По форумите, по площадите плиска словесна вода. Дори доносникът реве:
– Свобода-Свобода!
Зад микрофона – разперило криле виждам едно университетско ченге*.
Боже мой, какво става в тази държава, от всеки ъгъл с нов образ старият доносник се появява!
Не разбира колко е скъп онзи образ на предателя тъп, на слухтящото в мрака лице, пишещо доноси с потни ръце. Тъй незрим и незабравим – на всяка власт необходим!
А на масата в кухничката ни бедна мъждука надеждата наша последна. И макар Буратино да ни убеждава, че за свободата живота си дава, кръвта, кариерата, сетните сили, паричките в банките, привилегиите мили, виси като нож над овча глава: за какво му е власт при това?
Свобода! Свобода-а-а! – там скандира тълпата и не знае, че не се подарява Свободата, че удушвачът зад фалшиви образи дебне да съсипе надеждицата наша последна, да я смачка с думи обидни и зли, да й се подиграе, както само той умее, както само той си знае.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, jan. 1990**– edited by 20 oct. 2018
___ * Янко Дунев долу, в мензата на Софийския университет един обяд през пролетта на 1969 г. ме агитираше да му дам собственоръчно написано заявление, плюс автобиография и три снимки, за да ме направят "информатор на Държавна сигурност" и срещу 80 лв. месечно (колкото през 1969 г. беше заплатата на баща ми, мебелист в пловдивския ДИП"Напредък"), да пиша седмично поне по страничка за състуденти и преподаватели, които разказват вицове за Партията и Тодор Живков, по празници да записвам кой от познати и приятели ходи на черква и пали свещи пред иконите. В еуфоричните дни непосредствено след "славния" Десети ноември 1989 г. същият Янко Дунев, разперил ръце като планински орел, пред микрофон от стълбището на Народното събрание агитираше колко прекрасен за нас, българите, е американският План Ран-Ът, а после основа партия, стана й лидер и по телевизията въртяха филм за несретния му живот на ярък борец срещу комунизма, защитник на свободата и правата на човека.
** Вж. в. "Демократическо знаме", бр. 1 от 19 май 1990 г. Стихотворението писах непосредствено след излъчване на живо по телевизията на репортаж как бившето ченге агитира за Плана Ран-Ът иззад микрофоните пред Народното събрание. И да не остане съмнение за кого става дума, освен линка https://www.youtube.com/watch?v=y4NAYtPRSe4 , публикувам и линк https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD) към статия в уикипедия за живота и дейността на този изключителен българин Янко Дунев, както му бе името докато бяхме състуденти. Бел.м., tisss. Из статията в уикипедия:
На 24 декември 1984 г. Янко Янков е осъден на 12 години затвор при изключително строг режим, а през 1985 г. присъдата му е „коригирана“ на 6 г. и половина при същия строг режим. От разсекретени архиви на българския филиал на КГБ днес е видно, че арестуването, осъждането и специалното му третиране в затвора са били обезпечени чрез провеждането на няколко строго секретни оперативни мероприятия, кодовите наименования на които са „Гадния“, „Дивия“, „Злобара“, „Твърдоглавия“, „Терорист“, „Непокорник“ и „Дракон“.
Само две седмици след арестуването му Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад (прочетен на 6 юни 1984 г. по Радио „Свободна Европа“), в който името на Янко Янков е посочено като име на български гражданин, лишен от човешки права, а наскоро след това правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ го обявява за лице, намиращо се под нейна закрила.
При пребиваването на Янко Янков в затвора международните правозащитни организации „Амнести Интернешънъл“ и „Хелзинки Уоч“ го обявяват за Политически затворник №1 на България. American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции против българското комунистическо правителство във връзка с противозаконното задържане и осъждане на Янко Янков. Радиостанциите „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и „БиБиСи“ излъчват множество предавания, посветени на неговата дейност и на нечовешкото му третиране в затвора. През март 1989 г. президентът на Социалистическия интернационалВили Бранд официално изнася пред конгреса на организацията редица факти за политическата и правозащитна дейност на Янко Янков, както и за специфичната система за репресиране, на която той е обект в българските затвори.