ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1584.)

 

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1584.)

 Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, ала Чувство за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – два заможни рода: перущенския и калугеровския, клани от башибозука под взора на модерно въоръжена редовна Османска армия през Април 1876, ми е ориентир да преценя що за птица стои насреща ми. – Аноним (1947)

  Мъдрата жена гради дома си, а пък безумната го събаря със собствените си ръце – Библия, из Притчи Соломонови

  23 maj 1999

 СИВИТЕ КАРДИНАЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА 

  Нов ден започва. Свежестта и утринното слънце през изтънелите облаци пак ме зареждат с жизнелюбие. Иска ми се да съм вече добър към всички, да проявявам повече разбиране и прочие... Обаче не проявявам тези великодушни чувства дори към най-близките си. Това е. Обитавам бетонния си кафез, ставам все по-саможив, все по-капризен към това и онова. Мамка му, остарявам с ожесточение! Избягвам да се поглеждам в огледалото вече да не се разочаровам. Надникна ли, някакъв все по-сериозен и неприятен тип виждам отсреща. Мъртвите приятели и роднини, в паметта ми все готини хора, са плътно множество, та ходя май с очи, обърнати повече назад. Нарастващото племе от мъртъвци ми е уютна компания за разговори.

    Владетелю, ще търсиш дълги дни
    къде са всички те сега събрани
    и този припев пак си припомни:
    ала къде е днес светът от лани?*

  Самолюбив егоист, затварям се за света на живите, че ме плаши неговата суетност, шарениите му, все по-рядко му се любувам. Моят бог е чудовище от нравственост – губя способността да прощавам. Ала кой съм! Трудолюбива мравка, която пълзи по перваза над пропастта. Кисела е мравешката история. Е, и? Къде отлетя ароматът на отминалите дни! Не се ли умирисах на хартия и литературно подредени фразички?! Снощи за час-два падна обилен дъжд. Допушваме си цигарките във входа на блока, двамата с Манол Бочуков (1930) от осмия етаж, и той – ни в клин-ни в ръкав: "Ех, да знаеш колко мразя селяните!" Монката е бивш леяр, от няколко години – пенсионер. Чете вестници, втурва се безкористно да помогне на този и онзи, играе прилично на карти, мешена табла, сантасе и домино, свято вярва в Спорт-тотото и в лидерите на СеДеСе, ненавижда комунистите, заяжда се, и обикновено е прав в споровете, които сам разпалва, обича да попийва домашна анасонлийка или евтина бира с приятели, чат-пат ходи да пазарува на жена си Пенка, следи зорко цените на зеленчука, хляба, млякото, тока и парното, заглежда се мно-ого дискретно по женски цици и разголени женски бедра с тъничка, негова си усмивчица на дърт мераклия и добряк по душа. А поради что мрази селяните, за мен е мистерия. Питам, обяснява: много лъжат, и все тънки сметчици правят да се не минат, че им липсва великодушие, типично – според него, за родените и израснали в Пловдив. Казвам: Не ги нападай, защото са работари и стопани; ако не пресмятат, ще изгинат; други са ни виновните, не са те; познаваш ли някой селянин от панелния ни блок да има печалба от труда си, от стоката си!

  И Монката, за велика моя изненада, отвръща миролюбиво: "Прав си. Май си прав, мамка му стара". Пробваше ли ме, що ли?! Та той и ризата от гърба си ще свали да помогне на някой завалия, ама кога пляска белот със същите тези граждани от село, току ще избухне, и той – както мнозина, вземе ли да губи в играта: "Селяни! Какво ти разбира един прост селянин!" И простият селянин, дето се завира тук като мишка в бетона и панелите, в сметището, наречено краен квартал Изгрев, когато имотът му и сърцето му са си на село, виновно се усмихне, и лафът си минава полунасериозно-полунамайтап. Истината е, че тези тукашни новопокръстени граждани не би стояли и ден в града, държавната уредба да ги не беше поставила в безизходно състояние.

