ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (866.)
До четиринайсетата си година детенцето е кошница, пълна с дарове и таланти. От средата, в която расте, зависи дали от него ще израсне талантлив човек или слепец, който на висок глас хленчи и усмърдява света и живота на другите. – Аноним (1947)
02 mar. 1994 КЪМ ДЕЦАТА
Невръстният едва ли знае
как важно е да се мечтае.
Ала мечтите искат грижи:
какво ги грее, що ги движи.
Налага ни се да узнаем
как важно е да се мечтае,
как с четирите свои лапи
да цапаш новите чорапи.
То си е част и от нещата,
с които идем на земята –
дори и кучето го може.
И някой идва ред да сложи:
да сее ум уж, да почисти
света от мислите лъчисти.
С мечти по-свежо се живее,
човек му иде да запее.
И нека шетат под небето
глупаци разни, разни псета!
И псето си изисква грижи –
какво го грее, що го движи!
Най-злобното животно, казват,
човекът е, щом лъже, мрази,
нещастен, притеснява всички:
цветя, животни, риби, птички,
безмилостен, руши, убива
човешката ни съпротива,
съвсем невинни, беззащитни.
Не зная друг, по-ненаситен!
Добре е малкият да знае,
че лошият и не мечтае,
и нищо колко е имотен,
от него няма по-самотен.
Бленува слава и награди,
но нищ е онзи, който граби,
все тая колко бил имотен –
от него няма по-самотен.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 20 jan. 2022
Илюстрации:- Свикнах с тъмнината в онази изба*.- С Чечо край Марица в слънчев ден.–––
* Израснах, кажи-речи, до осмата си година сам и заключен в онази тъмна изба – девет стъпала в земята, която беше жилището ни на пловдивската улица "Ниш" № 4. Оттам вероятно за мен полумракът, тъмното не са враждебни, в тях се чувствам като в уютна прегръдка, че мога да мечтая на воля и не завися от никой друг освен от моето си въображение и от книгите, които от петгодишен четях: Полски народни приказки за Броиряпа – владетеля на Карконошките планини, или с Холандските народни приказки за Петер Каменното сърце и нежните, крехки, ала много добрички приказни горски елфи, които живеят в клоните на елхичките.
Вътрешните пространства, пейзажът на душата придобива вълшебен характер, когато си мъничък, силно уязвим, изолиран от света на възрастните. Научих се да мечтая вероятно в онази изба, и сега уверен мога да река с ръка на сърцето: Продукт съм на онази моя усамотеност, която е крайно необходима на човека, пожелае ли да узнае странностите на човешката ни природа, без да губи ориентир за хармония и хаос, от който преднамерено се възползват всички онези, които винаги са готови да те разочароват. Бел.м., tisss.
До четиринайсетата си година детенцето е кошница, пълна с дарове и таланти. От средата, в която расте, зависи дали от него ще израсне талантлив човек или слепец, който на висок глас хленчи и усмърдява света и живота на другите. – Аноним (1947)
02 mar. 1994
КЪМ ДЕЦАТА
Невръстният едва ли знае
как важно е да се мечтае.
Ала мечтите искат грижи:
какво ги грее, що ги движи.
Налага ни се да узнаем
как важно е да се мечтае,
как с четирите свои лапи
да цапаш новите чорапи.
То си е част и от нещата,
с които идем на земята –
дори и кучето го може.
И някой идва ред да сложи:
да сее ум уж, да почисти
света от мислите лъчисти.
С мечти по-свежо се живее,
човек му иде да запее.
И нека шетат под небето
глупаци разни, разни псета!
И псето си изисква грижи –
какво го грее, що го движи!
Най-злобното животно, казват,
човекът е, щом лъже, мрази,
нещастен, притеснява всички:
цветя, животни, риби, птички,
безмилостен, руши, убива
човешката ни съпротива,
съвсем невинни, беззащитни.
Не зная друг, по-ненаситен!
Добре е малкият да знае,
че лошият и не мечтае,
и нищо колко е имотен,
от него няма по-самотен.
Бленува слава и награди,
но нищ е онзи, който граби,
все тая колко бил имотен –
от него няма по-самотен.
как важно е да се мечтае.
Ала мечтите искат грижи:
какво ги грее, що ги движи.
Налага ни се да узнаем
как важно е да се мечтае,
как с четирите свои лапи
да цапаш новите чорапи.
То си е част и от нещата,
с които идем на земята –
дори и кучето го може.
И някой идва ред да сложи:
да сее ум уж, да почисти
света от мислите лъчисти.
С мечти по-свежо се живее,
човек му иде да запее.
И нека шетат под небето
глупаци разни, разни псета!
И псето си изисква грижи –
какво го грее, що го движи!
Най-злобното животно, казват,
човекът е, щом лъже, мрази,
нещастен, притеснява всички:
цветя, животни, риби, птички,
безмилостен, руши, убива
човешката ни съпротива,
съвсем невинни, беззащитни.
Не зная друг, по-ненаситен!
Добре е малкият да знае,
че лошият и не мечтае,
и нищо колко е имотен,
от него няма по-самотен.
Бленува слава и награди,
но нищ е онзи, който граби,
все тая колко бил имотен –
от него няма по-самотен.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 20 jan. 2022
Илюстрации:
- Свикнах с тъмнината в онази изба*.
- С Чечо край Марица в слънчев ден.
–––
* Израснах, кажи-речи, до осмата си година сам и заключен в онази тъмна изба – девет стъпала в земята, която беше жилището ни на пловдивската улица "Ниш" № 4. Оттам вероятно за мен полумракът, тъмното не са враждебни, в тях се чувствам като в уютна прегръдка, че мога да мечтая на воля и не завися от никой друг освен от моето си въображение и от книгите, които от петгодишен четях: Полски народни приказки за Броиряпа – владетеля на Карконошките планини, или с Холандските народни приказки за Петер Каменното сърце и нежните, крехки, ала много добрички приказни горски елфи, които живеят в клоните на елхичките.
Вътрешните пространства, пейзажът на душата придобива вълшебен характер, когато си мъничък, силно уязвим, изолиран от света на възрастните. Научих се да мечтая вероятно в онази изба, и сега уверен мога да река с ръка на сърцето: Продукт съм на онази моя усамотеност, която е крайно необходима на човека, пожелае ли да узнае странностите на човешката ни природа, без да губи ориентир за хармония и хаос, от който преднамерено се възползват всички онези, които винаги са готови да те разочароват. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
