вторник, 19 юли 2016 г.

Ars Poetica - ДЪЖД В СЛЕДОБЕДА

ДЪЖД В СЛЕДОБЕДА


Не мога да ти се обадя. Не, не мога.
Навън е дъжд, такова тъжно време.
Лилав е здрачът зад прозореца
и минувачите като насън се движат.
Една жена с червен чадър пресича
пространството край шадравана. 
Тихо е.
Ръмежът на дъжда едва се чува.
Изтрил е някой от небето птиците,
в небето само облаци. 
Не зная как
със лошите си мисли да се справя,
но времето на този свят усещам
как движи се в мъглата все към лятото.

Дали при нас ще се завърнеш, Лято?
(поляна горска, в утрото разцъфнала.
Целувките. Косите ти изтичащи.
Спокойствието. Плахата усмивка.)

Но в тази длан, която знае толкоз много,
днес в тази длан как нищо не остана:
две капки – дъжд, сантименталност
и малко здрач, от миглите ти паднал.

Как искам да те видя, да ти кажа...
Подтиснат съм от слабостта си, Обич.
Желал бих всичко твое да забравя,
да се стопиш у мен като дъждовен облак.
Ала със думи следвам твоите устни,
лицето ти – тъй бледо, тъй далечно,
гори у мен... и ненаситна жажда
да те обичам 
безнадеждно 
ме обзема.

Не мога да ти се обадя. И не трябва.
От старост оглушал е телефонът.
Навън – и дъжд, и облаци, и хора,
и всичко там в мълчание изтича.
Над Пловдив няма птици. Иде Зима.

Сега ще се загърна с малко нежност.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 2 noe. 1976  edited 29 sep. 2017

Ars Poetica - БОЛКА ЗА БЪЛГАРИЯ

    Мутри по морските ни курорти, феодали по селата, крадци на ток в парламента, партии, създадени в Анкара и Турското посолство, затвори, пълни с апаши кокошкари, символични заплати и работа без трудов договор, пенсионери с трудов стаж над 40 години, но с по 5 лева на ден, и на всичко отгоре – ограбвани, пребивани до смърт от крадливи цигани, нежелаещи да работят, изпълзяли из смърдящи гета, и пр., и пр. Това е днес Отечеството, след като четвърт век се управлява от Посолството на САЩ. Вж. https://www.actualno.com/crime/kmet-blyska-dete-s-djipa-si-ostava-bez-nikakvi-posledici-news_551449.html

БОЛКА ЗА БЪЛГАРИЯ

С плач, на пролетна шума ухаещ,
на утрини ведри и ручеи смях,
бяхме хлапета, които не знаят
ни що е доверие, ни що е страх.

Нас ни пердашеха здраво бащите,
галени бяхме едва щом заспим,
всеки си криеше в гордост сълзите,
макар гладен, бит, но непримирим.

Дружахме с улични песове, котки,
с врабци и мишлета на някой таван,
с хули замеряни, драскани с нокти,
да се справя се учеше всеки тук сам.

Пред нас не застилаха килим от рози,
бойки тръбачи не вървяха пред нас,
не бяхме зяпачи в обаятелна поза,
а суров материал за Народната власт.

Тази власт се зовеше фукливо народна,
а слухтеше да не я предадем
и се усетихме за кратко свободни,
трохи щом ни хвърли да се наядем.

Българийо моя, земя на герои,
хлапаци останахме бедни и зли,
но ние, Родино, и днес сме твои
рожби, понеже за теб ни боли.

Избата, в която мина ранното ми детство

 
Plovdiv, 19 uli 2016

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...