  Какво правят моите комшии селяни ли! Чудят се как да се отърват от добитъка, от нивицата си. "Няма живот на село – ядосва се вчера-завчера Желязко Чилингиров от съседния вход. – Блъскаш, хвърляш пари, труд, а пазар йок. Мошениците се сдушили с държавата и ни натискат да продаваме на загуба. Земляците ми си изклаха овцете, кравичките. Бива ли такова нещо! Млякото ни го изкупуват по 150 лева литъра!"** В подобен разговор пак пред блока – на пейките отпред, с шепа слънчогледово семе в ръка, купено за двеста лева от мангото на ъгъла, Иванка от вход А на въпроса кого жали, та цяла се е пременила в черно, рече: "Правихме четирийсетте на тате. И сега кой ще гледа кравата? Решихме да я заколим, а тя взе, че забременя. Грехота е да я колим. По двайсет литра гъсто мляко дава, ама на! Ще изчакаме да се отели, пък..." – и сълза плъзна от окото на четирийсетгодишната вдовица Иванка: ще й теглят ножа на кротката кравичка, нека само да роди!

  И ги гледам какви са ми се зашопарили, какви гърбове, какви задници са си отпрали народните избраници, е-е, господин Александър Божков***, например, министърът. И ми иде една звучна на устата! Защото при комунистите не беше ли същото?! Само че тогава поне не говореха лицемерно: Връщаме ви земята, вече сме баш демокрация.

  Чий съм? За комунистите или за демократите, за сините или за червените! Колко на място си е оназ приказка на руснака Владимир Буковски (1942-2019)! Цитира я в една от статиите си полякът Адам Михник (1946)****. На въпроса чий е, известният мъченик на комунистическите перверзии в Русия Владимир Буковски отвръща: "Не съм нито от социалистическия, ни от капиталистическия лагер. Аз, драги, съм от концлагера!" Щрих. Илия Минев (1917-2000) от Саранбей (г. Септември), Пазарджишко. 82-годишен, доживява болен и забравен финала на живота си в столично старопиталище... Илия Минев, минал деветте кръга на репресивната соц. система, митарствал по затвори и концлагери повече от известния Нелсън Мандела (1918-2013) – сегашен президент на Южноафриканската република, митологизиран образ на достойнство, непреклонност. Българинът Илия Минев, който и след издадена смъртна присъда не се е преклонил Спомням си броевете от вестник "Подкрепа" от 1990 г., списван от 72-73-годишния по онова време бивш концлагерист, колкото и наивно като текст в сравнение с едва-що пръкналите се в медиите "ярки антикомунисти", колкото изпъстрен със стилистични и правописни грешки, но и уравновесен като позиция, като становище: че комунизмът трябва да се удари по всички фронтове, и особено: в самите ни души. Та предложили група представители на обществените организации в Президентството този вече 82-годишен, а непрекършен от извергите Голям Малък човек да бъде отличен за 24 май т.г., Празника на българщината и на писмеността, я с орден "Стара планина", я с друг престижен знак на Републиката ни. Това – преди месец. Като се поинтересували тези дни що става с предложението им, онези същите, между които и съобщаващият този отговор д-р Константин Тренчев (1955), оказало се, че от Голямата къща на Бате Пешо Президента пратили знаменателен текст, нещо в смисъл: Хайде холан, нямаме таквоз предложение, нийде из тефтерите ни не сме си го отбелязвали. Оставало да изпищят истерично: Кой па е този Илия Минев, бре-е-ей! Че какво толкова сторил Илия Минев, че да го отличава г-н Петър Стоянов (1952)?*****

  Не е минала седмица без ярки демонстрации на пренебрежение към обикновения български гражданин от страна на властници и разбогатели се парвенюта. Как да ги цени човек, като непрестанно захаросаните си лакърдии сами опровергават, делата им съвсем не са родолюбиви! Каквото вършат, вършат го за показ и са нравствено уязвими: вълнува ги политическият момент, не политическата перспектива. Работят на парче, умират да се фукат: ние така, ние онака. Ще речеш, че за България милеят, същински светци. Много му дреме на бай Илия Минев за техния орден! Илия Минев – оглушал, ослепял, едва диша, едва се движи, а и едва говори. Какво ли го топли Илия Минев височайшето им внимание?! Не разбират ли, че такава личност като него – да бяха ма-алко по-далновидни седесарите във властта, пак по комунистически поне да бяха излицемерничили... Ама и това не го умеят. Демагогията е тънка работа все пак. Има доста да се учат от кръвните си братя другарите комунисти как се лъска фасада, като се облепят струпеи от продажно минало с варакосани изгледи на благоденствие или как се пунтира владишка обич към същинските мъченици на нацията.

