ПРИСЕДНАЛ КРАЙ ЖАРТА НА ЗАВЕТ
Приседнал край жарта на завет,
премислям минали неща:
за пеперудени поляни
и низ отколешни лета –
за листа жълт, за скрежа бял
в мъглив ноември отлетял,
за мразовития ветрец,
косите буйни разпилял.
И мисля, край жарта приседнал,
за бъдния бленуван час,
когато пролет дойде нежна
и няма да я видя аз.
Цял низ неща са ми до днес
невидени, далеч от мен:
та всяка пролет този лес
нали различно е зелен!
И пак си мисля край жарта
за всеки мой добър познат
и всеки, който подир мен
ще радва този пъстър свят.
И уж седя, подвил съм крак,
а в себе си се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих и дружелюбен глас.
Приседнал край жарта на завет,
премислям минали неща:
за пеперудени поляни
и низ отколешни лета –
за листа жълт, за скрежа бял
в мъглив ноември отлетял,
за мразовития ветрец,
косите буйни разпилял.
И мисля, край жарта приседнал,
за бъдния бленуван час,
когато пролет дойде нежна
и няма да я видя аз.
Цял низ неща са ми до днес
невидени, далеч от мен:
та всяка пролет този лес
нали различно е зелен!
И пак си мисля край жарта
за всеки мой добър познат
и всеки, който подир мен
ще радва този пъстър свят.
И уж седя, подвил съм крак,
а в себе си се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих и дружелюбен глас.
Разпалва вихърът жарта,
фучи в дълбокия комин –
изпаднал в лен и самота,
в нощта съзирам свода син
на бъдещите славни дни
и може би сега от мен
едва ли има по-щастлив,
загледан в бъдещия ден,
когато няма да съм жив.
Авторизиран превод: Jores
Пловдив – европейска
културна столица 2019
Plovdiv, 22 noe. 2012 – edited
16 uli 2017
____
* Първоначалият превод:
Аз мисля, седнал карай жарта
за минали неща:
за пеперуди и поля
в отколешни лета;
за листа жълт, за скрежа бял
в септември отлетял,
с мъгли сребристи и ветрец
косата ми развял.
Аз мисля, седнал край жарта
за онзи бъден час,
когато дойде пролетта
без да я видя аз.
Безброй неща стоят до днес
невиждани от мен –
та всяка пролет, всеки лес
различно е зелен!
Аз мисля, седнал край жарта
за всеки стар познат,
за тез, които подир мен
ще видят този свят.
И уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих другарски глас.
Илюстрации: 1970, София, състуденти край ез. Ариана зад Орлов мост; 1977, Пловдив, първата ми дъщеря Вера край Марица.
* Първоначалият превод:
Аз мисля, седнал карай жарта
за минали неща:
за пеперуди и поля
в отколешни лета;
за листа жълт, за скрежа бял
в септември отлетял,
с мъгли сребристи и ветрец
косата ми развял.
Аз мисля, седнал край жарта
за онзи бъден час,
когато дойде пролетта
без да я видя аз.
Безброй неща стоят до днес
невиждани от мен –
та всяка пролет, всеки лес
различно е зелен!
Аз мисля, седнал край жарта
за всеки стар познат,
за тез, които подир мен
ще видят този свят.
И уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих другарски глас.
Илюстрации: 1970, София, състуденти край ез. Ариана зад Орлов мост; 1977, Пловдив, първата ми дъщеря Вера край Марица.