ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1472.)
Понякога, но все някога идва момент в живота на коравия мъж, оцелял в разните му мъжки сражения, да пусне сълза. Чудел съм се защо, слабост ли е? – Аноним (1947)
16 oct. 2012
ЛАВАНДУЛОВИЯТ ХЪЛМ
(Късче от фотография на твоето детство*)
(Късче от фотография на твоето детство*)
Мила дъще, морето е голямо, и ти се страхуваш,
но аз съм тук, държа те за ръчица и съм готов
всичко да обясня, да разкажа онова, което зная.
но аз съм тук, държа те за ръчица и съм готов
всичко да обясня, да разкажа онова, което зная.
Животът е голям, дъще, и твоят баща стори много.
Много грешки стори твоят баща, преди да се родиш
и след това. О, как хубаво е да си жив сред морето!
Ала морето желае да плуваш, дори да се плашиш
от грешки, и без да се колебаеш, да грешиш и пак
да се надяваш, че денят утре ще е по-просторен,
по-хубав и злите край теб са всъщност добри –
добри хора, но не знаят как да ти се представят
откъм слънчевата си страна,
откъм слънчевата си страна,
моя Малка принцеске – тревога за моето сърце.
Пловдив – столица на Одриското тракийско царство
Plovdiv, edited on 28 dec. 2023
Илюстрации:
- Малкото момиче е вселена от нежност.
- Моята Вера, която не си харесва името.
–––
* Част от снимка, правена на плажа, когато петгодишната си внучка родителите ми бяха взели с тях на морето. Бел.м., tisss.