Ars Poetica - If I Could Be Where You Are

НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТИЛАШЕ ЛЕГЛО

Ядяхме само праз и лук оная зима
и две торби фасул с гранясала сланина.
Аз пушех най-противните цигари,
че бяха евтини, а бедност ни попари.

По цял ден тичах някак да спечеля
пари за кино и сладкарница в неделя.
Децата ни край нас не със играчки,
а си играеха с буркани празни и капачки.

И колко стихове тогава не написах,
понеже щом до мене гола във леглото
съглеждах те, аз губех дъх и мисъл,
че много те обичах и защото

ти беше, мила, толкова красива,
като разцъфнало дръвче и плодна нива.
Приседнала на крайчеца на стола
аз съзерцавах те – обичана и гола,

косите си как решеш гледах и така
отлитнаха най-веселите ни години,
за да запиша днес със трепетна ръка,
че всичко хубаво отдавна мина.

МАРИЯ...

Непростени ще останат греховете ми, уви!
Кофти думи, уж от плява… А от тях боли.

Глъхне Пловдив под мъглата и сред родна кал
пак на куци крак в лайната сякаш съм живял.

Гърлото ми нежно стиска първобитен страх -
доста… като странна птица, тук си поживях!

Ще е утре на балкона чаят недопит,
ала хвърчила ще гоня пак зад някой рид.

Моето момиче*, зная, чака ме Отвъд -
дяволите най-накрая да ме отведат.

___________________
_{* Г-ца Смърт. Бел.м., Jores.}