Не назлобявай срещу злия, нему това е целта, от това се храни, с това поминува, а може би си успокоява съвестта, че с отровата си е нужен на света. – Аноним (1947)
ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (2.)
21-26 sep. 2009
Печална роля отреждат на интелигента – придворен шут, лала, палячо за разтуха на кралския двор – пъстро пернато с брада или мустаци a la Салвадор Дали, с обичка на ухото като швейцарска крава на тучна морава или с плитчица, привързана към тила с цветно парцалче, понякога – с бръсната кратуна, като белен картоф, или с папийонка: червена на бели точки или синя на ивици, коса (ако я има) разрошена, интелигентният екземпляр в кратуната може да ти напомня и на разплетена дамаджана. Важното е да личи отдалече, че в никакъв случай пред вас не е простосмъртен, а рядък екземпляр.
Щом е интелигент, то ще рече "умен, който се прави на глупак”: значи е разсъдлива твар, която умно шета около атлазените пантофи на Негово величество, реди остроти с вкус на канела в горещо мляко. Понякога остротите й вонят на бруталност, от което чистоплътните потръпват неспокойни, докато тълпата крещи: "Е-ей го, нашто момче, как му каза всичко, дето не смеем да кажем. Как му го рече, а! Право в очите. Ура-а-а".
Ала да питам все пак – Добрият тон, зад който подло не се таи наглост и лицемерие, отживелица ли е! Несъстоятелна поза и позиция прикрива ли се с цинизъм, остроти и каламбури? Само който не работи, не бърка – не е ли ясно, че да приемем известното от хилядолетия: че и за управляващият е естествено да греши, естествено и да търпи упрек, и че в това няма нищо страшно. Като грешим и се поправяме, израстваме. Защо тъй гневно персони, назначени за говорители в обществено пространство, настояват, че единствено с техните уста говори Истината? Това, дето е истина за мен, за другиго може да не е – друг ген, друга участ, а и кой е между нас този, дето вечеря с Господа!
Случва се при самозащита да излезеш от кожата си от гняв, да зашлевиш идиота, но господинът не защитавал себе си, не защитавал таланта си! Защитавал статута си на недосегаема от закона персона. Уважаемият г-н Вежди Рашидов (1951) имам предвид. Е, къде отиват всичките мъдри и сладки лакърдии! Или както казваше Борис Дявола, дядо ми от Пазарджик: "Дейба тая крива нива!" – кога плугът му заореше в угарта.
Велико е да си смирен. Всеки може да се обърка – бесовете, случва се, да надделеят понякога. Затова дваж по-велико е покаянието. Но всъщност, покая ли се скулпторът! Искрено да се беше покаял, бих го приел за такъв, какъвто си е. Не-е, не за изкуството му, а заради личността. Негова си работа. Майната му! Сам се срина в представите ми като изваяна от влажен пясък фигурка на великана Голиат, когато влагата се изпари и остане само оглозгания от морските ветрове мършав скелет.
Нашите "интелигенти" са си заслужили участта да стоят встрани от така важните за нацията не теми. Послушайте ги за какво и как един-друг се дърлят кой е по-велик, па кой бил по-близо до народа, па кой заслужил да се нарече "дисидент", и разбира се: кой да понесе като венче маргаритки във вид на нимба титлата "демократ". Ох, мила моя нашенска Санта симплицитас! О, Суета на суетите!
Животът е велик дар и внимателно трябва да се пази. В цитираната фраза на Георги Марков не ми се нрави думата "евтин"; стои ми тя във фразата му както оголения зъб на залаял ме пес, обезценява, прави лековата тезата на автора. А защо ли да не отдам мимоходом дължимото на героизма? А може би бъркам?! Герой, изненадващ и самия себе си, може да се окаже всеки, кой ли не; важното е, че е дързост и лицемерие да се разхождаш в героическа поза из множеството непознати люде, да вириш показалеца си към тавана и облаците в Небето, да редиш назидания и заразяваш света с бесове.
Героите ги убиват. Затова не желая да съм герой за каквато и да било красотна идея, нито да призовавам когото и да било да става герой. Мисля, че е героично да останеш честен и обикновен, след като предвид обстоятелствата ти се наложило да извършиш подвиг, и се тълпят под балкона ти да те прославят с възторжени овации.
Мюсюлманите, които сами се взривяват на най-многолюдни места в Близкия изток, Испания, Турция или където и да е другаде, определям първо, за страхливци, второ – за подлеци, трето: за жертва на манипулатори. Тази саможертва за милиони вярващи може и да е "героизъм", но нямам логично обяснение защо. Нима богът на която и да било световна религия не повелява да пазим живота? Чий бог изисква трупове и се радва на реки от кръв, гърчещи се в предсмъртни конвулсии тела и милиони мъртви!
Следва
Пловдив – гнездо на пошлост и култура
Илюстрации:
- Художникът Салвадор Дали (1904-1989).
- Министър на културата г-н В. Рашидов***