tisss: 03/04/23

събота, 4 март 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1202.)

За съвсем кратичко сме тук, в най-добрия случай 90-100 години – колкото да усетим Вселената край нас и у нас. Безпристрастно (нелицеприятно по руски език) погледнат, животът е печал и финалът му си е винаги един и същ, ама пък толкова е романтично да съзнаваш, че хем си грешен, и въпреки това, и все пак ламтиш за още и още, и още, докато шепа гробищна пръст засити очите. – Аноним (1947)

15 avg. 2014

СПОР С УЧИТЕЛИТЕ ПО ФИЗИКА

Значи, вие твърдите, че е нежива

водата, която край нас се излива,
че Реката, която е също вода,
че Дъждът, който вали над града,
над селца и градини,
над оазиси сочни, над сухи пустини,
че Дъждът, който и снощи валя,
няма ни тяло, нито крила,
и е само супа от молекули...!

Значи ли това, че още не сте чули
как Дъждът по плочници и тротоари
цяла нощ и цял ден с нас разговаря
и от ужасно просмукващата се влага
нещо печално в сърцето поляга?
И Облакът, който от езерото се вдига,
нима трябва да е записал на книга
посланието, че нещата неодушевени
са само наглед безжизнени, мъртви,
само привидно застинали, неми
и че човекът е божествен именно с това,
да проумява недоизречените им,
но чудесно внушени велики слова!