ПО ПОВОД ЕДНА ФОТОГРАФИЯ
Откривам,
че освен баща ми, всички – включително другият часови, са си едни гащници.
Единственият той е в съответствие с честта и с достойнството на нашата
Българска армия. Това – към снимката,
където е баща ми на пост край група арестанти по политическа линия в годините
на Царство България. Питал съм го, отговорил ми е, но с ченгел се налагаше да
му вадя думите.
Е, как да не съм горд поне пред себе си, че съм
син точно на този обикновен редник! Той е пети, най-малкият син на Господинка, която
до петата година му сплитала плитки и го обличала в роклета като момиченце, че
си мечтаела за женска рожба.
Ето какво значи семката да ти е
яка!
А беше срамежлив човек иначе. Борис
Дявола го посреща с лаф към щерка си: Какъв е тоз хубавец, дето си ми довела, с
розови бузки и сочни устни, ма? Дядо ми Борис за мен е копие на Омировия Ахил, баща ми обаче е по-горе от Борис Дявола, че Борис не е и помирисвал бойното поле, а баща ми е
бил баш в най-яростната за Българската ни армия касапница и се връща в Пловдив
с медал за храброст оттам, но пак си замълчал пред онзи зъл пазарджиклия.
Достойнство мъжът може да пази и
по този начин, това също ми е за урок. Аман от фукльовци!
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 2 noe. 2017