сряда, 20 юли 2016 г.

Ars Poetica - МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ПРОКЛЕ

МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ПРОКЛЕ

На улицата срещнах Старостта  
върху тояжка суха се подпираше,
надникна ми чак в очните дъна 
и нещо ми прошепна за умиране.
 

Умиране! Изгледах я смутен
, 
а в гърлото ми буца се втвърдяваше 
какви ги дрънка! Миличка, без мен 
не ще е то живот, а оцеляване.
 

Завтекохме се в кръчмата с Иван, 
Иван
с когото даже сме приятели, 
и го видях блажен в сандък голям
 
положен
; и почувствах се предателски. 

Той всичко бил постигнал и сега
 
бил ден да пием само и да лапаме
, 
до гуша му дошло от суета
 
оставало да хлопне сам капака си.
 

Видях го
цял, красиво побелял, 
засилен като щъркел пред излитане.
 
А с тебе, миличка, съм оцелял,
 
понеже ти до смърт си ме проклинала.


Пловдив – културна столица на Европа за 2019
Plovdiv, 29 mar. 2007 not edited 20 uli 2016

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...