баща на братята Димитър, Дончо,
Атанас, Стефан, Кирил.
Бирник, а семейството му - най-бедно
в бедняшката махала...
ХАРМАНЛИЙСКИТЕ
ПЕТИМА БРАТЯ (2)
Най-големият от братята е
връстник на Никола Вапцаров, роден в същата еуфорична и смутна 1909, месеци
след като княз Фердинанд с усета на умел картоиграч от виенската аристократична
бохема използва историческия момент на разногласия между европейските империи
да обяви България за царство, за независима държава на 22 септември 1908.
Оскъдно и преиначено, доколкото чета съвременни автори, е представена ролята на Фердинанд. Изнасят факти за
погрешните му политически и военни решения, но подминават истината, че този
своенравен грандоман и женкар, потомък на Кобургготската династия, е сред
строителите на модерната Българска държава с бързо развиваща се промишленост, добре
обучена и въоръжена армия, но и с предприемчив, надарен с любов към труда и
учението народ.
Димитър (1909). Пловдив, ок.
1942-43
У "Бате Митко", както и у поета от Пиринския край,
откривам ред сходства в характерите, но и едно основно различие; моят
предшественик романтик от харманлийския ми род
страни демонстративно от политиката, в тесен кръг се кълне, че е
еснаф и не се срамува, напротив - да си еснаф, според него, е престижно нещо,
означава човек със занаят, уважаван заради труда и уменията си; романтикът от
Банско буквално изгаря в политическите си илюзии и
пристрастия. "Политиката е мръсна работа" е максима,
завещана от някогашния беден данъчен чиновник в сънливия градец Харманли – баща
на петимата сина. Да не се заиграват с политика, да си гледат дома и занаята… е
послание, произтичащо от стила и участта на дядо ми Гьорги - бирника.Четиримата му сина следват бащината препоръка, предпоследният обаче...
след Девети септември 1944 (25-годишният Стефан) от мижавата
предачна софийска фабрика е привлечен в структурите на властта.
Известно време, година-две преди да се родя,
т.е. преди най-малкият от петимата – Кирил, да се ожени (ноември 1946), па и до
момента, кога майка ми ме е раждала (август 1947), тримата обитават стая под наем
в частна къща на пловдивската улица "Захари Стоянов" № 17 - пресечка
на улица "Перущица". Бъдещият ми баща е вече калфа в мебелната
работилница на Иван Радичев на ул. "Франклин Рузвелт" № 10, докато
две години по-големият Стефан посещава курс по... дактилоскопия (изследване на
пръстови отпечатъци).
Нощем братята, завити с черга, спят на пода,
бъдещата ми майка - студентка трета година в пловдивския учителски институт
"Тодор Самодумов", вече бременна с мен - в ергенското легло с пружина
на татко. Докато братята са по мъжките си дела през деня, тя се готви за
държавния си изпит и поддържа оскъдното домакинство. Години по-късно двама от
състудентите й - Тодор Калчев и Елена Илинчева, са сред най-уважаваните
пловдивски гимназиални учители, докато майка ми Надежда от Пазарджик подир
шестгодишно митарстване из пловдивските детски градини "окачи
дипломата на пирона" и две десетилетия и половина бе редови работник
в ел. монтажния цех на местния Електроапаратурен завод.
Известно време,
докато Стефан се готви за кадър на силовите структури на Новата власт, братята преживяват с оскъдната заплата на Кирил. Сетне чичо ми
Течо заминава за София, жени се за Емилия - моме от Радомир, и години по-късно, когато сме се питали вкъщи с какво
всъщност се занимава Стефан, версията бе, че е техник по машините в столична
предачна фабрика.
Пловдив, 1946. Стефан (1920) - най-вдясно. В средата - Кирил (1922)
Било е лятото на 1959 или 1960, когато пред
къщата на "Ниш" № 4 паркира огромен черен, лъщящ с никелираните
си брони автомобил "ЗиМ" и от него се изсипаха чичо Течо с жена си и
братовчедите Соня и Вальо. На път за правителствена почивна станция край морето
отбили се да видят как сме - що сме. Поседяха час в полутъмния сутерен, девет
стъпала в земята, па си тръгнаха. И оттогава у меностана съмнение, че машинен техник в предачница едва ли ще шета из България
с така престижна, присъща само за големци държавна лимузина.
Обяснението бе, че Течо вече се е устроил като
механик в гаража на Държавния съвет и ЦК на БКП, та му позволили със
семейството си веднъж годишно да ползва огромния "ЗиМ". После
се оказа, че работил към страховитото за всички нас по онова време УБО
(Управление за безопасност и охрана).И досега не съм наясно какъв точно му е бил занаятът.Бе общителен, предпочита обаче да подпитва и слуша, наклонил глава над
масата. И винаги гостоприемен, с присъща само нему между братята лукава
усмивка. Веднъж, вече дипломирал се в университета, като му гостувах в
панелното жилище в софийския квартал "Младост", чух го към жена си
чинка ми Мили да се обръща с ей такваз изречена уж на шега приказка: "Бе, ще грабна аз някой ден патлака..." И съм си мислел:
дали не е бил от онези, дето вадели от мазета и таванчета укрилите се в миша
дупка нарочени от Новата власт бивши управници на Царство България.
В дома им витаеше респект към Тодор Живков, а за
съпругата на Живков д-р Мара Малеева се говореха само хубави неща: какъв
благороден човек е, на колко хора помогнала, но видиш ли, откакто се споминала,
много се изменил Живков: станал затворен, подозрителен, не допускал кого да е
до себе си, както преди.
Когато в трийсет и осмата си година
внезапно, без видима причина издъхна братовчедка ми Нина - щерка на третия
от братята (Атанас), чичо Стефан дойде от София, и помня как, обърнат към баща
ми, докато чакаме да изнесат ковчега в двора на пловдивската улица "Иван
Вазов" (пред къща, дето живял някога партийният функционер на БКП Никола
Гълъбов), тъй че да го чуя, рече: "Синът ти, Киньо, ще напредне, само
кога стане партиец. Тогава ще му се отвори път в живота".
Драго ми е, Марко Тотев... Баш по
онова време се бях
размечтал да се конкурирам
с Иво Инджев за място в БТА
Било е пролетта
на 1981. Месец по-късно ще ме прогонят от младежкия седмичен вестник
"Комсомолска искра" като неблагонадежден кадър, от когото Партията
свалила доверието си. Причина - статия от май 1981 за вонята от тукашния
екарисаж, най-тягостното - в статията ми се мъдри пасаж, че Червения площад на
втория град в България - свято място за комунизма, за световния пролетариат, за
цялото прогресивно човечество, за борбата с империализма и пр.,
вони на леш. Който не вярва, да провери!