ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1638.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1638.)

  Нямаме нищо друго освен любов на земята./ Не допускай да ни обгърне студът!/ Много далеч все още/, и без значение къде/, покажи ни, че те има/. След много време, в края на една гора/ – в гората на спомените/, появи се неочаквана/. Хвани ни за ръка/! И ни спаси. – Жак Превер (1900-1977)

  6 apr. 2011

ЕФИМЕРИЙ*

Свърши кафето в кутията, свърши ми чаят,

цигарите – и те на привършване, редеят,

Октомври изнизва се, животът – също, скучая,

оттук-насетне как ли ще е... нямам идея.

Две-три мечти ми се търкалят захвърлени,

паяжини красиво обрамчват прозореца –

иде ми да се грабна и заедно с мъртвите,

да се запилея и аз нейде из Космоса.**

Отсъствието едва ли ще се забележи –

младостта е весела, празнична, шумна!

Навестиха ме тези дни внезапно копнежи

и любовта ти... Ах, Сладко мое безумие!

Пловдив – европейска столица на културата

Plovdiv, edited on 11 sep. 2024

–––

* Жаргон. От църк. речник: Свещеник, комуто е ред да е дежурен за ежедневно служение през седмицата.

 ** След като мислещите българи се запиляха по чужбините, а тук останаха отродници и бивши доносници на Държавна сигурност да ни мътят главите с личните си драми, все някой трябва да се заеме с духовните работи на България. Бел.м., tisss.