  Властта, великите удобства, имането, известността, скандирането на имената им по високоговорителите над площадите, по телевизионните предавания всяка вечер – за тях, за сините и червените политици, са бетер опиат, от който им се врътва акълът. И ето, някогашният идеалист, върл почитател на Левски, сякаш отведнъж започва да се държи надменно към своите, които го издигнали на високия пост; ориентир му е вече грандоманията, и тя му нашепва: Вземи-граби-лъжи! Как да се спре бедничкият? Той не е на себе си. Вече е Друг – могъщ, знатен, преизпълнен от горделивото свое Аз.

  Любопитно е какво става с тези плондери в личния им живот. Ърнест Хемингуей мимоходом споменава на едно място в ръкописите си за отвратителния навик да си представя своите велики познати в сексуална сцена; тези фантазии интуитивно му давали обилна светлина що за птица е въпросната велика личност... Ето историйка, разказана преди бая години от продавачка в пловдивския магазин "Евмолпия", чийто благоверен съпруг бил полковник – действащ чиновник в армията, дисциплиниран и строг, крайно принципен артилерист. Разказано от съпругата му на артилериста пред хихикащите, зяпнали я в уста колежки, простовати, жизнени знойни дяволици. Значи, първо влизаме в банята. Марш, Калинке! Сменят се после чаршафите. Стаята обилно се дезодорира. Върху корема на жена си артилеристът постила хавлийка с размерите на мъжка носна кърпичка, демек, с размери на походен артилерийски планшет. После идиотът се хвърля в атака, трудолюбив, романтичен, съвестен. В сюблимния момент оръдието се бърше с хавлиения планшет. Следва организирано оттегляне от бойното поле, организирано, в походен строй полковникът отмарширува обратно към банята, а Калинка – влиза в кухнята да сервира обилния обяд, примесен с качествени напитки и лакомства: шоколад, мед, нектар и амброзия... Какъв ад! И милата го разправя през сълзи на жените от пловдивския магазин "Евмолпия", заливайки се в лудешки смях.

  БЕЛЕЖКА ОТ ДНЕШНИЯ ДЕН: 

  А госпожа Алиса Софиянска, съпруга на екс-столичния кмет Стефан Софиянски, с изненада обявиха вчера медиите, от спестени парици тези дни си купила аероплан.

  Пловдив, 13 септември 2006 година

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 11 uni 2024

Илюстрации:

- Седем милиона мишлета се правят на ченгета.

- Всичко е суета, а власт даром не се дава, уви!

–––

* Финал на "Балада за някогашните жени" от поемата "Завещание" на Франсоа Вийон (1431-1463...?), не особено сполучлив превод на Пенчо Симов.

** Сегашни, в 2006 г., 15 стотинки.

*** Иван-Костовият министър Александър Божков по нито една от 600 (шестстотинте) съмнителни сделки, по които се водеха следствия, не бе подведен под отговорност и не беше осъден, и сега е обаятелен ди джей, весела му майкя!

**** Адам Михник (1946) – полски есеист, публицист, политически затворник. Сред лидерите на Движението "Солидарност", участвал в демократизацията на Полша през 80-те години. Дълги години е главен редактор на Gazeta Wyborcza, основното и независимо издание, появило се в някогашна Полша при разпадането на социалистическата система. 

Михник многократно се нарича "Антисъветски русофил", през 2011 г. издава книга под същото заглавие. Напомня, че за него "Руската литература е езикът на свободата и на достойнството". През 2015 г. публикува "Диалози" след разговорите му с Алексей Навални (1976-2024), книга на двама известни журналист и политик. 

Илия Минев (1917-2000)

***** Подир други 21 (двайсет и един) българи, с принос  към националното ни достойнство, под номер 22, пренебрегнатият Илия Минев, макар посмъртно, все пак бе почетен в края на 2000 г. с въпросния знак на височайшата Президентска институция лично от Бате Пешо Президента, приятеля на семейство Клинтън. В "Честно казано" – тв-рубрика на Люба Кулезич (1956), родена в Хасково, щерка на сръбския партизанин Михайло Кулезич, в ТВ "Евроком", се мъдри фрагмент от клипче с Речта на любимия Президент г-н Петър Стоянов от 19:09 минута нататък: https://www.facebook.com/ChestnoKazanoEK/videos/925165936079117?locale=bg_BG Струва си да ни напомни какво ще рече перфектно лицемерие. Бел.м., tisss.