначало за да добие значение, несъстоятелният ум, понеже му е никакво духом зрението, търси да надуши като прасе в гъстия лес нещо подредено и слънчево, за да го преоре със зурла. Цивилизованият ум не ще спечели в пряк двубой с варварите на света. Слизането на ниво ръкопашни схватки е голямо изкушение за талантливите строители на разбирателство и хармония, но това снижаване носи ползи единствено на неандерталеца. Избягвайте словесни и всякакви препирни с този образ на посредствеността, независимо как сам обича да се титулува – поет, писател, философ, психолог, демократ, единствен защитник на европейските духовни ценности.

    За да увлечеш множеството онеправдани и унижени, не ти е нужна барикада, а упоритост да следваш добрия стил
, доколкото това ти е възможно, да избягваш конфронтацията с тинестите подмоли на обществото, внимателно и с уважение към човека да напомняш, че в духовен план злобата, отмъстителността е жалка.

   Неврастенична
госпожа от личната ми серия "Добри познати" по нрав странно ми напомня Анастас п.Хинов, който беснеел срещу Апостола Левски, но Левски не промълвил думица срещу злостните му приказки и интриги, а много внимателно го пренебрегнал с достойното си държане в комитетските дела сред обикновените българи. Исус и на кръста не говори срещу фарисеите; обвинение срещу фарисеите е стилът му на живот тук долу, сред най-най-обикновените човеци.

    Моите наплашени
съграждани и сънародници полека-лека започнаха някак да проумяват, че властта на мародерите не е опасна за душата на един народ и за духа на нацията, ако я елиминираш тази власт като случайно и мимолетно присъствие в общността ни. Този корумпиран до мозъка на костите, затънал в лицемерие лъже-елит, особено влюбен в титлите, боледува от злост; от алчност и самовлюбеност първите ни хора вече са придобили гримасата на озлобено парвеню, пришълец от тресавището на политическите еднодневки.

Пловдив – европейска столица на културата 2019
Plovdiv, 24 fev. 2005 edited 3 аpr. 2017
____
* Християнският празник Гергьовден.
** До датата, когато писах текста.
*** Лафът беше: "Виж сега, за годишнината от рождението на Ботев са ме ангажирали да изнеса слово пред паметника му в Градската градина. Написал съм го това слово донякъде, ама да мине празненството, и ще се заема с книгата ти". 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...