ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1031.)
Животът е велик дар, който от глупост, алчност и надменност сами пропиляваме в преследване на илюзии. – Аноним (1947)
22 noe. 2012
ПРИСЕДНАЛ КРАЙ ЖАРТА НА ЗАВЕТ
Приседнал край жарта на завет,
премислям минали неща –
за пеперудени поляни
и низ отколешни лета,
за листа жълт, за скрежа бял
в мъглив ноември
отлетял,
за мразовития ветрец,
косите буйни разпилял.
И мисля, край жарта приседнал,
за бъдния бленуван час,
когато пролет дойде нежна,
но няма да я видя аз.
Цял низ неща са ми до днес
невидени, далеч от мен,
та всяка пролет този лес
нали различно е зелен!
И пак си мисля край жарта
за всеки мой добър познат
и всеки, който подир
мен
ще радва този пъстър свят.
И уж седя, подвил съм крак
и в себе си се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих и дружелюбен
глас.