Ти обеща й Райските градини,
а в тръните от страст я насади;
сега и просяк нищ оттам да мине,
събужда похот в нейните гърди.
Умът от пивко вино се опива
и тя – вакханка след Оная нощ –
е трижди по-коварна и красива,
когато знай, че си проклет и лош.
Вълната тъй към огъня се втурва
в страха си женски да го угаси
и благоверната в миг става курва,
измамника обвила със коси.
Душата й не спира да мечтае,
щом похитителят обърне гръб,
че именно такъв – жесток, нехаен,
посял е семенце на черна скръб.
И докато е жива, ще го помни,
насъне ще го мами с нежен глас –
изящна амфора или пък стомна,
нещастна от любов, разбита с бяс.
Пловдив, 25 декември 2009 - 2 април 2014 година
.jpg)
.jpg)
