събота, 6 август 2016 г.

Публицистика - НУЖНИ СА НИ СЪМИШЛЕНИЦИ, НЕ ВРАГОВЕ

НУЖНИ СА НИ 
СЪМИШЛЕНИЦИ, 
НЕ ВРАГОВЕ

    Религията ме интересува, доколкото ми служи да разбера скрити пластове от човешката ни природа. А че ортодоксията (православието) пренася посланията на Исус, каквито са в първоначалния им вид, т.е. без да ги редактира за удобство уж на католик, протестант и пр., за мене е факт.

   Според една версия Калугеровският ми род начева от двама братя, избягали от някогашно Търново, да не ги осъдят на смърт, че убили конекрадец мюсюлманин. Предполагам, имали са кръвна връзка с монаси, ако не били самите те духовници вероятно от манастир край Старата българска столица. Случайно ли е, че селището плаща данък не към хазната на Османската империя, а към местния манастир "Св. Никола"! Пък и името Калугерово, непроменено през петстотинте години щастлив живот под сянката на Полумесеца мене лично доста ми говори.

    12.06.2002.

    От седмица романът на някой си Томас Пинчън "Обявяването на серия № 49" лежи върху нощното ми шкафче. Преди дни четох първата глава от общо шестте и не ме хвана: стори ми се претрупано, досадно, увъртяно четиво. Днес най-сетне набрах решителност да продължа четенето и втората глава на романа ме накара да захвана четенето отначало. Едва сега открих в какъв ключ (стил) е писал авторът. Видя ми се нещо разкошно, нещо супер.

    Когато фалшивото онаглее и от смешно стане непоносимо, внезапно изпод земята сякаш явяват се личности, които изпървом го пародират, а сетне се чуват призиви за бунт и революция. Младото поколение започва да мечтае за коренна промяна, а възрастните понеже ги тревожи хаоса на промяната, призовават за благоразумие, докато нещата не се превърнат в остър сблъсък на интереси, докато стане ясно, че по досегашния начин повече не може да се живее с достойнство.

    Променяйки из основи обществената нагласа, отричайки старото, забравят правилата за човеколюбие: с мръсната вода изхвърлят от коритото и детето, както образно напомня нашенска поговорка. Така се случва у нас подир Освобождението, така се случва подир края на Втората световна война (след 9.ІХ.1944.), така се случи и след 10.ХІ.1989 година. Първо надделяват идиотите, безскрупулните; минава едно десетилетие, две, три десетилетия и един слънчев ден откриваш, че си пак същият: извъртял се поредният цикъл проекти и разочарования от облеклите се отново във власт войнстващи Невежество и Алчност. Само имената върху табелата сменени: ако преди беше социализъм-комунизъм, днес ги зоват европейски духовни ценности, либерална демокрация.

    Положителното е (за който разбира), че успехът главозамайва, прави идиота щастлив егоист; а сривът, разочарованието, страданието внасят у същия този идиот капчица човечност.

    Поколенията се менят, докато Историята е низ от повторени грешки.

    Човекът пред компютъра не е по-съвършен от библейския Адам, крачещ с пот на чело подир ралото. Допускам, човекът пред компютъра е много по-далеч от Истината, понеже от всички посоки е манипулиран със съвършена електроника за промиване на ума, каквито древните манипулатори едва ли са имали под ръка.

    В луксозното си жилище модерният неандерталец не проумява природата, смяната на сезоните, движението на небесните тела, нито узнава Космоса в хармоничната му цялост, не знае кефа чрез босите си стъпала да откриеш колко грапава и все пак любяща е Земята под нозете ти.

    20.06.2002. 

    Приключих с "Обявяването на серия № 49" от Томас Пинчън. Побъркана проза с високо заявени претенции за артистичност, стил и многопластови послания. Не ми хареса! Гадно е, когато лудият се окаже и доста интелигентен.

Томас Пинчън (1937)

    Накратко, пренасяме информация, която в повечето случаи не осъзнаваме или нямаме нивото интелект да осъзнаем... Е, и?! В Библията същото е изречено по-величествено, но и далеч по-простичко. Защо са му актьорските трикове, не го разбирам този северноамериканец г-н Пинчън*.

    22.06.2002.

    Вече съм наясно, че съм човек, който накланя човеците наоколо не в своя полза, а за да бъдат по-истински. В основата на цялата работа е самочувствието ми, че мога да се справям със заплетени положения. Това измамно чувство ми е необходимо като гориво за двигателя на моята любима тигра.

    Романтично е да река, че славата не ме изкушава; напротив, драги дами и господа, силно изкушен съм; но колкото по-силно изкушен, толкова по-ниско в сенчестите подмоли на вировете на неизвестността ми се налага да се спускам.

    Всякакъв вид похвала с времето се научих да приемам като удар под кръста, като варакосана рамка, в която пробват да ме натикат с нимба от фалшиво злато. В сумрака на неизвестността има уют. Неизвестността е удобна – сливам се с пейзажа и ми е свободно да дишам, да живея както си знам.

    Самурайският меч не се занимава с дреболии, не служи за разгонване на мухи. Онези, които размахват оръжия с вдъхновение, не ме възторгват. Преекспонирана страст смятам за отвратителна слабост на характера и на всякаква институция, вкл. нашумялата с ужаси и вандалщини през последно време т.нар. Ислямска държава.

    Животът по ярко осветени от слънцето места не е най-жизнен; там е пустош, ветровете разместват пясъчните планини с нехайство на дете в причудливи, но безплодни форми. Пясъците са погребали не само оазиси, но и цивилизации.

    Неприятно ми е да съм наблюдаван, аз съм Наблюдателят. Неприятно ми е да ме тълкуват; аз съм Този, който тълкува. За да пишеш, трябва да си Някой, нали!

    Да атакуваш открито е елементарно; постижението е да узнаеш из основи как действа Системата... без да я дразниш с крясъците си, защото в такъв случай тя се възпроизвежда като многоглава хидра.

    Не ми се застава срещу зъби, нокти, рога; душата на човека е бледорозова и със зърнеста структура – тя ми е целта. Издирвам съмишленици, не врагове.

    Злото, злобата, ненавистта са като лошия дъх. Вонят. Дяволът, пишели през Средните векове, вони на сяра. А може би на сероводород, на пръдня?

    Уханията се носят към нас от най-безобидна наглед част в Мирозданието. Тъй уязвим в очарованието си е едва-що развилият се цвят!

    19.07.2002. 

    Блестящият отвън живот по-често е белег за дълбока духовна запуснатост и поквара. В България идиотите, куртизанките, пладнешките разбойници живеят като на рекламна витрина: стотина хиляди, включително адвокатите им, журналистите им, гувернантките им, метресите, телохранителите, шоумените им, курвите им.

    Тези дни попадам на статистически сведения, че всяка година след Десети ноември 1989-а досега от 1 януари до 31 декември над три хиляди българи си слагат край на живота заради ужаса да продължат да живеят в унижение.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, edited 7 avg. 2016
–––––
Пинчън е сред най-изявените представители на американския постмодернизъм от втората половина на XX век. Творчеството му се отличава с метафоричност, богата лексикална и техническа ерудиция по теми и сложни въпроси от математиката, историята и пр., в които фикция и реалност са слети в неделима симбиоза. Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%9F%D0%B8%D0%BD%D1%87%D1%8A%D0%BD

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...